17-11-2017 20-11-2018

Ето как ТЕЦ-овете в комплекса "Марица Изток" виждат декарбонизацията

Най-щадящата цена на енергийния преход е при продължаване на работата централите в Маришкия басейн за още 10-12 години

Снимка: iStock by Getty Images

Ето как ТЕЦ-овете в комплекса "Марица Изток" виждат декарбонизацията

11:16 | 17 март 2022 | Автор: 3eNews 11 10019 Снимка: iStock by Getty Images

Главният въпрос за България е кой е моделът, по който може да постигне целите за декарбинизация. Това е възможно да се случи и през 2030 г., и през 2050 г., каза Оливие Маркет от AmCham по време на дискусията "Енергийната политика на Република България", организирана от сп. "Ютилитис".

Green Transition

Той напомни за представения наскоро доклад "Декарбонизация на електроенергийната система на България 2022 г. - 2050 г.". Обобщавайки и базирайки се данните от изследването и анализа на компанията Compass Lexecon, Маркет бе категоричен - има път за постигането на целта декарбонизация. Въпросът е как да се случи ? Отговорът е - с инвестиции.

За да може енергийният преход да се осъществи плавно, за да бъдат интегрирани успешно ВЕИ, дори при подход с масовото им навлизане от 7,5 ГВт, трябва да има мощности, които да работят, за да бъдат генерирани и средства, а и за да може да се справи и социалната система, обясни експертът. Всички искаме по-зелен свят и това може да се случи, но е много важно и откъм цена. В сценариите са разгледани възможности и за природен газ и за ядрена мощност. Маркет обърна внимание, че в случая с България е предимство наличието на местни енергийни ресурси и в частност - ТЕЦ-овете на лигнитни въглища.

Трябва да се уверим, че ТЕЦ-овете ще продължат да работят. В противен случай ще имаме проблем с енергийната сигурност, посочи експертът.

Без комплекса "Марица Изток", България в момента би била в изключително трудна ситуация, както по отношение на стабилността на електроенергийната система, така и по отношение на енергийната сигурност, каза от своя страна изпълнителният директор на AES България Иван Цанков. Той наблегна на възможностите, които предоставят местните ресурси от въглища. Всички ние искаме да живеем в по-зелен свят. Това е и целта на зелената сделка и едва ли има разумен човек, който да се противопостави. Но най-щадящият начин за енергийния преход като цена за България е при продължаване на работата ТЕЦ-овете в Маришкия басейн за един период от 10-12 години.

ТЕЦ-овете са проектирани така, че да горят лигнитните въглища, добивани в самия комплекс (Мини "Марица Изток"), обясни Иван Цанков в отговор на въпрос на модериращия дискусията експерт Славчо Нейков какво ще стане след изтичането на дългосрочните договори през 2026 .

"Тези ТЕЦ-ове са проектирани и изградени, така че да горят лигнитните въглища, добивани в комплекса", В този смисъл изгаряне на други въглища би било компромис с технологията, каза Цанков. Той обясни, че е бил разгледан сценарий за преминаване от въглища на газ, но се е стигнало до извода, че това ще бъде процес, при който няма да се осъществи съществена ефективност.

Друг вариант, технологично възможен е изгарянето на биомаса или преработени. "Освен допълнителните инвестиции, които това ще изисква, допълнителен проблем е и доставката на гориво", посочи Цанков и даде пример, че за една мощност от 650 МВт, това означава изгаряне на 2,5 млн. тона годишно, което е невъзможно, няма откъде да се вземат. "Всичко това е компромис. Всяка от изброените алтернативи изисква допълнителни инвестиции при икономически резултати, които са неясни и не са икономически целесъобразни."

Дори не знам дали е необходимо да се търсят компромиси, ако има ясна стратегия и се реши въглищата да са преходното гориво, за да се подсигури електроенергийната система до развитие на необходимите зелени технологии, отбеляза Цанков.

3e-news.net

ИЗБРАНО