17-11-2017 20-11-2018

Либерализирането на пазара на ток за домакинствата - опасения и предизвикателства

На 26 август приключи срокът за изпращане на становища във връзка с предложения за промени в Закона за енергетиката, оказващи влияние върху функционирането на пазара за ток за битовите и за небитовите потребители

Снимка: iStock by Getty Images

Либерализирането на пазара на ток за домакинствата - опасения и предизвикателства

18:45 | 28 август 2023 | Автор: Антоан Николов, Спас Стамболски, БТА 123 9191 Снимка: iStock by Getty Images

На 26 август приключи срокът за изпращане на становища във връзка с предложения за промени в Закона за енергетиката (ЗЕ), оказващи влияние върху функционирането на пазара за ток както за битовите, така и за небитовите потребители. БТА прави обобщение на ключовите промени в нормативната уредба, реакциите и становищата на различни участници на електроенергийния пазар, институции и др., включително обръщайки се към енергийни експерти за мнение по текстовете, засягащи над 4,5 милиона битови абонати. Повечето от изразените позиции включват загриженост и дори опасения относно промените и възможно поскъпване на електроенергията в средата на зимата - 1 януари 2024 г., макар да има мнения, че промените са в правилна посока. За да се осъществят обаче без сътресения тези промени, е необходимо повече време за приемане на всички текстове в подзаконовите актове, както и да бъдат изпълнени редица условия за преминаването към свободния пазар на битовите клиенти.

Още по темата

Основите акценти в промените са свързани с либерализацията на пазара на електрическа енергия, която за крайните битови клиенти се планира да започне още от 2024 г. и да приключи през 2026 г.

В законопроекта, който предстои да бъде обсъден в Министерски съвет и ако бъде одобрен, да премине гласуване в Народното събрание, се предвижда Националната електрическа компания (НЕК) да отпадне като междинно звено (Обществен доставчик) във веригата за електроснабдяване за домакинствата и в нея да останат само производителите на електрическа енергия и крайните снабдители (ЕВН, Електрохолд, Енерго-про).

Промените включват и дефинирането на енергийна бедност (кога едно домакинство може да бъде подпомагано при плащането на сметките си - бел. авт.) и уязвими клиенти. В закона обаче липсват критериите, по които това ще става, като се предвижда Министерският съвет да изготви наредба в тази връзка. В нейното написване участие е предвидено да вземат министрите на енергетиката, на регионалното развитие и благоустройството и на труда и социалната политика.

Текстовете са изготвени в съответствие с Плана за възстановяване и устойчивост, по който страната ни очаква второ плащане през тази година - в размер от малко над 720 млн. евро (1,4 млрд. лв.).

Какво се променя?

Ако законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката бъде приет в този вид, Националната електрическа компания, която в момента купува електроенергия от производители на ток по квоти и цени, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране, и след това ги продава на крайните снабдители (търговците, които впоследствие препродават тока на битовите потребители - бел. авт.), ще отпадне като междинно звено (досегашният механизъм е познат като регулиран пазар на едро).

Така крайните снабдители (дружества от групите на ЕВН, Електрохолд, Енерго-про) ще трябва да купуват 60 на сто от необходимите количества за битовите потребители чрез "организиран борсов пазар". Тук е добавено и условието тези договори да са дългосрочни (до 5 години) и да са от нискоемисионни източници, като под такива се разбират вятърната и слънчевата енергии, добитата по геотермален способ, водноелектрическите централи, както и атомната енергия.

За останалите 40 на сто не е предвидена специална процедура, като това означава, че те най-вероятно ще се набавят и от конвенционални източници (въглища, природен газ и т.н.), отново на свободния пазар.

Енергийна бедност

Както бе споменато по-горе, в закона се включва и понятието "домакинство в положение на енергийна бедност", a това за уязвим клиент се изменя, като се дефинира, че в него ще влизат и хора, чието здравословно състояние зависи от електричество. Кой точно ще отговаря на критериите и какви мерки за защита се предвиждат, ще бъде определено в наредба, но те ще важат само в случай на осигурено финансиране.

В текстовете е посочено, че за целите на определянето на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия на информационната система се предоставят лични данни, данъчна и осигурителна информация, включително чрез автоматизиран достъп, от други приложими регистри и информационни системи, поддържани от държавните органи и администрации, които са първични администратори на данни.

Реакции

В края на миналата седмица становища по проектозакона изпратиха от администрацията на Омбудсмана Диана Ковачева и от Комисията за енергийно и водно регулиране, които се обединиха около негативните последствия от промените.

Опасно е да се бърза със свободни цени на тока още тази зима, заяви омбудсманът Ковачева, цитирана от пресцентъра на институцията. "Смятам определената дата за прибързана и необмислена, тъй като може да доведе до непредвидими ситуации преди излизането на битовите клиенти на свободния пазар".

В становището на КЕВР се посочва, че премахването на регулирания пазар на едро, считано от 01.01.2024 г., по средата на текущия регулаторен период 01.07.2023 г. - 30.06.2024 г., ще създаде непреодолими трудности най-вече за крайните снабдители да осигурят необходимите им количества електрическа енергия за покриване потреблението на крайните битови клиенти. КЕВР ще бъде в затруднение и да определи нови цени на електроенергията за регулирания пазар, а не е изключен и рязък скок на цените за крайните битови клиенти още на 1 януари 2024 г. Едно от предложенията на комисията в тази област е Фондът за сигурност на енергийната система (ФСЕС) да бъде капитализиран с 1,4 млрд. лв. годишно, за да се избегнат сътресенията за битовите потребители.

От "Института за енергиен мениджмънт" посочиха на своята страница, че оценяват положително решението за цялостно транспониране на европейските директиви за общите правила на вътрешния пазар на електроенергия. Организирането на специален сегмент на платформата за двустранни договори на организиран борсов пазар и търговете за сключване на договори за финансови гаранции или за разлики на крайните снабдители с производителите на електроенергия следва да се регламентират с изменения и допълнения в подзаконови нормативни актове, но в представените законодателни промени и обосновките към тях липсва яснота както за духа на тези промени, така и за тяхната форма.

Позиция на "Електрохолд"

Подкрепяме измененията в ЗЕ, с които се цели въвеждане на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския Парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС, както и се транспонират разпоредби на Директива (ЕС) 2019/944, свързани с новите участници на пазара на електрическа енергия - граждански енергийни общности, активни клиенти и агрегатори, посочиха за БТА от "Електрохолд", в чиято група влиза крайният снабдител за Западна България.

Относно предвидената реформа за либерализация на пазара на електрическа енергия на едро от 01.01.2024 г. със запазване на регулираните цени за крайните битови клиенти до 31.12.2025 г., считаме, че не е описана детайлно концепцията за осъществяването ѝ по ясен и разбираем начин в мотивите към законопроекта, нито пък е разписана подробно в него. Според нас това поражда множество отворени въпроси, свързани с промяната в регулирането на дейността на крайните снабдители.

Във връзка с отпадането на обществения доставчик, следва да се изготви анализ по какъв начин премахването му чрез предложените законодателни промени ще въздейства на различните пазарни участници, в т.ч. на крайните снабдители, Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и ФСЕС.

Отделно от това следва да се идентифицират възможните рискове от това и да се предвидят механизми за тяхното управление.

Реформата засяга над 4,6 млн. битови клиенти и е необходимо да се предостави достатъчно технологично време за разработване и приемане на промени в подзаконовите нормативни и регулаторни актове.

Предвид предлаганите принципни промени в модела на регулация на доставките на електрическа енергия за битовите потребители, същите следва да влязат в сила в най-рано в началото на новия ценови период за крайните снабдители - 01.07.2024 г., а не както се предвижда в разглеждания законопроект - от началото на 2024 г.

Коментари на експертите

Много трудно в момента ще могат да се приемат предлаганите промени в Закона за енергетиката, които предлагат битовите потребители да купуват електрическата енергия от свободния пазар. Това каза за БТА енергийният експерт Валентин Колев. Той посочи, че цената за енергийната борса за днес от близо 300 лева за мегаватчас (0,30 лв./кВтч спрямо регулирана цена на дневната тарифа от около 0,15 лв./кВтч - бел. авт.) е без мрежовите услуги, които са още 100 лева. "Ако стане за битовия потребител цена от 400 лева (0,40 лв./кВч), не знам как ще издържи правителството", заяви Колев. Според него трябва да се уточни кой е в състояние да плати тези пари.

Енергийният експерт е на мнение, че актуализацията на цените на електрическата енергия за битовите потребители е трябвало да започне постепенно още преди 10-15 години. Колев изтъкна, че цените за битовите потребители в момента са нереални. Той даде пример с дневна тарифа от 100 лева за мегаватчас и нощна от 30-40 лева на мегаватчас. Ако сега изведнъж се премахне нощната тарифа, защото при излизане на свободния пазар това е първото, което става, а еднотарифната цена е висока? "Кой може да плаща в момента 400 лева за мегаватчас", попита Валентин Колев.

Боян Рашев, експерт в управлението на енергията и ресурсите, коментира за БТА, че ако се приемат предлаганите промени, цената на тока за домакинствата "ще излети в небето". Той добави, че от повече от едно десетилетие е било ясно, че битовите потребители трябва да преминат на свободния пазар на електрическа енергия, но това не се е случило поради много причини. "Вероятно най-лошият момент да го направим е точно сега", заяви Боян Рашев. Той се аргументира с това, че правителството по никакъв начин не може да каже с колко ще се увеличи цената на тока за домакинствата, защото от Нова година електроразпределителните дружества няма да могат да посочат колко ще струва токът за крайния потребител, тъй като това ще зависи изцяло от пазарната цена. Пазарната цена в Европа идната зима ще зависи пак от цената на природния газ. Цената на природния газ пък ще зависи от това колко е студено и колко е топло. Ако предстоящата зима е много студена, цената на тока за битовите потребители може да се умножи по три, посочи Рашев.

Все още няма и ясен механизъм кои точно ще бъдат енергийно бедните потребители, допълни Боян Рашев. Затова той счита, че не може да се бърза всички домакинства да отидат на свободния пазар на електроенергия. "От днес за утре много хора няма да могат да си платят тока, защото нямат да имат пари да го направят", коментира още Рашев. Той е на мнение, че е неизбежно преминаването на битовите потребители на свободния пазар, но поради продължаващата война в Украйна и несигурността по отношение на цената на природния газ, този момент не е подходящ. Той припомни, че всяка промяна в цената на природния газ се отразява на цената на тока, защото България е в общия европейски енергиен пазар.

Това, което става с бизнеса, това ще стане и с битовите потребители, обясни Боян Рашев. Само че за бизнеса имаше механизъм за таван на цената на тока (над 200 лева за мегаватчас). На въпрос дали подобен механизъм би могъл да се приложи и за битовите потребители, Рашев отговори, че при битовите потребители могат да бъдат подкрепени само енергийно бедните, а не всички, както е било при бизнеса. "За да подкрепяш някои, а не други, трябва да имаш много ясна схема как го правиш това. Докато не е ясна тази схема, аз не виждам как ще се приложи реално освобождаване на цените на тока за домакинствата", коментира още Рашев.

Заместник-председателят и член на Управителния съвет на Българския енергиен и минен форум Антон Иванов е на мнение, че промените в Закона за енергетиката засягат много широк кръг от въпроси, които би следвало да намерят решение, за да се постигне целта за либерализация на пазара на електрическа енергия. Това обаче би следвало да има действие в един дългосрочен хоризонт. "Сега трябва да се заложат определени изисквания и модели за работа на отделните търговски участници, но погледът трябва да е по-скоро дългосрочен, отколкото да се пришпорят събитията да се случат в едни твърде кратки срокове. Именно там се коренят неяснотите и възраженията, които вече се чуват", каза Антон Иванов пред БТА. Той обаче изтъкна, че в промените има предложение за завършване на процеса на либерализация на пазара на едро, който е различен от пазара на дребно. Именно смесването на двете реформи буди много въпроси и по-скоро нежелание да се осъществят, отколкото да се дискутират.

Иванов допълни, че ролята на НЕК като обществен доставчик е отдавна обсъждана промяна, която той счита, че е наложителна. Според Иванов от НЕК трябва да отпадне ролята на обществен доставчик, за да може на пазара на едро вече всички да са равнопоставени участници. От друга страната НЕК няма да трупа повече загуби от т.нар. регулаторни решения - т.е. да продава електрическа енергия на цена, която не съответства на разходите й. Затова Иванов смята, че тази част от предложените промени в Закона за енергетиката са правилни и те трябва да намерят своето развитие. Другата част от въпроса е обаче как това ще се прехвърли при наличието на регулиран пазар и как това ще се отрази на цената на тока за бита. Според Иванов стъпката за прехвърляне на тежестта за доставка от НЕК към доставчиците на ниско напрежение трябва да бъде планирана фактически след 2025 г. Т.е. с поне 2-годишен период на адаптиране на всички участници на тези нови условия и в никакъв случай не трябва да се разглежда датата 1 януари 2024 г. като такава, на която ще се случи тази много тежка и дълбока промяна, добави експертът.

Освен че все още няма ясна дефиниция за енергийно бедни потребители, все още не е развита подзаконовата база, която трябва да даде яснота за редица детайли как тя се прилага за всяко едно домакинство. Затова е необходимо време. Трябва да има и много широка информационна кампания. "Смятам, че е правилно в Закона за енергетиката да се представи една рамка, но тя да служи като рамка за подготовка на този процес, а не като рамка за осъществяване на този процес", заяви още Антон Иванов. Той счита, че е въпрос на обществено съгласие кога тези промени да влязат в действие. Иванов е сигурен, че ще се постигне компромис и ще се отложи датата, от която промените, специално за регулирания пазар, ще влязат в сила. Според него не само трябва да се изясни каква е дефиницията за енергийно бедните потребители, но кои конкретно домакинства ще влязат в групата на уязвими потребители, как те ще получат подкрепа. За останалите домакинства, които не са включени, какви правила ще важат и какви права ще имат. Те трябва да имат възможности да управляват своите енергийни разходи, така че това за тях да не се превърне в тежест.

Ако се приемат промените в този срок и няма време да се направи една задълбочена подготовка, това ще доведе до съществена промяна на цените. Би трябвало да се гледат цените на годишна база, но въпреки това се вижда, че цените на свободния пазар са два пъти по-високи от тези на регулирания. "В момента регулираните цени са два пъти по-ниски от тези, които са на годишна база на пазара на едро. Очевидно е, че ние ще имаме едно съществено увеличение на цените, ако промените се приемат в къси срокове, без съответната подготовка и защита на всички пазарни участници", заяви Антон Иванов.

По повод разпоредбата крайните снабдители и търговците на електрическа енергия да сключват споразумения за закупуване на електрическа енергия от нискоемисионни източници за 60 процента от количествата електрическа енергия, Иванов изтъкна, че това предложение осигурява защита на инвеститорите във ВЕИ, отколкото на потребителите. От една страна всички, които извършват доставка на енергия на крайни потребители, трябва да имат ангажимент да купуват електрическа енергия от ВЕИ, за да се изпълнят дългосрочните цели на България, но пък и крайните потребители да имат възможност да избират такива, които им се предоставят от различни търговски участници, които да включват и други производители. Трябва да има конкуренция на търговските участници. Именно конкуренцията е едно от основните условия в либерализацията на пазара и сега се вижда желание да има конкуренция, но със задължителни условия за купуване на ВЕИ, което означава, че цените може да не са много ниски. Затова, според Иванов, крайният потребител трябва да има правото да направи своя избор - дали ще плати малко по-скъпо за зелена енергия или ще поиска доставка на по-евтина енергия. "Този избор ще трябва да го прави крайният потребител".

Към момента на публикуването на материала БТА не е получила отговор на потърсен коментар от членове на Комисията по енергетика в Народното събрание.

ИЗБРАНО