Комисията по енергетика в парламента препита министър Александър Николов по горещи теми от седмицата - енергийната криза заради високите цени, подкрепата за бизнеса и общините, газовите връзки.

Подкрепата за бизнеса

Помощите от държавата за фирмите ще са по-големи във фактурите за януари от тези за декември, макар че цените на тока през двата месеца са сравними, каза Николов, цитиран от БТА. Бизнесът в страната е относително в добро здраве и това се вижда от размера на данък печалба и данък дивидент, добави министърът.

Българският бизнес е два-три пъти по-енергоемък от този в Европа, подчерта Николов. Той отбеляза, че фирмите ще спестят от цената на енергията, ако я ползват в непикови часове, когато тя е по-евтина.

Разходите на бизнеса в България за енергия са оптимални. Тук енергията е най-евтина и ако фирмите се управляват енергийно ефективно, те имат конкурентно предимство спрямо други компании в Европа, посочи Николов. Няма пречка бизнесът да сключва дългосрочни договори за доставка на ток, каза още министърът.

Запитан как ще се помага на стартиращите фирми, Николов отговори, че това е трудно, защото статистиката показва, че от стартиращите компании 90 процента фалират в първата една година, а в следващите три години фалират 75 процента от останалите.

Депутатът Жечо Станков попита министъра дали се работи по механизъм, който да покрива напълно разхода на общините и социалните заведения за високите сметки за ток. Ще има бърз механизъм за подпомагане на общини, социални домове и учебни заведения, който ще се задейства след приемането на държавния бюджет, каза министър Николов. Той смята, че искането на ГЕРБ за ниски цени на ток на общини и социални институции, отхвърлено вчера от Комисията по енергетика, е трудно изпълнимо, защото обхваща широк кръг потребители, което ще затрудни нотификация от Европейската комисия.

Предложенията за понижаване на цената на природния газ са внесени от стария борд на директорите на "Булгаргаз" и те са в минималния възможен размер, каза също така Николов.

Газовите връзки

Всичко, което зависи от България за строежа на газопровода между България и Гърция, е направено, каза енергийният министър. 

Наблюдава се напредък и няма причина за сериозни притеснения от изпълнението на проекта. Седмичните доклади за напредъка, които получаваме, се надяваме да отиват и към премиера на Гърция, добави той.

Газовата връзка на България със Сърбия ще повишава сигурността на доставките, ще ни направи балансьор и енергиен хъб на Балканите, отваря ни допълнителен пазар и съответно приход за "Булгаргаз", каза още министър Николов. Връзката трябва да е готова през октомври 2023 година и ще създаде конкуренция на пазара на енергия в региона, отбеляза Николов. Вчера той присъства на церемония в Димитровград, Сърбия, на първа копка на строежа на сръбския участък на газопровода. Планираният капацитет на газопровода е 5,5 млн. куб. метра на ден (1,8 млрд. куб. метра годишно) с възможност и за реверсивен поток. Предвижда се този капацитет да бъде увеличен до 2,4 млрд. куб. метра годишно.