17-11-2017 20-11-2018

Иван Иванов пред Dir.bg: 40% по-скъп ток удря бизнеса, който не си избере търговец

"Ако бяхме удовлетворявали всички искания на компаниите в сектор "Енергетика", сега щяхме да имаме двойно по-високи цени на ток и парно", заяви председателят на КЕВР

11:49 | 9 октомври 2020 | Автор: Спас Стамболски 160 9470 Снимка: "Булфото"

Доц. д-р Иван Иванов завършва Техническия университет в София. През 1976 г. защитава докторат в областта на техническите науки. От 1982 г. е доцент в Техническия Университет - София, а от 1995 г. е ръководител на катедра "ЮНЕСКО". Автор е на повече от 60 научни статии и доклади, на монографии, учебници и учебни пособия на български и френски език.

Още по темата

Избиран е за народен представител в 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. През четирите си мандата е бил в ръководствата и член на редица парламентарни комисии. Като парламентарист е бил заместник-председател на Делегацията в Интерпарламентарния съюз и на Делегацията в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

На 2 април 2015 г. бе избран от 42-то Народно събрание за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

- На 2 април 2015 г., малко след като Ви избраха за председател на КЕВР, казахте, че първата Ви задача е да повишите доверието и да подобрите прозрачността на процеса на ценообразуване в българската енергетика. Пет години и половина след това смятате ли, че сте се справил ?

- През изминалите пет години Комисията работи с установени твърди принципи, подчинени на Закона за енергетика, и редица подзаконови нормативни актове. Определянето на цените, което е с най-голямо обществено значение, се извършва по ясни правила.

Знаем, че хората винаги, когато чуят, че цените на електроенергията, парното, природния газ или водата нарастват, упрекват Комисията. Истината обаче е доста по-различна. КЕВР използва всички възможности, когато енергийните дружества искат увеличение на цената, то да е минимално или да не се случи. Важно е да отбележим, че ако всички искания на компаниите в сектор "Енергетика" биваха удовлетворявани, сега щяхме да имаме двойно по-високи цени на ток и парно спрямо 2015 г. Ние се стремим да признаем само тези разходи на дружествата, които са необходими за тяхното безпроблемно и безаварийно функциониране. В същото време е важно енергийните дружества да не бъдат довеждани до ситуация на финансова несъстоятелност. Ако хората погледнат назад във времето как са се изменяли цените на енергоносителите, те ще установят, че тяхното повишение е значително по-малко от индекса на инфлацията през тези години.

Що се касае за прозрачността, ние предприехме редица мерки, за да я подобрим. От началото на 2016 г. въведохме онлайн предаване на обществените обсъждания и откритите заседания по различните въпроси от компетентността на КЕВР. Всички протоколи от заседанията се публикуват, за да бъдат достъпни за заинтересованите лица. Категорично заявявам, че регулаторът извоюва своята независимост - такава, каквато е разписана в Закона за енергетиката. След като сме избрани от Народното събрание, ние сме първо - политически независими, и второ - корпоративно независими. След промените на ЗЕ отпреди две години и половина, ние получихме и финансова независимост.

Очакваме тази оценка да бъде потвърдена и от Европейската комисия, която през 2022 г. ще представи пред Европейския парламент доклад за независимостта на всички регулатори в страните-членки. На всички досегашни срещи с европейските партньори - както в Брюксел, така и в София, отбелязват, че КЕВР е направила решителна крачка към своята независимост.

- В момента тече процес на либерализация на пазара на електрическа енергия за небитовите потребители на ниско напрежение. Дълги години този процес буксуваше. Каква е оценката Ви няколко месеца след като малките фирми получиха възможност сами да избират своя доставчик на ток?

- За да стартира този процес, КЕВР създаде необходимата подзаконова нормативна база. На 19 януари 2016 г. стартира своята дейност Българската независима енергийна борса. Тя постепенно разшири спектъра от инструменти, които предлага на участниците на пазара. Първо със сегмент "ден напред", след това - "в рамките на деня" и сегмент на двустранни договори. Постепенно на свободния пазар бяха изведени всички производители с инсталирана мощност над 4 мегавата, а впоследствие и всички централи с мощност, равна или по-голяма от 1 мегават.

С последните промени на Закона за енергетиката всички небитови клиенти, присъединени към мрежата ниско напрежение, излязоха на свободния пазар, считано от 1 октомври т.г. Тези потребители имаха възможност от 1 юли досега да изберат своя търговец на ток. По последни информации около 20% от всички небитови потребители вече са избрали своя доставчик на електроенергия (около 60 хил. от 300 хил. такива абонати - бел.ред.).

В по-голямата част от неизбралите своя доставчик дружества битува схващането, че те могат да останат пасивни участници на пазара и да ги интересува само определена другаде цена на тока. За тях, а те са около 80% от небитовите клиенти на ниско напрежение, се даде отлагателен срок, който започна от 1 октомври и ще продължи до 30 юни 2021 г. През тези 9 месеца малките фирми имат възможност да получават електроенергия по изготвени от КЕВР типови договори.

- Тоест, казвате, че процесът по либерализация е необратим и че това, което се случва на пазара, не е предпоследно?

- Пътят е само напред и е необратим. Важно е, че до края на годината КЕВР ще изготви онлайн платформа, на която всеки потребител ще може да съпостави условията на всички 49 доставчици на електроенергия. Активните търговци трябва да отговорят на въпросник на КЕВР и да предоставят данни, свързани с цени, срокове, допълнителни условия и отстъпки. След като търговците направят това, ние ще тестваме системата през м. декември и до края на годината ще я предоставим за ползване както от фирмите, така и от домакинствата.

Това, което наблюдаваме и към този момент е, че предлаганите цени от търговците са по-ниски от тези на регулирания пазар, като очакванията на малките фирми е да направят икономии от разходите за електроенергия.

- А какво ще се случи с тези, които не успеят да намерят своя доставчик на ток до 30 юни?

- Те ще започнат да се снабдяват от т.нар. доставчици от последна инстанция (ДПИ), които са в групата на електроразпределителните дружества.

ДПИ са длъжни във всеки един момент да могат да предоставят електроенергия, когато това се изисква от тях. Те купуват електроенергия и в сегмента "в рамките на деня", където цените често са по-високи, след което я предоставят на крайния потребител. Никоя фирма не трябва да допуска да остава на ДПИ, защото ще плаща цени с 30-40% по-високи от тези, които им се предлагат от търговците на ток. Затова даваме този голям период до 30 юни, така че всеки небитов клиент да намери своя партньор по доставка на ток.

- Как либерализацията на пазара на ток ще се отрази на НЕК?

- Общественият доставчик ще продължи да снабдява всички битови потребители. Количествата, които трябва да купи и продаде НЕК, ще намалеят в този процес, но това не би трябвало да се отрази върху финансовото състояние на държавната енергийна компания. То трябва да остане стабилно, както е и в момента. Изключвам стари задължения на НЕК, които са свързани с проекти като "Цанков камък" и АЕЦ Белене.

- Кога домакинствата ще могат да избират търговец на ток?

От 2016 г. се създаде възможност всеки битов клиент да напусне регулирания пазар и да избере търговец на ток. Със създаването на платформата с информацията за търговците на ток, за която стана дума по-горе, и домакинствата ще могат да се ориентират дали е удачно да предприемат такава стъпка. Важно е да подчертаем, че за домакинствата към този момент няма задължение за избор на доставчик на ток и те могат до 2025 г. да останат на регулирания пазар с цени, определяни от КЕВР. Този въпрос обаче трябва да бъде решен законодателно.

Важно е да подчертаем, че дори и след 2025 г. ще има групи потребители, които ще останат на регулирания пазар. Това са т. нар. енергийно уязвими потребители. Тук имаме предвид не само хора, които са в тежко финансово състояние, но и възрастни хора, които през зимните месеци не могат да отидат да си платят сметките. Третата категория са лица, които по здравословни причини използват апаратура, която е на ток. Вече имаме и няколко жалби за това, че електроразпределителните дружества са спирали подаването на ток именно на такива потребители. По всяка една от тях ние започнахме проверка.

Освен това КЕВР ще продължи и в бъдеще да определя цените на мрежовите услуги (пренос, достъп, разпределение), защото тези дружества, които изпълняват подобни функции, са естествени монополи. Комисията ще продължи и да определя цената на "задължение към обществото", която включва в себе си поети ангажименти за изкупувана на електроенергия от ВЕИ, по преференциални цени, за електроенергията от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, и дългосрочните договори с американските централи. Тази компонента обаче ще намалява през годините, тъй като наближават и крайните срокове по някои от тези договори.

- Стана въпрос за ВЕИ. Как гледате на процесите, които текат в европейската и световна енергетика в тази насока?

- Енергетиката в момента преживява една невиждана досега трансформация, истинска революция. В плана за възстановяване на икономиката, изготвен от ЕК, в част "Енергетика" България ще поиска и най-вероятно ще получи подкрепа за развитието на умни измервателни системи (smart metering), умни мрежи (smart grid), устройства за съхранение на енргия (energy storage) и намаляване енергоемкостта на тежката индустрия. Това включва и процес на стартиране на т.нар водородна икономика, използваща водорода като източник на енергия.

Ако тези пет цели се осъществят, ще имаме рязко увеличаване на дела на ВЕИ в енергийния микс. До 2050 г. 48% от произведената енергия в света ще бъде от вятър и слънце, като над 65 % ще бъде общо от възобновяеми източници. Енергоносители като петрол, въглища и природен газ ще загубят своето значение и роля.

Освен това ще се извърши децентрализация на процеса по производство на електроенергия. До 2028 г. трябва поне 8% от инсталираните мощности да произвеждат електроенергия от възобновяеми източници и да служат за собствено потребление. Това са преди всичко покривни фотоволтаични централи.

- Как стои въпросът със зарядните станции на електромобилите, които към този момент са с неясен статут поради това, че няма механизъм за покупка на ток от тях?

- Този процес има нужда от законова регулация. Трябва да се регламентира дали зарядните станции ще се изграждат от търговци на електроенергия или по друг начин.

- Ние виждаме, че в различни държави и градове слагането на ВЕИ по покривите е подкрепено от държавата най-малко с облекчени режими на изграждане и свързване към мрежата. Какво трябва да се направи тук, за да достигнем тези 8%?

- По отношение на действията на КЕВР, трябва в следващите години да бъдат разгледани и разработени регулаторни мерки, с които да се задължат операторите на пазара да изкупуват с предимство енергията от ВЕИ. Второ - необходимо е да се насърчи трансграничната търговия с енергия от ВЕИ. На трето място - регулаторът трябва да създаде условия малките производители да се обединяват в т.нар енергийни общности /кооперативи/.

Всеки участник в тези общности ще може да потребява създадената от него електроенергия, както и да обменя енергия с другите участници в сдружението. В резултат всяка енергийна общност ще може до голяма степен да покрива своите нужди от електроенергия и така ще се постигне децентрализация на електроснабдяването.

Това ще намали използването на мрежите високо и средно напрежение, което от своя страна ще доведе до намаляване на технологичните загуби. Очакванията са, че членовете на енергийните кооперативи ще бъдат освободени от всякакви мрежови такси. Ще бъде издаден и процедурен наръчник, който да е от полза за всяко домакинство или етажна собственост, което иска да изгради ВЕИ централа на покрива си.

В по-далечна перспектива се очаква построяването на тези фотоволтаични мощности да премине от разрешителен към уведомителен режим. Считам, че към 2025 г. това трябва да се случи. За всичко това е необходима не само законодателна промяна, но и промяна на мисленето на хората.

- В последните месеци "Булгаргаз" поиска от КЕВР увеличаване на цените на природния газ. Как според Вас това ще се отрази на цените на тока и парното?

- Цената на природния газ, в резултат на пандемията, намалената икономическа активност и сравнително топлата пролет, достигна едни от най-ниските нива в историята си. През пролетта не бяха рядкост гледките на кораби, пренасящи втечнен природен газ, които с дни и седмици не получаваха разрешение да разтоварят "стоката" си поради намалялото потребление. През май и юни имаме цени от около 18 лв/МВтЧ, като за миналата година те бяха около 45 лв./МВтЧ.

Увеличението, което сега иска "Булгаргаз", тръгва от една много ниска база и по тази причина към този момент няма никаква опасност от увеличение както на цените на топлоенергията, така и на цената на тока.

Ние сме предвидили за отоплителния сезон осреднената цена на природния газ да бъде около 30.50 лв./МВтЧ. Тя още не е достигната. Но дори това да се случи, цените на парното няма да се повишават поради периода, в който е закупуван природен газ на по-ниска цена.

Ако се окаже, че средната цена на синьото гориво за отоплителния сезон е по-ниска, ние ще задължим топлофикациите да върнат тази разлика на своите потребители, както стана и през тази година.

- Възможно ли е в обозримо бъдеще цената на природния газ да престане да се регулира от КЕВР?

- В момента, преди още да се достигне до реална диверсификация, не може да се говори за това. Ние все още сме почти на 100% зависими от един доставчик. С реализирането на интерконектора България-Гърция през 2021 г. и очакваното през 2022-а изграждане на терминала за регазификация в Александруполис, отново ще можем да коментираме въпроса с дерегулацията на цената.

- Вашият мандат изтече преди половин година, но поради липсата на избран наследник продължавате да оглавявате КЕВР. Какво обмисляте да правите след като напуснете регулатора?

- Аз действително съм с изтекъл мандат. Многократно съм напомнял на депутатите, че трябва да стартира процедурата за избор на председател на КЕВР.

Година след напускането ми от КЕВР аз по закон нямам право да влизам в управата на енергийни дружества поради чувствителната информация, с която съм работил като председател на регулатора. Все още обаче се чувствам в много добра форма, което ми позволява да търся различни начини да бъда полезен на обществото, както и да имам повече време за моето семейство.

ИЗБРАНО