Дейността на болниците - ключов фактор за бюджета за здраве и за 2025 г.

Информация за дейността на лечебните заведения следва да послужи за вземане на решения за стратегия и приоритети, които да се отразят във финансирането на НЗОК

Снимка: iStock by Getty Images

Дейността на болниците - ключов фактор за бюджета за здраве и за 2025 г.

14:55 | 1 февруари 2025 | Редактор: Петя Георгиева*, старши икономист в ИПИ 6 820 Снимка: iStock by Getty Images

След две седмици предстои повторното внасяне на проектобюджета за 2025 година в Народното събрание. Заедно с държавния бюджет ще бъдат внесени и преработени (вероятно) бюджети на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Колко ще се отличава бюджетът на касата от вече подготвения от служебното правителство е рано да се каже, но очакванията са, че дори и без съществени корекции, основен фактор за размера му отново ще бъде дейността на болниците. В българския модел на финансиране на болничната помощ, разходите за тази дейност непрекъснато растат.

Бюджет 2025

Информация за дейността на болниците следва да послужи за вземане на решения за стратегия и приоритети, които да се отразят след това в бюджета на НЗОК.

Данните на министерството на здравеопазването за дейността на държавните и общински болници показват, че разходите за един преминал болен постепенно нарастват, като държавните болници на този етап изразходват средно с около 14% повече за пациент от общинските. През 2023 г. са преминали малко над 990 хил. болни, а през общинските- 470 хил.

Увеличаването на стойността на един преминал пациент през двете групи лечебни заведения е в резултат най-вече на увеличаване на стойността на клиничните пътеки.

Подобна е и причината за увеличаването на стойността на един леглоден в държавните и общински болници. Ръстът на този показател е сходен - около 23%. Подобно на средните разходи, и тук общинските болници харчат по-малко в сравнение с държавните. Причината е най-вече във вида на тяхната дейност - пътеките, по които общинските лечебни заведения сключват договори с касата вероятно са като цяло по-"евтини".

През 2023 година държавните болници са регистрирали 4,8 млн. леглодни, а общинските- 2,5 млн.

Използваемостта на леглата е съществен показател за капацитета на болниците и доколко този капацитет се използва максимално ефективно. Данните сочат, че докато държавните болници заемат малко над 60% от леглата си, при общинските използваемостта е 56%. Това означава, че значителна част от болничните легла не се използват и в двете категории лечебни заведения.

Освен вторачване в болничната помощ обаче очакваме новото политическо ръководство на министерството на здравеопазването да постави ясно своите приоритети и да започне да решава проблемите в сектора, които висят от години - недостига на медицински сестри например (повече подробности за стъпките за неговото решаване може да се видят тук), ограничаване на предотвратимата смъртност и подобряване на качеството на медицинските услуги.

Авторът д-р Петя Георгиева е икономист във фондация "Институт за пазарна икономика" от 2018 г. с интереси в областта на здравеопазването, образованието, публичните предприятия и фискалната политика. Преди това е била главен експертен сътрудник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен експерт в дирекция "Бюджет" на Министерството на финансите. Автор е на редица икономически изследвания и анализи и е икономически сътрудник на Правната програма на Института. Завършила е международни икономически отношения в УНСС, доктор е по икономика от 2009 г. с тема на дисертационния труд "Прехвърляне на дейности (outsourcing) в международния бизнес".

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>

ИЗБРАНО