Бързата либерализация на пазара на електроенергия и излизането на домакинствата от регулирания пазар може да породят сериозни икономически и социални катаклизми. Затова предупреждават експертите от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) в своя позиция. Оттам настояват за отлагане на бързата либерализация, но спешно да започнат законодателните промени, за да може този процес да се случи плавно.

Ето какво се казва в позицията на БЕМФ.

Дълго чаканите промени в енергийния закон, според които пазарът на електроенергия на едро се либерализира напълно от 1 януари 2024 г. предстои да бъдат приети от парламента. Те предвиждат премахване на функцията обществен доставчик на НЕК, а търговските дружества в холдингите на Електроразпределителните дружества (ЕРД) като "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про" да купуват електроенергия от енергийната борса по пазарни цени и да го продават на домакинствата по нормативно нерегламентирани за сега договори. Премахват се и квотите на производителите на електроенергия, които задължително трябваше да заделят количества по регулирани цени, които формираха и т.н. регулиран пазар от който се снабдяваха битовите потребители.

Какви са основанията на експертите да прогнозират кризи при така форсираното стартиране на промените и при избрания модел?

На първо място, това е липсата на готовност на необходимите нормативни документи за прехода, за което ще бъде необходим период от минимум 1 година, в който период трябва да бъдат извършени следните подготвителни дейности:

  • Разработката на нови Правила и механизъм за формиране и регулиране на "резултантната" цена на електроенергията, която новите доставчици на електроенергия за битови потребители ще формират и сключват договорите си с тях;
  • Подготовка и приемане на нова Наредба за класификация и регистриране на енергийно уязвимите потребители на електроенергия, както и форми и механизми за компенсирането им;
  • Регламентиране на функциите и ролята на общините в процеса, имащ пряка връзка със социално-икономическото състояние на живущите на територията на общината;
  • Подготовка на широка комуникационна кампания в медиите и социалните мрежи и други.

На второ място, това е енергетиката, която навлезе в период на стагнация, който ще продължи поне 2 години. А това се изразява в:

  • Тенденция на понижаване на производството и износа на електроенергия, които за първите 6 месеца на 2023 г. са респективно 22,07% (26,53% за базовите централи) и 70,36%, което означава влошаване на икономическите показатели на отрасъла и потенциала му за компенсиране на външни разходи. Печалбите на основните базови производители на електроенергия за 2022 г. са намалели с над 60%.
  • Продължаващата фотоволтаична "пандемия" в страната доведе до ценови диспропорции и затруднения в управлението на електроенергийната система, като доказателство за това е фактът, че за първото шестмесечие е регистриран ръст на производството на енергия от ВЕИ с над 45%, срещу свиване на производството от базови централи с над 26%. При почти 100% разлика в тарифите на изкупуване на енергията от тези централи, това е означава натиск към повишаване на борсовите цени, който ще продължи и през 2024 и 2025 година.
  • Регистрираните промени в структурата на производството на електроенергия от различни производители и на цените на борсата доведоха да свиване на вноските във фонда "Сигурност на ЕЕС" само за първото 6-месечие с над 40%, което ограничава още повече неговите възможности за бъдещото компенсиране на разходите на електроенергия на битовите потребители.

Либерализацията е сложен, многостранен и рисков преход и трябва да бъде съпроводен от приложение на редица нови енергийни политики, които ще омекотят първоначалното шоково въздействие на промените върху битовите потребители.

Необходимо е преди всичко да се намери подход за балансиране на развитието на ВЕИ-мощности и частично охлаждане на инвестиционния свръх-интерес към изграждане на фотоволтаични мощности, чрез въвеждане на максимални квоти по региони, в зависимост от възможностите на мрежите и локалното потребление.

Държавата трябва да преустанови да субсидира напречно топлофикационните дружества през цената на произвежданата от тях електроенергия, защото това вече ще има пряко отражение върху цената на електроенергията за бита. Вместо това трябва да бъдат създадени стимули за инвестиции на външни независими производители на енергия по нови модерни технологии с осигурен достъп до топлопреносните мрежи, в това число и на възобновяеми енергийни източници за производство на топлинна енергия.

БЕМФ се обедини около следните предложения към държавното ръководство:

  • Ефективният старт на процеса на либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители да бъде отложен с 2-3 години, но подготвителните дейности и разработката на необходимите нормативни документи и комуникационната стратегия трябва да стартират незабавно.
  • Задължително е провеждане на пазарни многовариантни тестове на поведението на цените на електроенергията при различни обеми и цени на предлаганата на борсата електроенергия от различните производители, при различни дялове на участие в микса на базова енергия, ВЕИ-енергия, енергия произведена от топлофикационните дружества и внос. Тези анализи трябва да отчетат и тенденциите в промяна на потреблението и хода на инвестициите в индивидуални фотоволтаични проекти.
  • В Енергийната стратегия на страната да бъдат планирани нови политики и заложени нови инвестиционни приоритети за смекчаване на шока от прехода. С първи приоритет трябва да бъде реализиране на политики за успокояване и регулиране на инвестиционния бум в областта на фотоволтаичните проекти и ускорено изграждане на интелигентни електрически разпределителни мрежи.
  • Ръководните фактори на предстоящата реформа да проучат опита на други страни в ЕС, които са претърпели сериозни икономически и социални сътресения при провеждането му.

3eNews