"Първото впечатление не е решаващо, но е добре срещата да стартира с позитивно усещане.", споделя следващият ни гост в поредицата "HR Кафе".

Коя е тя?

Десислава Георгиева вече над 15 години в сферата на управление на човешкия капитал в производствени компании. Имам юридическо образование, както и бакалавърска степен по икономика от УНСС - София, специалност "Икономика и организация на труда". Към момента заемам позицията "Мениджър човешки ресурси и администрация" в "Шпинер България" ООД, а предишният ми опит е като "Мениджър човешки ресурси и юрисконсулт" в "Сентера Груп" - белгийска група от фирми, опериращи в няколко направления - производство на електронни изделия, изделия от пластмаса, развойна дейност, както и разработване на ERP софтуер.

Има ли неудобни въпроси по време на интервю?

Интервюто за работа е процес на обмен на информация, като крайната цел е и двете страни да си тръгнат с отговорите на всички въпроси, които са си задавали преди срещата. Считам, че няма неудобни въпроси, защото за всяка позиция/кандидат е важно да се изяснят много обстоятелства от различно естество. Разбира се, добрият тон е задължителен, както и съблюдаването на законовите разпоредби, особено що се касае до моментите, в който се засягат по-чувствителни теми или информация.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю?

Бих дала няколко съвета, в следните насоки: кандидатствайте, след като предварително проучите компанията и позицията. Не се доверявайте на източници, които изразяват субективни оценки, лично мнение или опит. Мислете няколко стъпки напред - дали тази позиция/компания има потенциала да даде положителен тласък на кариерата Ви т.е. още преди да се стигне до интервю се уверете, че това е мястото и работата, към която се стремите. Най-важният момент е да нямате никаква предварителна нагласа - оставете нещата да се случат. Не очаквайте нищо и не се старайте да оставите определено впечатление, защото ако насреща имате опитен интервюиращ, той бързо ще разпознае преднамерените думи и жестове. Отговаряйте конкретно, без много препратки към предишната Ви работа, работодател или неприятни случки и спомени. Представете себе си, разкажете какво образование и какъв съотносим опит имате, какво още Ви предстои да учите и практикувате. Споделете кои са слабите Ви страни и какъв е планът Ви, за да ставате все по-добри, като личности и професионалисти. На финала обяснете на интервюиращия с какво искате да се занимавате и какво искате да постигнете в професионален план. За мен лично това е най-важният въпрос, на който се надявам да получа искрен и точен отговор. Това е отправната точка, за да преценим ние като компания доколко можем да отговорим на очакванията на конкретния кандидат, така че назначението на този човек да носи потенциал за двустранно развитие.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси?

Първото впечатление не е решаващо, но е добре срещата да стартира с позитивно усещане. За мен това е възможно, когато още при първият контакт установя, че срещу мен стои човек, който цени времето и усилията си т.е. ангажиран е с това, което му предстои, знае защо е дошъл, желае да проведе една качествена среща. Мотивацията и подготовката са решаващи, не само за първото впечатление, но и по време на целия процес и най-вече за неговия финал.

Какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода?

Предпочитам кандидатът да е умерен и балансиран в поведението и подхода си. За мен не е добра идея да бъдеш настъпателен, когато се опитваш да се представиш в положителна светлина и то на първа среща. Обратното също е вярно - прекаленото спокойствие създава впечатление за неангажираност. По - важно е кандидатът да може правилно да се ориентира във всяка ситуация, особено по време на интервюто. С други думи, трябва да е гъвкав и адаптивен в стила си и ако обстоятелствата налагат да може да бъде веднъж настъпателен, а друг път спокоен.

Кое е надделявало досега в опита ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията?

Всеки работодател би желал към екипа му да се присъединяват високомотивирани хора, които се стремят чрез собственото си професионално израстване да подкрепят и развитието на компанията. Желанието за развитие в компанията е по-важно, възнаграждението не е решаващо, но се стремим винаги то да е най-вече справедливо и съобразено със знанията, умения и приноса.

Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Да, бихме подали ръка на такъв кандидат и бихме инвестирали нужните усилия и време, за да го подкрепим в процеса на учене и адаптация. За нас е важно желанието на кандидатите да бъдат част именно от нашия екип и нашата компания. Гледаме на този процес като инвестиция, както в хората, така в бъдещето на компанията.

Какви са впечатленията ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

Компанията ни оперира активно на българския пазар от преди по-малко от две години и тепърва стартира подготовката на подобни проекти. Вече сме установили контакт със средни училища с техническа насоченост, които провеждат обучение в дуална форма. По-конкретно говорим за ученици от професионални гимназии, които желаят да се обучават по дадена професия, като в същото време практикуват наученото. Обучението/стажът отнемат между 1 и 3 години, затова ще можем да коментираме конкретни резултати на етап, на който сме финализирали първите си проекти. Младежите, които сега завършват висше образование и кандидатстват за работа носят със себе си "белезите" - плюсове и минуси на своето време. Считам, че по-голямата част от тях са добре подготвени в техническо отношение, също мотивирани и амбициозни. Очакванията им, относно стартовите възнаграждения често са нереалистични, както и желанието в кратки срокове да заемат управленски позиции и да поемат отговорност. Срещала съм се и с млади хора, които нямат представа защо са завършили конкретна специалност, нямат визия или план за развитието си, обвиняват системата на образованието за неуспехите и пропуските си и като цяло действат "хаотично", що се касае до професионалната си реализация. Считам, че и преди и сега всичко е зависело и зависи от характера и личността на човека. Времената се менят, но фундаменталните стъпки и логика на развитие, личностно и професионално, не могат и не са се променили драстично.

Какви позитиви и негативи виждате в работната атмосфера в компанията ви във времената преди Ковид и сега?

Негативите се изразяват във високите нива на допълнителен стрес, с който все още се налага да живеем и работим. Носене на маски, дезинфекция под час, дистанция между колегите, несигурност и неяснота за бъдещето - всичко това ни натовари физически и психически. Нашата компания не е спряла работа в нито един момент, благодарение на дисциплината и редът, които успяхме да въведем и да спазваме. В това се състоят и позитивите - станахме по - отговорни и сплотени, по - гъвкави и единни като екип.

Какъв процент от служителите ви работят в хоум офис условия?

В нашата компания не беше въведен режим на работа в хоум офис условия, защото разполагаме с необходимото пространство и ресурси, за да осигурим здравословна работна среда на територията на фирмата.

Промениха ли ви се критериите за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид?

Оценката на представянето в условията на Ковид кризата се промени по посока отчитане на възможността за справяне с допълнителен стрес и натоварване и умението, въпреки всичко, да останеш фокусиран и продуктивен. Самото натоварване включва не само необходимостта от спазване на въведените противоепидемични мерки и работа в "буквално" извънредна обстановка, а и всички последствия за бизнеса и работата - промяна в графиците, закъснели или отменени доставки, повишение на цените и др. Спецификата на нашето производство не ни позволява да практикуваме напр. работа в хоум офис условия, така както една софтуерна компания може да си позволи. Наложи се в кратки срокове да се адаптираме към новата реалност, без възможност да сменим работното си място. Съответно и критериите за оценка на представянето се промениха и допълниха с оценка на възможностите на служителите да си изградят устойчиви механизми за бърза адаптация и самоконтрол.

Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

Смятам, че всичко зависи от сферата, в която оперира конкретната компания. Ние като производствена фирма, можем да си позволим гъвкавост до известна степен и само спрямо конкретни работни места, предимно административни. Генерална трансформация аз лично не очаквам и не намирам за необходимо да се реализира. Това, което е важно е текущо да се анализират нужните на работното място и да се предприемат действия, спрямо момента и ситуацията.

СЪДЪРЖАНИЕ НА:
Българска Конфедерация по Заетостта е неправителствена организация, която обединява експертиза на водещите компании в сферата на HR услугите в България, съчетава креативност, иновативност, модерни дигитални решения, адаптивност и отвореност към новостите в световен мащаб. Организацията въвежда и популяризира всички добри практики за управление на персонала и HR услугите. Променя и подобрява модела на HR бизнеса, популяризира услугите и възможностите на своите членове.