Пълен провал на реколтата, цената на хляба - неясна
"Никой не е допускал в най-големите си кошмари, че ще се случи такава тежка суша и такъв провал на жътвата", каза зърнопроизводител
Обратно в новинатаКоментари - Пълен провал на реколтата, цената на хляба - неясна | Бизнес.dir.bg
Коментари
Това се знаеше много отдавна но като не четете между редовете така ще е то. Сега нека главния пожарникар да ви носи вода от топящите се ледници в Арктика.
Коментарите са типичен пример за ефекта на Дънинг и Крюгер. Сигурен съм, че никой от коментиращите не може да направи една разбивка за разходите за производство на пшеница на декар площ, просто защото тези които могат, в момента са на нивите , за да си приберат продукцията. А ситуацията е наистина такава. Реколтата е слаба. Който се занимава със земеделие знае, голяма част от земеделците търпят загуби, но това е част от риска на всеки предприемач. Земеделието е един от най-рисковите бизнеси, затова и печалбите трябва да са достатъчни, за да накарат някой да се захване с това. Същевременно това е стратегически отрасъл и политиците не могат да си позволят населението да гладува, защото това означава че ще бъдат изритани от власта. Субсидиите не са в състояние да покрият загубите от лоша година, така че много често при такива ситуации загубите и ги носят предприемачите земеделци, освен ако държавата не реши да покрие част от загубите. Относно цените на зърното и цените на хляба в България. Цените на зърното се определят от световните играчи Русия, Украйна, Аржентина, САЩ и други по-малки. Ние произвеждаме малък процент от световното производство, но повече от колкото консумираме, за това и имаме износ на суровина. Няма да коментирам какво се изнася и внася, защото това е друга тема свързана с търговците, които се броят на пръстите на едната ръка. Цената на хляба не зависи от зърнопроизводителите, а от преработвателите на суровината зърно и от търговската мрежа. Те използват като предтекст лошата реколта, за увеличение на цената на хляба.
Не си много запознат.Производството на качествена хлебна пшеница в България е около 20 % от общото производство.Хлебопроизводителите изкупуват основно фуражна пшеница и вкарват добавки в хляба.Така им излиза по евтино,а ако се вдигне цената на хляба-правят огромни печалби!
Значи в последното изречение се казва за началото на жътвата, това е посланието. Във всички останали - за провал на реколтата (след като жътвата още не е започнала !?) И веднага се плашат хората с цената на хляба ! Грозна манипулация !
всяка година едно и също, плашите гаргите! А миналата година като бяха страхотни добивите, цените на хляба паднаха ли? И изобщо кога са се понижавали? А сега дори горивата са по евтини......И как изобщо съществувате, щом сте на загуба? Защото такова нещо в икономиката няма.
Е, и? Преди няколко години реколтат като беше изобилна и първокласно жито, пак вдигнаха цената. Както сега вдигнаха тока, напук на рязкото поевтиняване на газа. Нито пък примерно таксиджиите виждам да намаляват цените, въпреки че горивата са много по-евтини. Така че няма нужда изобщо да се опитват да си намират оправдания за повишението на цените.
Нямало да има печалба? Ужас!Ще трябва да си карат миналогодишния модел Бентлита зърнарите...Разбира се ,може държавата да ги "спаси". Само ще сложат на Баце в шкафчето...и са готови
Ние нямаме къса памет. Само преди месец тръбяхте, че реколтата е добра и няма криза с хляба! Чудно е каква игра почвате отново!
Реколтата изобщо не е слаба. Работя по Балкански поток и обикалям от Варна до Видин. Пшеницата в цяла северна България е много добра. ( За да не каже някой, че говоря без да разбирам - до преди няколко години се занимавах с отглеждане на зърнени култури )
на някои места наистина има суша и провал, но далеч не навсякъде. Друг е въросът, че тази каста "зърнарите" бяха създадени в началото на прехода навярно с идеята да стабилизират валутните приходи на държавата с голям зърнен износ. Успяха. Айде вече да се връщаме към нормалния свят, да се ограничи едрото латифундистко земеделие, да се даде място за развитие и на останалите отрасли, които заемат повече работна ръка. Също трябва да се спрат веднага разораванията на поляни, пътища, дворове и инфраструктура от страна на диваците зърнари. За загуби не може изобщо да се говори, доколкото субсидиите често са над рентата, т.е. кастата ползва земите на хората на практика безплатно. Земеделието не е просто бизнес, а част от националната сигурност на страната.