17-11-2017 20-11-2018

Готова ли е България за енергийния бум тази зима

Енергосистемата е в готовност за студовете, но проблемите с инфраструктурата, енергийната бедност и високите сметки са притеснителни

09:07 | 6 декември 2021 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 31 6810 Снимка: Булфото

Зимата е на прага си и много хора отново са изправени пред дилемата как точно да отопляват домовете си. Обикновено в големите градове и по-специално в столицата по-голямата част от градското население се отоплява благодарение на централното топлоснабдяване. То обаче тази година ще излезе по-солено на клиентите заради решенията на КЕВР и по-високата цена на природния газ. Така клиентите, които обичат комфорта на услугите на столичната Топлофикация ще трябва да се бръкнат по-дълбоко, за да поддържат топли жилищата си.

Още по темата

Другият вариант е хората да намерят алтернативни начини за отопление като например дърва, въглища или на ток. Първите два варианта са сериозен проблем за големите градове - именно печките на твърдо гориво са един от основните замърсители на въздуха, а това вреди сериозно на здравето на хората.

Така изглежда, че най-добрият и екологичен вариант за отопление е на електроенергия - климатици, маслени радиатори или конвекторни печки например. Това обаче се отразява сериозно и на сметките за ток, които в зимните месеци се увеличават значително. А в зависимост от жилището сметката може да стигне 300-400 лв. на месец - сума, непосилна за бедните и уязвими потребители.

Освен високите сметки и самата електроенергийна мрежа трудно би издържала високо потребление, ако всички си спрат радиаторите и минат на ток. При планирането на София и големите градове у нас е било предвидено отоплението през зимата да се извършва чрез услугите на парното, и никой не е мислил, че то ще бъде толкова скъпа услуга. Заради това и електрическата мрежа не е проектирана за работа при подобни натоварвания. Така ако всички преминат на отопление с ток и си включат бойлерите си на практика ще започнат прекъсвания на тока. А изключвания на трафопостове в студените зимни месеци могат да създадат много главоболия както за потребителите, така и за местното енерго.

Рекордно потребление на ток

Експертите са категорични, че енергийната система през зимата може да издържи на максимално натоварване. През студените месеци енергийните мощности в страната могат да произвеждат около 9000 мвт енергия, като максималната консумация у нас рядко минава прага от 7700 мвт. Последното рекордно потребление бе през зимните месеци на 2017. Тогава, на 10 януари бе обявено, че заради силното застудяване консумацията на ток достигна рекордните 7700 мвт, като такова потребление не бе виждано у нас от 20 години. Енергосистемата тогава издържа, а всички електроцентрали работеха на максимално натоварване. Наложи се единствено да се спре износа на ток. При по-голямо натоварване обаче биха започнали изключвания. А при сняг и -10 или -15 градуса навън това е изключително тревожно. В подобно студено време има спирания на тока заради повреди по електропроводите, в София може да спрат и трамваите или дори метрото заради проблеми със захранването. В подобни тежки за енергосистемата студове се вижда ролята на топлофикация в града.

Именно в студените зимни дни се покачва и консумацията на природен газ. Всичко по принцип е оразмерено и работи нормално в студовете, стига обаче доставчика на газ да не ни врътне кранчето.

Газовата криза през 2009 г.

Именно това се случи през 2009 г. на 8 януари, когато Газпром спря доставките на природен газ през Украйна. Това удари силно България, защото единствения доставчик на газ тогава бе именно руската страна. След спирането на природния газ се наложи аварийно да се ограничава дори осветлението по улиците на София. Тогавашният кмет Бойко Борисов разпореди половината лампи по улиците да бъдат спрени, за да се пести електроенергия. Топлофикация София премина трудно на резервното си гориво - мазут. За да може да не замръзнат тръбите по домовете на хората. Тогава енергосистемата бе изправена на нокти, а синдикатите се притесняваха тежката индустрия ще се справи с енергийната криза. Тогава край София все още работеше комбината Кремиковци, а неговите пещи не бяха подготвени за спиране на доставките на газ.

В наши дни подобна криза е малко вероятно да се случи, защото се смениха пътищата за доставка на суровина, а и вече имаме по-добра енергийна свързаност. Но енергийната система трябва да се поддържа в добро състояние, за да поеме високото потребление на ток в студените дни.

Проблеми за хората

Извън централните градски части хората през зимата топлят домовете си по различен начин. Основните варианти са за отопление на дърва, въглища, природен газ или с климатици. Новите енергийни котли на пелети например обаче изискват нормално енергоснабдяване, за да работят. Това означава да няма чести спирания на тока. Именно тези спирания са проблем във вилните зони около големите градове например. На тези места енергомрежата не е достатъчно добре развита. В исторически план идеята на тези зони е там да са разположени предимно вили, които се използват основно през лятото. Тогава консумацията на ток е значително по-малка. София обаче в момента развива ударно се развива именно в бившите си вилни зони, а това означава кардинална промяна на инфраструктурата - както енергийна, така и ВиК, пътна. Дори и развитие на газова инфраструктура. Липсата на адекватна политика в тази посока обаче води до проблеми с прекъсване на електрозахранването, спиране на водата, или дори задръствания по малките улички на кварталите в пиковите часове.

Конкретно за енергийната мрежа е ясно - нужни са огромни инвестиции в нови кабелни трасета и обновяване на електроразпределитената мрежа в квартали като Бояна, Симеоново, Драгалевци, Бистрица и Железница например. Там мрежата вече се използва много повече, спрямо потреблението преди 20 години. А за да се подобри електрозахранването КЕВР трябва да разреши направата на тези инвестиции, защото те се включват в цената за потребителите. Енергийните компании от години настояват да имат увеличение на цените, за да могат да влагат много повече средства в нова разпределителна мрежа. КЕВР обаче обикновено не приема подобни искания, защото трябва да се поддържа "социалната цена" на тока, образно казано. Това води до проблеми за които сега се оплакват потребителите - печки на пелети например аварийно трябва да се спират, заради честите прекъсвания на мрежата. По новините често се чува за изгорели уреди вследствие на токови уреди, а UPS системите не могат да издържат на подобни промени в напрежението и спиранията. Всичко това пречи на обикновения потребител, а енергото се старае бързо да възстанови захранването. В КЕВР обаче се решават проблемите с планирането и инвестициите.

А енергийната бедност? Проблемът остава

Другият назряващ проблем е свързан с енергийната бедност. Той също засяга работата на енергийния регулатор. След скока в цените на енергоносителите все повече хора имат проблеми с плащането на сметките за ток. Именно този проблем бе и основно засегнат при преговорите за съставяне на коалиционно споразумение в сектор енергетика на партия "Продължаваме промяната". В България в момента няма дефиниция за понятието "енергийна бедност", което ще създаде проблем занапред при определянето на енергийно уязвимите потребители. Този термин използват в цяла Европа, за да е ясно какви средства може да се отпуснат за подобряване на благосъстоянието на хората. Заради това и в спешен порядък трябва да се изчисти понятието за енергийна бедност. Иначе с годините напред хората ще стават все по-бедни и бедни.

Това са системни проблеми за енергетиката ни и за тях се говори от години. Решаването има няма да се случи с магическа пръчка и няма да стане за няколко месеца. Важно е обаче в началото на зимата да е ясно на всички какво може да се очаква в тежките зимни месеци - както за натоварване на енергийната система, така и за натоварването на бюджета на домакинствата поради високите цени. Социалната и енергийната политика ще бъдат все по-тясно обвързани в следващите години, а пътят за решаване на проблема е в ръцете на народните представители.

ИЗБРАНО