Току-що дипломиран юрист се явява на интервю за работа в адвокатска кантора. След рутинните въпроси, HR-мениджърът го подлага на психологически тест:

- Погледнете картинката пред вас. На нея са изобразени трима души, плуващи в море, пълно с акули. Единият няма никакво средство за защита: той просто не се страхува от акулите. Вторият държи огромен нож - в случай на нападение, той ще се бори на живот и смърт. А, третият очевидно е предвидил достатъчно добре опасностите и е взел подводна базука. С кой от всички се асоциирате? - пита с любезна, но лукава усмивка мениджърът.

- С третия, разбира се! - отвръща уверено кандидатът за работа.

- За съжаление, не сте подходящ за нас! Търсим сътрудници, които се асоциират с акулите", споделя интересен пример Георги Найденов, който е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".

"Нестандартното мислене и творческият подход са сред най-ценените качества от всеки работодател, защото са ключът към решаването на проблеми от всякакво естество", продължава Георги.

Кой е той?

Георги Найденов е магистър по международни икономически отношения. Има и втора магистратура по корпоративен контрол и икономически анализи.

Зад гърба си има сериозен опит в сферата на предприемачеството, финансите, администрацията и развитието на проекти. Работил е като експерт по управлението на средствата от ЕС в Министерство на финансите. След това няколко години като финансов и административен секретар в Посолство на Държавата Израел в София, а по-късно и като съветник на изпълнителният директор на голям белгийски инвеститор. Създава и ръководи в продължение на три години направлението за маркетинг и продажби на една от водещите финансово-консултантски компании в България. В периода 2014-2015 г. е съветник по икономическата политика на заместник министър-председателя по европейски политики и институционални въпроси на Република България. В последствие е висш мениджър на една от най-големите международни застрахователни компании "Алианц България" и управител на Jobs Partner и UpSkill - лицензирани компании за предоставяне на комплексни HR услуги и решения. Към момента е Управляващ съдружник на Next Generation Solutions, фирма оперираща в сферата на рекламния текстил и корпоративното/работно облекло, на Tactical & Hunting Gear, бързо развиваща се компания в областта на доставката на професионални тактически, туристически и ловни облекла, на Business Club Media, нишово списание за гласа на малкия и средния бизнес, както и изпълнителен директор на "Ейдос Консулт" АД - компания, която обгрижва здравословната бизнес среда. От месец май 2018 г. до месец май 2019 г. година има собствена рубрика в Bloomberg TV Bulgaria. Съосновател и водещ на телевизионния проект "Видимо и Невидимо - Бизнес Клуб".

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

Току-що дипломиран юрист се явява на интервю за работа в адвокатска кантора. След рутинните въпроси, HR-мениджърът го подлага на психологически тест:

- Погледнете картинката пред вас. На нея са изобразени трима души, плуващи в море, пълно с акули. Единият няма никакво средство за защита: той просто не се страхува от акулите. Вторият държи огромен нож - в случай на нападение, той ще се бори на живот и смърт. А третият очевидно е предвидил достатъчно добре опасностите и е взел подводна базука. С кой от всички се асоциирате? - пита с любезна, но лукава усмивка мениджърът.

- С третия, разбира се! - отвръща уверено кандидатът за работа.

- За съжаление, не сте подходящ за нас! Търсим сътрудници, които се асоциират с акулите.

За да бъде едно интервю за работа ефективно, то трябва да разглежда кандидатите по един по-всеобхватен начин. Наред с много други неща, това означава, че мениджърите трябва да задават въпроси, които разкриват нивото на емоционална интелигентност на кандидата, начина, по който той работи под напрежение, способността му да решава проблеми и мотивацията, която го е накарала да избере точно това работно място. Разговорът трябва да бъде под формата на двустранна дискусия, а не на разпит.

Някой от любимите ми въпроси:

Ако имахте избор между две суперсили, да бъдете невидими или да летите, кое бихте избрали?

Какъв беше последният подарък, който направи на някого?

Ако можехте да се сравните с някое животно, кое би било то и защо?

Нестандартното мислене и творческият подход са сред най-ценените качества от всеки работодател, защото са ключът към решаването на проблеми от всякакво естество.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготвил наистина?

Търсещите работа трябва да третират интервютата като финален изпит, който граничи с "психологическо източване."

Не се заблуждавайте, за да имате предимство, ще трябва да победите конкуренцията. Може да се състезавате срещу някой с три пъти повече от вашия опит или обратното, срещу някой, който за първи път се явява на интервю. Във всички случаи трябва да сте добре подготвени.

Впечатлението, което оставяте на интервюиращия, често може да надхвърли действителните ви качества. Вашата уравновесеност, отношение, основни социални умения и способност за общуване се оценяват заедно с вашия опит и образование.

Вие и интервюиращият трябва да участвате в разговор - взаимен обмен на информация и идеи. Само чрез такъв диалог можете и двамата да определите дали вие, организацията и работата си пасвате добре. Подготовката е ключът.

Бъдете навреме. Трябва да знаете името на интервюиращия и неговото произношение. Подгответе си няколко въпроса предварително. Донесете няколко копия от автобиографията си. Носете със себе си надеждна химикалка и малък бележник. Поздравете интервюиращия с ръкостискане и усмивка. Не се смущавайте, ако сте нервни. Слушайте внимателно интервюиращия. Гледайте си граматиката. Бъдете готови за лични въпроси. Изчакайте интервюиращият да спомене заплата и придобивки. Не очаквайте предложение за работа на първото интервю. Завършете с положителна, ентусиазирана нотка.

Попитайте каква ще бъде следващата стъпка. Благодарете на интервюиращия за отделеното време и изразете интереса си към работата. Тръгнете си бързо и учтиво с ръкостискане и усмивка. Никое интервю не е завършено, докато не го последвате с благодарствена бележка.

Изразете своята благодарност за интервюто и, ако е вярно, потвърдете отново интереса си. Тази последна стъпка може да има значение. Не го забравяйте.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Първото впечатление оказва значително влияние върху бъдещите ни взаимоотношения. Много експерти в комуникациите твърдят, че първите 30 или 60 секунди са решаващи за изграждането на мнение кой е човекът срещу нас.

Някои хора притежават естествена харизма, която като магия оставя добро впечатление у другите. За мен са от особено значение:

- Облеклото. По обувките посрещат, а по ума изпращат е казал някой и е бил прав. Не е задължително да носите скъпи дрехи и аксесоари, важното е да са подбрани правилно, така че да изпращат желаното от вас послание. Разбира се, задължително е да сте спретнати и чисти!

- Езикът на тялото. Нашето тяло (чрез движенията, стойката, изражението на лицето и т.н.) може лесно да издаде как се чувстваме и какво мислим в действителност. Затова е важно да сте наясно как тялото ви реагира в различни ситуации, като например, когато сте нервни или пък прекалено уверени. За целта може да тренирате пред огледалото. Също така се упражнявайте в ръкостискането - много хора се провалят още на тази стъпка.

- Глас. Гласът също е средство за влияние върху другите. Някои хора говорят твърде високо, сякаш се "натрапват" или искат да привлекат внимание, докато други изглеждат несигурни заради това, че говорят тихо. Ако гласът ви е монотонен, може да изглежда, че ви липсва ентусиазъм. Следете тона си, поддържайки го приветлив и се уверете, че контролирате силата на гласа си.

- Бъдете мили и учтиви, слушайте активно. Усмихвайте се, тъй като така създавате впечатление, че сте приятелски настроени и достъпни. Не забравяйте да поддържате контакт с очите, независимо дали слушате или говорите.

Способността бързо да се харесате на другите е много по - полезна, отколкото може да си представите.

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Аз искам пари, ти искаш пари, всички искат пари. Не може да се помогне. Живеем в свят, в който парите всъщност карат всичко да се върти. Искате да можете да плащате наема си и да излизате няколко вечери в седмицата. Така че в деня, когато получите офертата за големите пари, вие бързате да я приемете. Това е голяма крачка напред от мястото, където бяхте преди две седмици, но вероятно не е мястото, където искате да завършите.

Хората, които работят в определена област от много дълго време, може да са по-склонни да се ориентират по пътя си в сравнение с тези, които са наскоро завършили или нямат много опит. Когато наемете хора, които са твърдо решени да направят нещо по един конкретен начин, вашата компания може да изпита липса на иновации и креативност. На първите таланти може да им липсва опит, но те ще бъдат по-нетърпеливи да опитат нови неща, да мислят извън зоната си на комфорт и да помогнат на компанията да революционизира начина, по който работи.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Екипната работа приема индивидуалната работа като колективно благо, което в крайна сметка увеличава благата, които всички получават. Тези умения са само основата, но биха ви помогнали да бъдете по-добър и успешен екип.

Има си време и за приказване, и за слушане, и ситуациите, в които се налага да изслушваш и възприемаш, са два пъти по-чести от тези, в които трябва да говориш. Често сме толкова вглъбени във важните неща, които трябва да кажем, че не чуваме какво ни казват хората, на които споделяме информацията. Вместо да се фокусираме върху това, което те се опитват да ни обяснят, ние си мислим само за информацията, която ние еднопосочно имаме да споделим. Знанията и информацията на един човек могат да се окажат ключ за решаването на проблема на друг. Изключително важно е да имате установен навик да говорите открито, разбираемо, оптимистично. Ако се държите унизително, доминантно или обидно, това ще действа като спирачка за екипа. Хората все още ще са готови да се жертват, да споделят и да обсъждат, но не с всеки друг член на екипа. С подобен подход членовете на екипа се превръщат в съперници.

Всеки трябва да бъде окуражаван да споделя, защитава и едва в краен случай - да преосмисли идеите си.

Слушане. Саможертва. Споделяне. Комуникация. Езикови умения. Усърдна работа. Убеждаване.

От друга страна намирането, задържането и развитието на страхотни хора не е лесно, но намирането, задържането и развитието на страхотни мениджъри е още по-трудно.

С появата на нови стилове на управление трябва да преразгледаме какво очакваме от мениджърите и как ги развиваме, за да бъдат най-добрите.

Добрите мениджъри не се опитват да променят стила на човек. Те никога не се опитват да подтикнат коня да се движи по същия начин като офицера. Те знаят, че техните служители ще се различават по това как мислят, как изграждат взаимоотношения, колко алтруисти са, колко търпеливи могат да бъдат, доколко експерти трябва да бъдат, колко подготвени трябва да се чувстват, какво ги движи, какво ги предизвиква и какви са целите им. Тези различия в качествата и таланта са като кръвни групи: те пресичат повърхностните вариации на раса, пол и възраст и улавят основната уникалност на всеки индивид.

Подобно на кръвните групи, повечето от тези разлики са трайни и устойчиви на промяна. Най-ценният ресурс на мениджъра е времето и добрите мениджъри знаят, че най-ефективният начин да инвестират времето си е да идентифицират точно как всеки служител е различен и след това да разберат как най-добре да включат тези трайни особености в общия план.

За да превъзхождате в управлението на другите, трябва да внесете тази представа в действията и взаимодействията си. Винаги помнете, че страхотното управление е свързано с освобождаване, а не с трансформация. Става въпрос за постоянно променяне на вашата среда, така че уникалният принос, нужди и стил на всеки служител да могат да бъдат свободни. Вашият успех като мениджър ще зависи почти изцяло от способността ви да правите това.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

Липсата на квалифицирана работна ръка е проблем номер 1 на българския бизнес. Това е съществена пречка за нормалното функциониране на 60% фирмите у нас. Проблемът ще се задълбочава, ако не се вземат спешни мерки да се мотивират хората, които не работят от години наред. Броят на тези, които нито учат, нито работят е между 100 и 300 хиляди. На 100 напуснали пазара на труда заради пенсиониране, влизат 63-ма, а от тях 5 напускат България. Източник на работна сила през идните години ще бъдат възрастните работници, а не младите, защото тях просто ги няма. В последните 2 години растежът се движи между 3 и 4 на сто. Към момента това е максимумът, който можем да постигнем. Голямото ограничение пред икономиката се дължи на недостига на всякакъв тип работна ръка, миграцията и отрицателния естествен прираст на населението. Тези фактори ще продължават да възпрепятстват и ръста на инвестициите.

Имайте предвид, че дори максималната мобилизация на пенсионерите и безработните няма да може да отговори на нуждите на трудовия пазар през 2025 г. До 2030 г. населението на възраст между 20 и 64 г. ще намалее до 3.77-3.78 млн. души. Така, ако заетостта се качи до 75%, безработицата се смали на 5%, a работещите българи ще са с около 440 хиляди по-малко, отколкото през 2008 г.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Ще цитирам това, което един велик френски предприемач, роден в Ливан, ми каза веднъж: "Радвам се, че съм роден в разкъсана от война страна. Поне не приемам нищо за даденост и мога да се справя с несигурността".

Вярвам, че ключът към успеха се крие в стремежа да постигнеш много и да се провалиш добре. Под "добър провал" имам предвид способността да изпиташ болезнен неуспех, от който научаваш важни уроци, без да се провалиш толкова зле, че да напуснеш играта. Този начин на учене и усъвършенстване е най-добрият за мен с оглед на това какъв съм и какво правя.

Болезнените ми грешки ме накараха да заместя "Знам, че съм прав" с "Как да разбера, че съм прав?". Те ми дадоха смирението, което ми беше нужно, за да балансирам своята самоувереност. Осъзнавайки, че бих могъл да допусна фатална грешка и задавайки си въпроса защо други умни хора преценяват нещата по различен начин, се научих да правя преценка не само през моите очи, но и през очите на другите. Така можех да видя много повече измерения, отколкото разчитайки единствено на собственото си мнение. Това, че се научих да се вслушвам в чуждите съвети, за да избера най-добрите от тях - или с други думи, да вземам добре обмислени решения, увеличи шансовете ми да се оказвам прав.

За мен всеки предприемач и/или изпълнителен директор е важно да осъзнае кога има смисъл. Колкото по-рано можете да разберете както силните, така и капаните на вашия стил на лидерство, както и стиловете на лидерство на хората около вас - толкова по-добри са шансовете ви за успех. Откривате как да използвате и разбирате интуицията си. Лидерите обикновено имат инстинкт за всяка ситуация. Може да интервюирате потенциален кандидат или да вземете трудно решение, но този глас в задната част на главата ви ще се появи в един момент. Много важно е да се научите да му се доверявате. Проблемът е, че е по-трудно да го направите, когато станете мениджър. Но честно казано, някои от най-лошите решения, които съм взел, идват от това, че не слушам интуицията си. Често има причина, поради която изпитвате това чувство за човек или ситуация. Най-малкото би било разумно да го проучите, преди да вземете решение. Разбирането на тези нюанси е само част от развитието ви. Честно казано, никога няма да има време, в което да можете да се огледате, да си напудрите ръцете и да си помислите: "Това е. Знам всичко, което трябва да знам." Винаги има умение, което можете да усъвършенствате. Едно от тях е да се научите как да процъфтявате в различията, които ви отличават.

На всяка цена трябва да знаеш кой си, защо си такъв и откъде идваш, за да решиш къде отиваш и да имаш максимално висок шанс да стигнеш там.

През над 30-те си години съзнателен живот не съм срещал човек, достоен за възхищение и подражание, който да не е разбрал и осъзнал етническата и културната си идентичност и историята си и да не използва стратегически позитивите и негативите им за развитието си.

Промениха ли се критериите ви за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

През последните няколко години многократно ни беше напомняно за взаимосвързаността и непредсказуемостта на бизнеса, икономиките и обществата. Хуманитарните бедствия, от пандемията до войната в Украйна, създадоха ударни вълни, засягащи геополитиката, икономиката, търговията, енергетиката и финансовите пазари.

По време на криза служителите ви трябва да работят при по-високи нива на стрес, по-дълго работно време и да бъдат по-фокусирани върху работата си от обикновено. Тази комбинация често кара хората да се чувстват постоянно изтощени и раздразнени. Иначе казано, те стават жертви на прегаряне (бърнаут). Това е особено често срещано явление при по-продължителните кризи, при които професионалните проблемите на хората не остават в офиса им, а се пренасят и в личния им живот.

Задавайте повече въпроси и давайте по-малко нареждания. Поставете акцент върху позитивните новини. Управлявайте очакванията. Намалете критиките и увеличете хвалбите.

В последно време спрях да се интересувам дали има някой в офиса или ще дойде в 10 часа сутринта. Решението дали ще изберете да работите от вкъщи или не си е ваше, може да предпочетете да го правите от сервиза, докато ви оправят колата или в почивката, докато сте на тренировка. Не ме интересува.

В крайна сметка, необходимостта и идеята да ви наема е да вършите определена работа и вярвам, че ще го направите. Просто ми кажете от какво имате нужда, за да постигнете желания успех и ще се погрижа да го получите.

Животът се случва и е веднъж! Сега.

Имате нужда от почивен ден - вземете си. Не е нужно да се оправдавате и да търсите причини защо имате нужда него.

Детето ви е болно или пък ваш близък има нужда от вас и трябва да си тръгнете по-рано или просто да изключите лаптопа преди края на работния ден. Направете го. Не е нужно да се обяснявате.

И най-важното, никога не е нужно да се извинявате, че искате и трябва да имате личен живот.

Да, държа на резултатите, но също така, държа повече на вас - хората.

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

Наблюдавам тенденция за все повече работни места да се търси по-висока квалификация дори и от тази, която формално е достатъчна за съответната работа.

В Европейският съюз те вече се заемат въз основа на нови форми на полагане на труд и са коренно различни от традиционната работа с 8-часов работен ден.

Трябва да се подготвим за новите форми на труд. Ако обърнем гръб на тази тенденция, ще има проблем.

Между 100 и 300 хил. души нито учат, нито работят. Работодателите не взимат тези хора, защото те не могат да докажат своите знания и умения. С много лека ръка казваме, че не са ни необходими и че ще бъдат заместени. Но с кого? Внасянето на чуждестранни работници не е пътят. Това не решава проблема.

Една от най-важните задачи на пазара на труда трябва да бъде създаването на инструменти как да се съберат на едно работно място възрастният и младият работник. По този начин ще може младият работник бързо да получи необходимите знания и умения.

Бъдещето е колкото далечно, толкова и близко. Неусетно в живота ни нахлуват новостите и е жизнено необходимо да се приспособяваме към новите условия и изисквания на времето. Живеем в технологична ера и времето, в което ние създавахме и променяхме техниката неумолимо изтича - идва време, в което техниката ще започне да моделира нас, изискванията на живота към нас, и може би на първо място - в професионалния ни път.

И нека не забравяме, че бъдещето никога не е познато и това, което предполагаме може и да се случи, а може и да не се случи. Може би най-важното за работата в бъдеще ще бъде всеки да работи това, което обича и в което е добър. Сигурен съм, че бъдещето ще предложи много възможности за това.