17-11-2017 20-11-2018

За състоянието на банковия сектор: Експертът Никола Филипов пред Dir.bg

Прекъсването на веригата на доставките между държавите е най-същественият риск пред Европа днес

07:38 | 21 март 2022 | Автор: Костадин Николов 38 9202 Снимки в колаж: Личен архив и iStock by Getty Images

Никола Филипов е финансист от Съвета по икономически и публични политики. Бакалавър по "Финанси" от УНСС. Притежава магистърска степен по Инвестиционен мениджмънт от Университета в Рединг, Великобритания. Специализира "Бизнес анализ и оценка" в London School of Economics and Political Science в Лондон. Търсим го за анализ на банковия сектор в България.

- В какво състояние е банковият сектор след последните 2 пандемични години?

- Българския банков сектор доказа, че е изключително устойчив на екзогенно генерирани икономически кризи. Към края на 2021 година активите на банковата система регистрираха ръст от 9.20% спрямо 2020 година, или ръст от 11,40 млрд. лева. За същия период от време нетната печалба на банковата ни система бележи забележителен ръст от близо 74%. Основната причина зад този ръст е следствие от намалението на провизиите от 879,4 млн. лева през 2020 година до 598,1 млн лева през 2021 година.

Тук е важно да отчетем, че позитивно влияние върху банковия сектор оказа временният мораториум върху плащанията на кредитополучателите, който Европейският банков орган позволи на търговските банки. Именно той беше една от най-ефективните икономически мерки за борба с икономическата криза, породена от коронавируса, като БНБ позволи разсрочването на кредити за над 9 млрд. лева. Спадът в кредитирането през 2020 година беше напълно компресиран през миналата година, като кредитният портфейл на банковата система достигна 78,7 млрд. лева, надминавайки предкризисните си нива.

С обща капиталова адекватност за 2021 година от 22.62% и отношение на ликвидно покритие от 274.1% българската банкова система остава една от най-капитализираните и ликвидни в Европа.

- Пред какви съществени рискове поставя войната в Украйна българската и европейска икономиката, какви ще бъдат негативните ефекти върху банковия сектор?

- Най-същественият риск, пред който е изложена Европа в текущата ситуация, е прекъсването на веригата на доставките между държавите. Това повишава експоненциално нивата на инфлация. Говорейки за Украйна и Русия, трябва да имаме предвид, че тези две воюващи държави произвеждат съответно 60% и 29% от глобалното потребление на слънчоглед и пшеница. Зависимостта на Европа и в частност на България към руските енергийни ресурси също е значима. ЕС внася около 40% от потреблението си на природен газ от Русия, а България близо 100%. Тази липса на диверсификация на доставките на природен газ генерира съществени рискове за европейските икономики при едно увеличение в интензитета на икономическите санкции между Русия и Европа.

Прекъсването на веригата на доставките на практика беше един от големите проблеми със свиването на световната икономика през 2020 година вследствие на коронавируса, а именно - невъзможността на държавите да търгуват свободно помежду си. Войната в Украйна ще окаже много сходни негативни ефекти върху глобалните икономически процеси. Колкото по-дълго се проточи тя във времето, толкова по-висок ще бъде рискът от изпадането в по-дълга и по-дълбока рецесия на европейската икономика. Изграждането на нови и възстановяването на стари вериги на доставки винаги е свързано със съществен времеви лаг, което допълнително ще забави икономическия растеж. Един по-продължителен военен конфликт в Украйна ще ни вкара в икономическа рецесия. Ще станем свидетели на свиване в маржовете на печалба и спад в приходите на производствените компании, които ще бъдат изправени пред хипотезата да не могат да изплащат лихвоносните си задължения към банките. Тогава търговските банки ще бъдат принудени да заделят допълнителни провизии по проблемните си кредитни експозиции, а това ще влоши и тяхната профитабилност.

Друг потенциален риск пред европейската и родна банковата система е, че при повишаваща се инфлация банките ще бъдат принудени да повишат лихвите по кредитите си. Това ще намали вътрешната нормата на възвращаемост на инвестиционните проекти на предприемачите и ще накара бизнеса да бъде по-консервативен при извършването на капиталови разходи.

Комбинацията от всички тези фактори може да доведе до сериозно забавяне на кредитирането, което само ще удължи излизането ни от рецесията. Добрата новина е, че поне към този етап това все още са само хипотетични негативни сценарии, те все още не са се материализирали.

- Доколко адекватна в съвременните условия е политиката на БНБ към банките - от една страна за подкрепа, от друга за поддържането им добре капитализирани?

- Точно това е един от най-големите секторни проблеми. От една страна експанзивната монетарна политика на ЕЦБ в последните години повиши драстично ликвидността в европейската икономика, което от своя страна доведе и до свърхликвидност в банките. Дори и условията на пандемия общият размер на депозитите в банковата ни система за периода 2019 - 2021 година се увеличи с 18.2 млрд. лева. Вече виждаме, че дори и у нас някои търговски банки налагат такса наличност върху по-големите депозити. В същото време ЕЦБ и БНБ водят изключително консервативна регулаторна политика. Така те целят намаляване на систематичния риск в банковия сектор, което прави отпускането на нови кредити все по-труден и скъп за търговските банки процес. Това забавя и често ограничава достъпа до кредитиране на не толкова привлекателни кредитоискатели. Високите нива на ликвидност в банковия сектор и нежеланието на банките тя да се използва за кредитиране на кредитополучатели с по-висок рисков профил логично води до свиване в нетния оперативен доход на банковата система.

Ефективното решение в тази насока би било разхлабване на регулаторната рамка върху сектора, но на този етап това не е реалистично да се случи, особено в контекста на военен конфликт до границата на ЕС.

- Как оценявате решението на БНБ да позволи на банките да разпределят дивидент?

- Със сигурност това е позитивно решение. В годините след икономическата криза от 2008 година БНБ беше наложила ограничение върху търговските ни банки да разпределят дивиденти с цел да акумулират допълнителен капиталови буфери, което да ги направи по-устойчиви при настъпването на икономически кризи. Макар и от една страна това решение да имаше позитивен ефект върху банковия сектор, като цяло, защото реално го капитализира, то от друга страна оказа негативно влияние върху публично търгуваните банки в България, като в голяма степен ги направи непривлекателни инвестиции. С това решение в голяма степен се цели да се адресира именно този проблем, като се възобнови органичният интерес на институционалните и дребни инвеститор към банковите акции. Интересното е, че това решение беше взето непосредствено преди да се разрази военният конфликт в Украйна, който, както споменах в някой от предишните Ви въпроси, неминуемо ще има негативен ефект върху икономически растеж и банковия сектор.

- Какво е състоянието на Българската банка за развитие след промените там? Къде трябва да бъде фокусът - малък и среден бизнес, големи инвестиционни проекти или по нещо и от двете? Има ли европейски аналог, който ще работи в български условия?

- Положението в банката е такова, че за периода 2020-2021 година общата стойност на активите й намаля с 600 млн. лева, кредитният й портфейл с 370 млн. лева, а депозитите с 200 млн. лева. Това драстично влошаване е пряко следствие от дейността на новия мениджмънт и имплементирането на новия бизнес модел да финансира микро, малки и средни предприятия. Нововмененият й бизнес модел обаче е обречен на неуспех още в генезис, защото банката няма необходимия административен капацитет и клонова мрежа да финансира малки и средни предприятия. Тази функция се извършва по един ефективен начин от търговските банки, на които сега ББР се опитва да бъде конкурент. Така че, ако изобщо трябва да има подобен тип държавна банка, тя трябва да финансира големи инвестиционни проекти по модела, който следват нейните чуждестранни конкуренти, като "Европейска банка за възстановяване и развитие" и "Европейската инвестиционна банка".

- Как виждате пазара на пари в световен мащаб и конкретно в Еврозоната - ще се покачи ли цената им? Каква трябва да е стратегията за лихвите на ЕЦБ във време на възстановяване от пандемия и от война, ще се покачат ли?

- Лихвите неминуемо ще започнат да се покачват в средносрочен аспект. Макар и доста закъсняло, миналата седмица станахме свидетели на първото увеличение на лихвите в САЩ от страна на Федералния резерв - с 0,25% за първи път 2018 година насам. Логично е в скоро време и ЕЦБ да предприеме същата монетарна политика. Това е естествен и логичен икономически процес, който цели да ограничи ръста на инфлацията. Трябва да си дадем сметка, че това винаги е бавен и труден процес, от който позитивите се материализират след минимум 2-3 години.

ИЗБРАНО