Кирил Вътев: Разочаровани, все повече фермери напускат бизнеса и дори страната
Министърът на земеделието настоя за обща мобилизация на държавата за запазване на производството. На пазара българските плодове и зеленчуци са 40%, вносните - 60%. Нормалното съотношение е 50%:50%
Обратно в новинатаКоментари - Кирил Вътев: Разочаровани, все повече фермери напускат бизнеса и дори страната | Бизнес.dir.bg
Коментари
За държава като България , това което сега правите трябва да е приоритет - преди всякакви щуротий, като вискоктехнологични производства.
Те и родните не са родни вече.Трябва да ги задължът ако искат субсидии да са само за родни сортове плодове и зеленчуци!
Като сме в територията на Посолствата а те си търсят тяхната печалба, пълнят гушите на еничарите в Парламатора, а мутрите на ДС прибират разликата? Ако искате икономика, земеделие и промишленост, първо тря изгоните всички по ред на описанието, после на новите тря им е ясно, че ще има куршум по някоя уличка. Чак тогава ще имате шанс.
Ако искаш да унищожиш един бранш - субсидирай го! Мофията и корупцията ще свършат останалото.
Кой смята за нормално, че територия на която виреят прекрасно каквито и да е заленчуци трябаа да внася 50% от тях? За мен не е нормално да се внасят повече от 20% и то само във времето в което тук не са узрели още! Защо сибсидираме нискоефективно ти производство на зърно, а за зеленчуците няма никакви условия създадени? Дори борсите за заленчуци се разрушиха и напълниха с внос
След разрушенията и националните катастрофи от 3 войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, равнището на БВП у нас от предвоенната 1913 г. е достигнато и надминато през 1927 г. [1], т.е. за 14 години. Това е по-малко от времето, необходимо днес, за да се достигне равнището от 1989 г., без да е имало войни. За България „демократичният преход” се е оказал по-страшен и по-разрушителен, отколкото две балкански и една световна война, взети заедно. През Втората световна война - между 1939 и 1945 г., националният доход на България по паритет на покупателна способност (ППС) пада с около 30 на сто. Още през 1950 г. страната успява да надмине равнището на национален доход на човек от населението от 1939 г., т.е. на комунистите са нужни само 6 години, за да възстановят икономиката и да тръгнат нагоре. А 18 години, след като вземат властта през 1944 г. този доход е вече около 4 пъти повече. [2] Около 1975 г. е най-голямото приближаване на дохода на човек от населението у нас към средното тогава за страните-членки на ЕС. [3] В годините на прехода връщането назад е главоломно. “Черна дупка” в историята У нас изминалите 18 години между 1989 и 2007 г. са се оказали в определен смисъл „черна дупка” в историята. Страната не е направила и крачка напред в социално-икономическо отношение и днес БВП едва достига равнището от 1989 г. Производството на селскостопанска продукция не е достигнато и сигурно няма да бъде достигнато скоро. Дори по показател, типичен за пазарните икономики, какъвто е икономическата свобода, през 1985 г. България е на 46-о място, а през 2000 г. рухва на 105-о. Независимо, че по това време голяма част от икономиката е вече приватизирана. Едва през 2006 г. страната се връща на 56-о място, но все още не може да стигне позицията, която е имала преди началото на „прехода”. ) [4] Още по-впечатляващи са данните, ако за сравнение се използват по-модерни и комплексни показатели, като например индексът на човешко развитие, който от 1990 г. насам се прилага от Програмата на ООН за развитие. Той подрежда страните съобразно три основни критерия: 1. продължителност на човешкия живот от момента на раждането; 2. знанията, измервани с притегления показател от грамотността на възрастните и продължителността на училищното образование; 3. реалният доход на човек от населението. През 1987 г., когато ООН за първи път мери този показател, България е поставена на 27-о място между 130 държави в света. На първо място по индекс на човешко развитие тогава е Япония, на 19-о – САЩ. Това означава, че в предходните десетилетия България се е развивала във висока степен успешно, защото по един комплексен показател се е оказала много напред в класацията. От балканските страни само Гърция е била малко по-напред – на 22-ро място, а от бившите социалистически държави – само ГДР (на 21-во) и Чехословакия (на 25-о). Югославия е на 31-во място, Унгария – на 30-о, Полша – на 33-о, Румъния – на 41-во. След България са държави като Сингапур (35-о място) и Южна Корея (34-о място). ) [5] Класацията през последвалите години се променя радикално и държави, които са били или близко до нас, или доста след нас, сега ни изпреварват значително. В последния доклад за човешкото развитие от 2006 г., в който са представени данни за 2004 г., България е на 54-о място, т.е. за 17 години тя е била изпреварена от 27 държави. Полша, която през 1987 г. е след нас, сега е 17 позиции преди България – на 37-о място, Чешката република ни надминава с 24 позиции. Унгария, три места след нас през 1987 г., сега е на 35-о място и ни води с цели 19 позиции. Гърция е увеличила преднината си от 3 на 30 позиции и вече е на 24-о място. Сингапур и Южна Корея, които също са били след нас, днес ни изпреварват съответно с 29 и 28 позиции. Куба, която развива своя версия на социализъм под ръководството на Фидел Кастро, през 1987 г. е била с 12 места след нас, а през 2004 г. е отишла на 50-о място, т.е. изпреварва ни вече с четири позиции. При все че беше изоставена от бившия социалистически лагер и е подложена на икономическа блокада от САЩ [6]. Катастрофата през 90-те години не може да бъде обяснявана само с обективни фактори. Тя е последица и от ирационалната, некомпетентна и силно разрушителна дейност на редица български политици и правителства. По същество през целия този период България предимно е разрушавала. Затова тези 18 години са икономически загубени в историята на страната ни. Никой не носи отговорност за това и няма изглед да понесе. Да не говорим за чувство на вина. В това време светът направи огромен скок напред. Централноевропейските страни, по-рано с близки до България показатели, очевидно са имали по-рационален, компетентен и отговорен политически елит, осъществили са много по-малко разрушителни трансформации и чувствително са ни изпреварили. Оказва се, че ръководилите на тези страни са били неизмеримо по-отговорни към своя народ. Демокрация и пазарна икономика или гигантско икономическо насилие В началото на прехода в България има около 80 на сто средна прослойка. 15 на сто от населението притежават кола, вила и апартамент, 35 на сто имат две от тези неща, а 40 на сто - поне едното, най-често апартамент. Само 10 процента не притежават нито едно от тях [7]. Съществуват практически пълна заетост, всеобщо неплатено образование, гарантирано и незаплащано лично ниво на здравна защита, висока защита на майчинството, достъпна почивна и спортна база, високо ниво на културно потребление, огромни обществени фондове за потребление, значими държавни ресурси за интеграция на малцинствата, несъизмеримо повече от сега средства за наука и култура. През втората половина на 80-те години, и особено през 1989-1990 г., обаче това се съпровожда с много по-високи очаквания за рязко подобрение на положението в резултат на „демокрацията и пазарната икономика”. Тези очаквания се разминават радикално с реалната посока на промените. Равнището на потребление на основни стоки от 1989 г. няма да бъде достигнато и през 2007 г., т.е. близо две десетилетия преход няма да доведат до онова равнище на удовлетворяване на потребностите като цяло, което гражданите на България са имали в края на социализма. По същество протича процес на гигантско икономическо насилие над обикновения гражданин с методи, типични за първоначалното натрупване на капитала – експроприация на собственост и бързо увеличаване на социалното неравенство, свързано с крайна липса на ресурси. Извършва се експроприация на два вида собственост. Първата са личните спестявания, унищожавани чрез взривна либерализация на цените, инфлация и създаване на безконтролна банкова система, чието рухване ги стопява. Втората е гигантската собственост, принадлежаща на всички граждани, която се присвоява от едно малцинство. В периода след 1944 г. в България се одържавява собствеността на немалка част от населението. Тя обаче след това се умножава и на нейна основа се развива една българска версия на социална държава. В периода 1989-2001 г. отново протича процес на отнемане на собственост. Това са основните фондове, с които разполага държавата; собственост, близо сто пъти по-голяма от експроприираната от частни лица след 1944 г. Тези средства са принадлежали на всички българи, но са отнети от тях, а след това - унищожени, разграбени и разпределени между хора, съставляващи малък процент от населението. Извършена е експроприация на собственост, несъпоставима по размери с тази от 1944-1956 г. Тъй като този процес се извършва официално от политици, политически сили, правителства, той води до криминализация на не малка част от новопоявилия се политически елит, което от своя страна има силни деморализиращи последствия за най-широки слоеве от обществото. Криминализирани са всички сфери на човешкото битие. В резултат на всичко това над 800 хиляди души (съставляващи една десета от населението) по същество икономически насилствено напускат България. Загубата на човешки ресурси е по-голяма, отколкото във всички войни, водени преди това от буржоазна България.
Ами нормално , аз се чудя как са останали още някои да се мъчат в тия условия....гасете лампата .... и чао
Винаги и още дори и от средновековието са субсидирали тоя и оня земеделски производител. След като смяташ че за да станеш земеделски производител трябва задължително държавата да те субсидира, значи не ставаш за земеделски производител.
Не искам да коментирам чия е вината. Причините са комплексни. Но това, което стана със земеделието и селското стопанство е престъпление.
Земеделието в българия не е бизнес. Има ли субсидии, разпределяни от държавата, значи е олигархия и организирана престъпност.
Важно е да мислим как да осъществяваме подкрепа за Украйна. Пари, техника и т.н… българите и българския бизнес, не са от значение пред висшите идеали и ценности на евроатлантизЪма! Българските политици са евроатлантици и са заети с далеч по-важни неща от българската икономика! Фермери засрамете се!
Ми те мутрите станаха и хотелиери и ресторантьори и земеделци и резултата го виждаме всички. Скъпотия и ниско качество и реване но стоп, че държавата не дава пари. Върнете нормалните хора и ще си дойде всичко на място.
Защо народна република в България фалира три пъти? И къде в Европа е имало заплата от 100 долара, каквато беше в България? Пък катастрофата започна преди 90-та година още когато въведоха режима на тока с отчаяни опити да избегнат поредния фалит.
Вносителите това са олигарси, но по голямата час от тях са бивши политици, дори настоящи с поставени лица. Освен това всяко едно българско правителство изпълнява квоти за внос по натиска на ЕС, като превърнаха България в един голям консуматор на техните стоки, повечето от които са некачествени предназначени за българския пазар. Тук те внасят стоки със занижен стандарт произведени от химия, синтетика, ГМО и Палмово масло, тоест отрова.
Земеделските производители се отказват не заради веригите, а заради партийните изкупвачи.
При цена 3 лв. за домати и краставици, ако не могат да печелят прав им път. Мързеливи и крадливи мишоци. Земеделието е проста работа, но не е за прости хора.
Има много неща, които не знаете, граждани. Освен производство, трябва и реализация, а там е мътна вода! Само че реализацията се спира от разни мутри! Защото тези мутри са основните вносители на плодове и зеленчуци! А когато продаваш своя, българска стока, зряла на слънце и гледана в пръст, със значително по-добри вкусови качества, ставаш нежелана конкуренция! И тогава ти идват едни гости, дето ти обясняват как се прави бизнес по български у нашенско ... и ти си хващаш багажа и семейството и бягаш през глава!
Земеделието е лесна работа ... сееш, береш, продаваш .... какво ще му е трудното, дебил!
Тия дет' ни управляат, ужким се евроатлантици и за капитализъмъ/свободен пазар радвят, пък се към социализъмъ ги тегли и аа мешат с тез подзакончета и контроли...Нъл сме се разбрали, чи кумунизъмъ/социализъмъ твай долна работа?!
земеделие се асоциира единствено със зърнопроизводството,където се наливат и огромна част от субсидиите,ще става все по-зле в другите отрасли...Само че за толкова години финансиране зърнопроизводителите изградиха огромно лоби,което просто задушава останалите,непозволявайки им да бъдат финансирани в достатъчна степен...Като прибавим неизменната корупция и некомпетентност в управляващите сектора,не виждам какви добри резултати биха могли да се получат...
Зърнарите не са тръгнали да затварят, нищо че пискат. Тях ги вади високото ниво на механизация. Зелнечуци и плодове е много тегаво, но главно заради липса на работна ръка. Тук оплакванията директно при БКП-клонингите: скапания соц./НРБ ЛИКВИДИРА селското съсловие у нас. Още 80-те демогравски селата, особено тия по отдлечен от градовете бяхо на изживяване. Животновъдство: зависи къде си (кой ройон), но като цяло 50:50. => Политиката по отношение на контрола е важна, но оснвовния проблем за резрешавене е, че НЯМА хора в бранша. И да кажа и аз: българските плодове и зеленчуци се познават по мръсния и неугледн външен вид.
Грешиш. 3 лева са в магазините и на пазарите, където производител не продава. Той продава на борсата, защото основната му работа е да произвежда , а не да продава. . А борсите принадлежат на мутрите от ВИС и СИК. Най-голямата борса в София- Слатинската беше собственост на мутрата Къро преди да го отстрелят в Южна Африка като вреден дивеч. Всички борси са на мутрите и те определят цените- купуват по 50 стотинки и продават по 3 лв. Затова умря зеленчукопроизводството на тероторията. Върви само зърненото производство, където поне 70 % от арендаторите са са мутри, свързанини с властта , защото там много се краде от еврофондове и няма ръчен труд.
Докато в България "кравар" и "селянин" ще са обдни думи, млякото ще е двойно по-скъпо, отколкото в Германия, Франция или САЩ. а храните като цяло ще са предимно вносни.
токсини от Укропитекия. За какво са ни чисти български храни?! Ние без токсини не можем!
Коментарът ми бе ирония към предходния, който заявява, че "земеделието е проста работа".
Поредицата от анти-български правитества, непрекъснато опитват да се правят на патриоти
Докато субсидиите отивам само при зърнарите ще е така. Зеленчукопроизводителите са неравнопоставено с други европейски и неевропейски производители получаващи държавни помощи.
Ти сигурно вярваш, че млякото идва от магазина, а доматите растат по щандовете, ама реалността на полето и в село е различна от софийската панелка!
изселване или елиминиране на населението, квот остане на робия, пък земята е по-важна за присвояване.
Тези убийци с пушки ( и брадви) са същите, които бият и убиват жени, приятели, дали им пари на заем например като изрода в Лозен или тия убийци в Цалапица...и тия убийци на животни/ хора ще оправят земеделието....мръсни изроди....дано куршумите ви срещу сърбите ви стигнат вас, убийци......
Да работиш, и особено на полето или във ферма, не се брои за "евроатлантически ценности"....
При тия суши и топлици, ако не регулираш дивеча, гората заминава. Така че по-леко срещу лова.
Унищожаването на човечеството е в пълен ход от страна, на така самонареклите се филантропи, които са демони и унищожители на всичко човешко.
Усилено търся производител на моркови! Сортът да дава много сок при изстискване и да е вкусен. Моля, пишете възможност за контакти - сайт, мейл и т.н.
Не се о.плаквайте, това е една от евроатлавтическите ценности, по които трябва с овче примирение да живеем