Високи строителни разходи, нарастващи ипотечни лихви и административни пречки пред сдобиването със собствен дом - това бяха само част от темите, дискутирани по време на конференцията "Достъпни жилища: В търсене на най-добрите решения в Европа", която се проведе в София на 3 октомври. Домакин на събитието беше Елена Йончева, независим член на Европейския парламент, избрана с листата на ДПС.

По време на форума бяха разгледани редица практични решения, сред които ново строителство и обновяване чрез публични инвестиции и иновативни партньорства; целева подкрепа за млади и първи купувачи и за наематели; мерки срещу спекулативното задържане на празни имоти и повече прозрачност на наемния пазар; по-добро използване на инструментите на ЕС за социални жилища и свързаната инфраструктура.

Конференцията беше открита от Елена Йончева и регионалния министър Иван Иванов, след което дискусията протече в два панела - "Нови европейски решения за достъпни жилища", в който участие взеха докладчикът на Европейския парламент в Специалната комисия за жилищната криза Борха Хименес Ларас, зам.-председателят на ДПС и зам.-председател на парламентарната група на партията Искра Михайлова, бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова, и "Местно лидерство и стратегия за достъпни домове" с лектори Радослав Ревански, кмет на община Белица, член на Европейския комитет на регионите и заместник-председател на Управителния съвет на НСОРБ, Неджми Али, кмет на община Джебел, член на Европейския комитет на регионите, член на Комисията по политика на териториално сближаване и бюджет на ЕС и представител на сдружение "Толерантност", Инж. Илиян Терзиев, председател на Камарата на строителите в България, както и Захарина Тодорова, началник на управление "Международни финансови институции и европейски фондове", Българска банка за развитие.

Специален гост на събитието беше и заместник-министърът на Околната среда, градоустройството и климатичните промени на Република Турция Йомер Булут, а модератор - журналистът Георги Любенов, който приветства гостите и даде старт на дискусията, давайки думата на домакина Елена Йончева.

"Жилището е част от нашата сигурност - както индивидуална, така и колективна. Достъпното жилище е социално право, а не луксозна стока" - с тези думи Йончева откри форума.

Йончева подчерта, че Европейският съюз предприема решителни мерки за справяне с кризата в жилищния сектор. Европейският парламент вече е създал специална комисия, която анализира състоянието на достъпните жилища в държавите членки, а Европейската комисия подготвя Европейски план за достъпни жилища, който трябва да бъде финализиран до края на годината.

В рамките на плана се предвиждат облекчени административни процедури, нов подход към регулирането на наемите и преразглеждане на правилата за държавна помощ. Ще бъде създадена и паневропейска инвестиционна платформа съвместно с Европейската инвестиционна банка, която ще разполага с 10 милиарда евро за първите две години, с цел изграждането на около 1,5 милиона достъпни жилища.

Снимка: BulFoto

"Когато говорим за достъпни жилища, трябва да имаме предвид качествени жилища", посочи Йончева, като даде пример с Виена, където половината от жителите живеят в социални или субсидирани апартаменти - модерни, добре интегрирани в градската среда и носители на архитектурни награди.

Тя обърна внимание, че макар 84-86% от българските домакинства да притежават собствено жилище, младите хора срещат сериозни трудности да закупят дом заради рекордния ръст от 101% в цените на имотите за последните 11 години.

"Надявам се този форум да бъде платформа за изграждане на политики, които ще направят живота на българите и на младите семейства по-добър", заяви в заключение Йончева.

След нея думата беше дадена на регионалния министър Иван Иванов, който подчерта, че темата за достъпните жилища е "изключително актуална", тъй като цените на имотите растат не само в България, но и в целия Европейски съюз.

"Все повече хора остават без собствен дом, а разходите за наем, поддръжка и отопление стават непосилни за домакинствата", заяви министърът.

Той изтъкна, че жилищният сектор има не само социална, но и икономическа функция, като е двигател за обновлението на населените места. Според него държавната жилищна политика изисква "комплексен подход и стратегическо планиране", тъй като страната е изостанала в тази посока, но се работи активно за наваксване.

Иванов очерта няколко ключови предизвикателства: липсата на достъпни жилища, бездомничеството, енергийната бедност и необходимостта от саниране на стария жилищен фонд. Той напомни, че България следва европейските цели за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Снимка: BulFoto

Министърът акцентира и върху напредъка по Националния план за възстановяване и устойчивост, по който ще бъдат санирани над 1000 жилищни сгради за над 1,1 млрд. лева, както и допълнителни 129 сгради във въглищните региони.

"До момента по първия етап на програмата са обновени близо 2000 блока, а вторият етап с бюджет от 2,5 млрд. лева вече е в подготовка", посочи той.

Иванов обяви, че държавата ще осигури безплатно саниране без съфинансиране от гражданите, а новата програма по Социалния фонд за климата ще финансира изцяло обновяването на сгради, в които 75% от обитателите са енергийно бедни.

"Тези програми ще подобрят достъпността на жилищата чрез спестяване на разходи и ще осигурят по-високо качество на живот", каза министърът.

Той представи и подготвяната Национална жилищна стратегия до 2050 г., която ще включва мерки за дългосрочно решаване на проблемите в сектора и за подкрепа на младите семейства.

"Млади хора с осигурено бъдеще и жилище са стимул за подобряване на демографската ситуация в страната", подчерта Иванов.

Министърът завърши с апел за обединени усилия между институциите: "С общи усилия - местна, законодателна и изпълнителна власт - ще постигнем нужните резултати. Целта на всяко управление е да остави положителни резултати след себе си."

Заместник-министърът на Околната среда, градоустройството и климатичните промени на Република Турция Йомер Булут разказа за положителния опит в изграждането на достъпни жилища - политика, в която той е ключова фигура от близо двайсет години.

От думите му стана ясно, че моделът за жилищна политика на южната ни съседка е коренно различен от този в България, но това е обяснимо, тъй като и мащабите на държавата са различни - и като територия, и като население.

Снимка: BulFoto

Изграждането на устойчиви и достъпни, евтини жилища, това е важно мото от гледна точка на политиката за жилищата, коментира Булут.

По думите му има проекти в 135 държави, които са поети от турски изпълнители, и този техен опит е ценен.

След земетресението в Турция преди две години бяха необходими 800 000 жилища, 600 000 започнахме да строим, към днешна дата 300 000 са предадени за ползване, надявам се до края на годината да довършим и останалите, отбеляза заместник-министърът.

В първия панел от конференцията Борха Хименес Ларас представи първите изводи и препоръки за решения относно достъпните жилища. 

"Цените на жилищата са се повишили с 48%, а наемите - с 18. Сега наемът заема до 40% от дохода. И това не е просто социална криза, това е икономическа заплаха. Тя възпрепятства движението на талантите и растежа, тя блокира бъдещето на младите хора", коментира Ларас и продължи:

"В Европа трябва да вземем предвид, че средната възраст, на която младите напускат дома на родителите си, е над 26 години. В някои държави - както в моята страна Испания, тя е дори по-висока. Този проблем засяга целия ЕС и затова и ЕС предприема действия".

По думите му е необходимо да има повече реиновация на жилищата и е необяснимо защо частният сектор не инвестира повече в това.

Снимка: BulFoto

Ларас обърна внимание на законовите и регулаторните спънки, високите такси и бюрокрацията, както и липсата на работна ръка, като посочи, че всички тези фактори са причината за усложняването на процеса с жилищата, затова се препоръчва преразглеждане на регулаторните рамки, както и намаляване на бюрокрацията.

Ларас подчерта, че също така има нужда от иновации в строителството.

Според депутата Искра Михайлова темата за жилищната политика все още не е популярна в България, но актуалността ѝ в цяла Европа започва да пренася диалога и в нашата страна. 

"Ние си изживяваме периода от прехода, в който се наложи мнението, че придобиването на жилище е личен проблем. Така беше и в цяла Европа. Но в програмата на ЕК на последния мандат жилищната политика се появява като една от водещите политики на ЕС", добави Михайлова.

Тя подчерта, че макар че "пазарът на жилища се е взривил", има сегменти от обществото, които не могат да си позволят жилища.

"Политиката е за достъпни жилища, тук не говорим за луксозни жилища", подчерта депутатът и акцентира и върху хората в неравностойно положение, за които също е трудно "да се справят в ситуация на агресивна пазарна икономика".

Снимка: BulFoto

"Трябва да изживеем усещането, че няма нужда от държавна намеса в жилищната политика, а е необходимо да изградим съвременни модели", отбеляза още Михайлова.

Според експерта Христина Христова в новия план за жилищна политика фокусът за достъпни жилища трябва да е върху общините.

Години наред на ниво ЕС темата за жилищната политика беше неглижирана, но това в момента не е така. Същото е и за България", отбеляза Христова. 

Снимка: BulFoto

По думите ѝ оттук нататък ще има приоритет върху темата, защото "жилището е ключово за качеството на живот, свързано е и с това дали човек да има образование, работа, обществено участие".

Във втория панел кметът на Белица и член на Европейския комитет на регионите Радослав Ревански подчерта значението на партньорството между общините, държавата и бизнеса при изграждането на достъпни жилища.

"Ние на фирмите и на бизнеса в България гледаме като на партньори — като на субекти, с които можем да направим тази политика. Не трябва да гледаме на бизнеса като на хора, които искат само да усвоят и да откраднат пари", заяви Ревански.

Той изрази убеденост, че местната власт ще направи всичко възможно, за да се създадат условия за строителство на достъпни и качествени жилища. "Бизнесът е партньор на общините и на държавата, за да има кой да изгради тези жилища и хората реално да се възползват от тях", допълни той.

Снимка: BulFoto

В заключение Ревански цитира изказване на лидера на ДПС: "Господин Пеевски вчера каза — ние искаме да управляваме хората, за да бъдат щастливи. А човек може да бъде щастлив, когато е спокоен и сигурен. Един от принципите, които дават сигурност, е именно собственото жилище."

След него думата беше дадена на кмета на Джебел и член на Европейския комитет на регионите Неджи Али, който акцентира върху нуждата от целенасочени политики за справяне с жилищната и демографската криза в България и ЕС.

"В малките общини няма значение дали са големи или малки — трябва да съществува живот. Култура, туризъм, образование, лекари — всичко, от което едно общество има нужда, трябва да присъства на територията на малките населени места. Иначе сме обречени да се заличим", подчерта той.

Неджи Али представи тревожни данни от Евростат:

"36,2% от българите живеят в пренаселени жилища — едни от най-високите нива в Европа. Цените на новото строителство у нас са нараснали със 103%, а близо 22,5% от хората не могат да отопляват домовете си."

Той посочи, че решението изисква общоевропейски подход и конкретни мерки в новата многогодишна финансова рамка на ЕС:

"Европейският съюз трябва да предложи конкретни решения на жилищната криза, не само празни думи. Необходими са повече инвестиции в устойчиво и енергийно ефективно строителство."

Снимка: BulFoto

Според Али, ключът е в облекчаване на административните процедури, цифровизация на разрешителните режими и картографиране на свободните терени за жилищно строителство. Той настоя и за по-лесен достъп до жилища за млади хора и уязвими групи чрез субсидии и преференциални условия.

"Младите работещи хора трудно намират достъпни жилища. Нужно е държавата и ЕС да създадат инструменти, които да им помогнат да останат и да градят бъдещето си тук", каза още кметът на Джебел.

"Изкуственият интелект няма как да ни построи сградите. Необходими са инвестиции в хората и в техните умения", каза Али.

Председателят на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев подчерта, че държавата и общините имат ключова роля в създаването на условия за достъпни жилища и прозрачност в строителния сектор.

"Не е нужно да гледаме към Европа или Америка. Нашите съседи от Турция вече показаха как може да се направи. Ако държавата уреди правилата и поеме част от разходите за земя, инфраструктура и финансиране, цената на едно жилище може да падне до около 1000 евро на квадратен метър", каза Терзиев.

Той призова за облекчаване на административните процедури:

"В момента разрешението за строеж отнема до две години. Това е абсурдно. Ако срокът стане шест месеца, и инфраструктурата се изгражда паралелно, резултатите ще дойдат бързо."

Снимка: BulFoto

Като пример той припомни стара практика на Столична община, при която общината и строителите са работили заедно в модел 50 на 50 — частните фирми инвестират, а държавата получава готови жилища.

"Иска се постоянство и желание за работа. Ако държавата създаде ясни правила, строителите ще си свършат работата, а местната власт трябва просто да си изпълни задълженията. Така ще можем да задържим младите хора у нас", заяви председателят на Камарата.

Терзиев обърна внимание и на проблема с некоректни инвеститори:

"Преди да дадете парите си, проверете дали фирмата е регистрирана в Камарата на строителите. Истинските строители са тези 8 000 фирми, които работят законно, не в сивия сектор."

"Само ако работим заедно - държавата, строителите и местната власт - ще направим така, че младите хора да останат тук, да живеят и да се развиват в нормална среда", обобщи инж. Терзиев.

Представителят на Българската банка за развитие Захарина Тодорова подчерта, че достъпните жилища са "фактор за социално приобщаване и устойчиво развитие на обществото".

"Финансирането никога не е достатъчно — това важи и за темата за достъпните жилища," каза тя, цитирайки докладчика на Европейския парламент Ларас. "ББР споделя разбирането, че този въпрос е не само икономически, но и социален приоритет."

Тодорова посочи, че европейските банки за развитие вече имат значим принос към жилищната политика.

Снимка: BulFoto

"По данни на Европейската асоциация на публичните банки, институциите от групата на банките за развитие са подкрепили над 380 хиляди проекта за достъпни жилища на стойност около 50 милиарда евро," отбеляза тя.

По думите ѝ, Българската банка за развитие трябва да бъде "равностоен партньор на Европейската инвестиционна банка и на останалите мултилатерални участници" при планирането и изпълнението на подобни инициативи.

Тодорова сподели и международен опит:

"В Италия виждаме проекти, насочени към студенти и възрастни хора. В Хърватия общините си партнират с Европейската инвестиционна банка и Националната банка за развитие - общините предоставят терени, а банките - достъпно финансиране. В Германия пък за уязвими групи се изграждат мобилни контейнерни домове, които могат да се преместват при нужда."

"Банките за развитие имат ключова роля в осигуряването на финансиране. Те не заместват частния сектор, а го допълват и коригират там, където пазарът сам не може да осигури решения," подчерта още представителката на ББР.