Тя е умна, красива и напориста. В същото време е супер естествена и здраво стъпила на земята. Казва, че "Приятелите са семейството, което сами си избираме". Иначе, в истинското си семейство, смята че родителите трябва да ти зададат правилната посока, но след това да те оставят да се опариш и да се изградиш като характер.

Какво я вдъхновява? Колко важни са първите стъпки в кариерата? Каква е нейната рецепта за успешен професионален път?

Коя е тя?

Казвам се Йоанна Начева, на 22 години съм, от град София. (Зодия Дева)

Завърших езикова гимназия 31-во СУЧЕМ "Иван Вазов", а в момента съм последна година студент в НБУ, програма ""Кино и телевизия"".

Освен че уча, развивам свой собствен бранд за дрехи и помагам в семейния бизнес, също съм и Надя в комедийния сериал ""All Inclusive"".

Звуча мултифункционална, но не.. разбира се, човек не може да бъде на няколко места едновременно, затова гледам да балансирам и в различни периоди се отддавам на нещата, които ме зареждат най-много и ме карат да се чувствам най-пълноценна.

Например снимаме ли ""All Inclusive"", още първия ден, първата секунда на терен, се абстрахирам от всичко в личен план и се отдавам напълно. Влизаш в друга реалност, където си друг човек, с други проблеми, други чувства и реакции.

Мечтала ли си, че на 22 ще си в светлината на прожекторите и ще си пример за много млади момичета и дори момчета?

Това с прожекторите е в папка ""ужасни, нелепи изрази"", които се правя, че не съществуват (а това трябва да е шега, с която да ви кажа, колко неприятно звучи в ушите ми).

Нали знаете, че понякога децата бъркат сън и реалност. Не знам сънувала ли съм или наистина някой ми е казвал, че хората под прожекторите са тъжни. Това може да се разбере по няколко начина. Дали е така, или не - не знам, но никога не съм искала да бъда там. Може би съм мечтала да бъда някой друг за момент, точно каквото ти дава и актьорството, но не и нещо да ми свети в очите.

Относно примера, смятам, че всеки трябва да бъде индивидуалист, който да си краде само положителни черти и качества от всеки, който му прави добро впечатление в житейския му път. Не знам дали съм пример, но ако съм, надявам се да е добър и мотивиращ!

Йоанна Начева

Снимка: Борис Луканов

Кариерният ти старт е впечатляващ и завладяващ. А, първите стъпки са изключително важни, но и много задължаващи. Какви цели си поставяш за следващите няколко години?

Благодаря много! Доста критична съм към себе си и винаги знам, че може и още. Затова не обичам похвали и комплименти.

Да, съгласна съм, че първите стъпки са задължаващи, защото това е основата и ако тя е добра, ако си дадеш силен старт, след това нямаш право да сваляш летвата. Гледам само в посока надграждане и към това се стремя!

Изброй няколко български и чужди актьори, от които черпиш добри примери? Подражаваш ли на някои от тях или се опитваш да изградиш свой собствен стил и присъствие?

Оо, харесвам много актьори и български, и чуждестранни. Почти винаги успявам да намеря нещо вдъхновяващо, нещо което да ме впечатли. Всеки е различен и носи специфичен заряд в себе си.

Йоанна Начева

Снимка: Личен архив

Люсил Бол, Джулиан Мур, Джеймс Макавой, Джак Никълсън, Джони Деп, Еди Мърфи.. да, много са различни по между си, харесвам различни типажи. Няма как да пропусна и нашите прекрасни вдъхновения - Невена Коканова, Апостол Карамитев, Татяна Лолова, Цветана Манева, Мария Каварджикова, Юлиян Вергов, Йоана Буковска и моята скъпа Елена Атанасова, която ми дава много ценни съвети. Има още много, със сигурност ще изпусна някой..

Всеки човек на изкуството заслужава да бъде оценен за това, което иска да предаде на публиката!

Каква според теб е ролята на семейството и съответно на преподавателите ти в Нов Български Университет, за да се превърнеш в това, което си в момента? Какви съвети получаваш?

Семейството е изключително важно, това е основата. Много е ценно родителите да намерят правилния подход, да разговарят с децата си, да им дават полезни съвети от техния опит, но и да ги оставят да се опарят, за да се учат истински и да трупат техен личен.

Аз съм щастливка с моето, но се радвам на хора, които въпреки трудности в семейството, или пък липса на такова, успяват в живота, борбени са и вървят напред!

Относно преподавателите, те не са важни само в студентските години. Имала съм учители във всеки етап от живота си, които са останали по някакъв начин в сърцето ми и са ме научили на много.

Най-важна е подкрепата и вярата. Когато вярват в теб, си по-уверен и смел, а живота изисква точно това - смелост! С любов около нас, се чувстваме непобедими.

Преди около 6 месеца Дир.бг стартира свой проект за търсене и предлагане на студентски стажове, който нарече "Идеалният кандидат". Според теб, какви качества са необходими, за да бъдеш търсена за нови и вдъхновяващи ангажименти в сектора, в който работиш?

Такъв тип проекти и стажове са страхотна възможност. Поздравления!

Когато човек е силно мотивиран, намерил е своето и има желание да се развива, трудно остава незабелязан. Жаждата за нови знания бута напред. Участието в такива проекти е полезно и за двете страни, защото едни трупат опит, други намират добри кадри; трябва да има повече такива инициативи!

Как съчетаваш личния си живот и забавленията с работните и учебни задължения?

Трудно ги съчетавам. По-скоро ги разделям и ако една седмица уча и работя, после няколко дни се отдавам само на релакс и забавления. Лесно се разсейвам и за мен не е полезно комбинирането им, хаха.

Славата всъщност пречи или помага? Направи ли те по-различна с нещо от твоята естествена същност?

Не мога да го нарека "слава". Нищо не се е променило в отношението ми към света и околните, както и обратното . Прекалено съм заземена и обичам народните хора, че да си позволя да летя в облаците.

Случвало ли ти се е да се влюбиш в екранния си партньор наистина или всичко е само за пред камерите? Как всички тези сцени повлияват на твоите разбирания в истинските взаимоотношения в живота?

Обичам естествените и непринудени отношения. В такава обстановка е трудно да се отпуснеш така, както смятам, че е нужно, за да се харесаш с някого истински.

Не ми се е случвало. На терен съм малко като кон с капаци, концентрирана и вглъбена в работната част на процеса. Изградила съм единствено добри колегиални отношения. И Алекс Иванов, и Димитър Живков са чудесни хора, с които се радвам, че сме си партнирали!

Какво мислиш за приятелите? Каква е тяхната роля във всичко, което се случва с и около теб?

Трудно се доверявам и допускам хора до себе си. Добрите приятели са малко и са ми като ценен дар от съдбата. Плачат, когато им го казвам, но си е така. Всеки се е появил в най-точния момент в живота ми и винаги са до мен.

"Приятелите са семейството, което сами си избираме".

Имаш ли хобита? Как се забавляваш извън сцената и училище? Кое и какво друго те зарежда?

Всичко ме зарежда, всичко правя с любов, дори като чистя се забавлявам. Обожавам да шофирам, да се разхождам, да съм сред природата, да правя нелепи опити за готвене и после да се смеем колко е гадно. Обичам живота, той ме зарежда.

Какъв съвет би дала на по-младите от теб? Има ли рецепта, която да следват, за да живеят по-интересно и да се развият по-добре в живота?

Не бързайте, но не бездействайте! Наслаждавайте се на всичко, през което минавате. Всичко от което имаме нужда, идва в най-правилния момент, но трябва да бъдем добре подготвени, за да го вземем и оценим.