17-11-2017 20-11-2018

Формулата за успешна кариера на Елени Декидис

Обичам работата си и забравям да си почивам

10:13 | 20 август 2021 | Автор : Бисер Кунчев 0 5831 Снимка: Личен архив

Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България.

Формулата за успешна кариера

Преди близо месец Dir.bg стартира своята нова платформа "Идеалния кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове.

Каква е формулата за успешна кариера, колко сериозен и старателен трябва да бъде човек през време на своя стаж и професионален път, ще ни разкаже нашият специален гост Елени Декидис.

Коя е Елени Декидис?

Аз съм на половин гъркиня, но съм отраснала в България. На 32 години. Завършила съм "Актьорско майсторство за драматичен театър" в НАТФИЗ в класа на покойния проф. Стефан Данаилов и след това Магистратура "Мениджмънт" в екранните изкуства, отново в същата Академия. През годините съм участвала в няколко уъркшопа в чужбина за млади актьори. А през последните 8 години, в които активно се занимавам с продуцентство, се старая да посещавам различни семинари, фестивали и уъркшопи, свързани с продуцирането на игрални филми. Към момента работя по доста проекти. Последно взех участие като актриса във втори сезон на известния сериал "Пътят на честта". В момента съм част от екипа, който организира фестивала за историческо документално кино DOCK. Фестивалът ще се проведе между 17 и 22 септември в град Бургас. Така че всеки, който е любител на този тип кино, може да заповяда. Но основно това, с което се занимавам е моята собствена продуцентска компания "Декидис Филмс", чиято мисия е да работи с млади изгряващи български режисьори. Много същ щастлива и благодарна за доверието на всички, защото за малко повече от година, през която съществува "Декидис филмс", успяхме да привлечем много млади, дръзки и с характер режисьори. Сред групата са: Галина Д. Георгиева, Яна Лекарска, Илина Перянова, Димитър Радев и Красимир Калушев, творци с вече няколко проекта зад гърба си. Дори пиша това интервю от летището в Базел, тъй като пътувам за филмовия фестивал в Сараево, където ще презентирам един от проектите, по които работя J. Само ще вметна, че идеята и сценарият са на една от големите надежди на родното кино - сценаристът Дечо Таралежков. Режисьор е Камен Коларов - много интересен млад режисьор със силно изразен творчески стил. Изобщо силен екип J Много голямо внимание отделям на развитието на проектите, тъй като смятам, че това е основният, най- важен и трудоемък етап по създаването на един филм. Юли месец имахме удоволствието да заснемем един проект, който готвим отдавна - късометражен игрален филм на младата българска режисьорка Илина Перянова. "Между мен и теб" е проект, който е вдъхновен от лични преживявания на режисьорката, инспирирали я да създаде един кратък поетичен филм с музикални и танцови елементи. Филмът е предимно с фестивален характер и вярвам ще пожъне заслужени успехи по света. Това, към което се стремим в "Декидис филмс" е да работим индивидуално с всеки артист, помогайки му да изгради свой собствен уникален стил, който да е основен в творчеството му. Отделно работя като изпълнителен продуцент на свободна практика и няма как да не спомена, че съм част от проекти на едни от най- успешните български филмови дейци.

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Актьорски мога да кажа, че още от първи курс имах известни участия. Разбирайте много малки роли в сериали и няколко филма. По- голям успех имах веднага след завършването. Бях избрана да участвам в мащабната италианска продукция "Валентино легендата" и да партнирам на един от най- известните италиански актьори Габриел Гарко. По същото време ме приеха магистратура, така че промених малко посоката. Относно продуцирането - там нещата започнаха да ми се случват много бързо. Имах възможността да взема участие в престижен международен форум Four corners, за първи път работих по сценарий за пълнометражен филм с чуждестранни консултанти, за първи път се запознах с колеги от други университети. Беше много полезно и приятно да обменим опит и да се учим заедно. И тогава казах, че продуцентството е моето. И всеки път много се вълнувам, когато ми предстои такова събитие. Когато учих продуцентство бях на 23 години и нямаше млади момичета в тази специалност. Имах късмета да намеря работа веднага. Тук е моментът да отбележа, че в НАТФИЗ имах шанса да направя първите си стъпки в продуцирането на къси филми. Беше много трудно, но и ми додесе много нужен опит. Там получих и първото си предложение за работа - да помагам в организацията на пълнометражния документален филм "Пожарища" на един от моите професори - проф. Мелтев. След това последваха няколко години, през които работих в няколко различни компании, ориентирани към продуцирането на реклами. Но истината е, че киното остава моята голяма страст.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Хахаха, честно казано никак. Сега като се замисля, наистина нищо не си представях. Нито имах очаквания. Занимаваше ме новото, непознатото, исках да науча целия процес на филмопроизводство. И изобщо всичко свързано с продуцирането. Това е една необятна вселена и дори към днешна дата си давам сметка колко още имам да уча. Но пък ми е все още толкова интересно.

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Мечтите при мен са променлива величина и май по-добре. Понякога си мисля, че не са най-доброто нещо, което може да ни се случи. Аз имам цели. Тях гоня и искам да сбъдна. И ги постигам. Но и те се променят в движение. С времето разбрах, че каквото ми се случва или съответно НЕ ми се случва е за мое добро. Така че, се оставям на течението, отворена съм за нови предизвикателства. И не се шашкам много, ако нещо не се случи, трябвало е така да бъде.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Не, защото нямаше да стигам до тук. А където съм сега е чудесно.

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Аз съм почитателка на стажовете и апелирам към току- що завършилите студенти да се впускат смело. Досега до истинската площадка е нужен за стартирането на всяка кариера. За жалост университетската среда, колкото и да се опитва да подготви кадрите си, не успява да пресъздаде реално работната атмосфера. И това е напълно разбираемо. Затова е добре по време на следване или след завършване студентите да отделят време за стаж. Сега в късометражния ни проект имахме няколко стажанта в различен етап на обучение. И самите те осъзнаха колко е важно дори за следването им наученото на терен в реална среда. Както споменах по-горе аз се бях натоварила максимално по времето на моето обучение с различни дейности за да напредвам в продуцирането и разбира се, това се оказа много полезно. Но истински разбрах за какво става въпрос в моята професия едва когато се озовах в реален проект- първо документалния филм, при който имах шанс да работя по проект, субсидиран от държавна институция; а след това и в продуцентска къща, която се занимава с предавания и видеа. Искам да обърна внимание и на един друг момент. Има фирми, които злоупотребяват с наемането на стажанти. Все пак престоя на тази позиция не може да продължава безкрайно. Много често стажовете са безплатни или много ниско платени, което е апетитна възможност за някои работодадели. Младите хора трябва да останат на тази позиция толкова дълго, колкото да успеят наистина да навлязат в материята, но не и да бъдат експлоатирани.

Преди малко повече от 3 месеца Дир.бг стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

Трябва да е възпитан, хаха. Колкото и тривиално да звучи, това е началната точка. За мен идеалният кандидат трябва да има добро възпитание, да говори правилен български език и да владее английски език на прилично ниво, да има базисните познания в сферата и търпението да изслушва ръководители си и да отдели достатъчно време да се учи. Аз обичам хора с характер, но не прекалено, а такива, които са наясно с възможностите си и си дават ясна представа защо трябва да правят стаж. Разбира се, много е важно наистина да им харесва това, което правят. Много си личи, когато на някой не му е интересно или отбива номер.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Мисля, че трудностите идват от това, че самите студенти не са добре запознати с възможностите за стаж. Според мен трябва да има по-добра връзка между компании, които търсят стажанти и учебните заведения. Поне при беше така - аз сама си намирах всичко. А, не трябва да е толкова трудно.

Ако искаш да направиш първите стъпки в своята кариера, започни с идеалния стаж. Влез в новия проект на Dir.bg и отговори на 22 свързани с теб въпроса, запиши кратко видео и се представи на компаниите. Избери желан стаж и кандидатствай. Може би ти си "Идеалният кандидат"?

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Все пак аз съм била студент само на едно висше учебно заведение - НАТФИЗ и съм завършила семестриално 2013 година. Предполагам доста неща са се променили оттогава. По мои последни наблюдения от приятели, които учиха същата специалност, дисциплината се е обогатила от към преподаватели и необходими предмети. Но това, което според мен още може да се подобри е практичната страна. И от разговори с приятели, които са специалисти в съвсем различни сфери, си мисля, че това е посоката. В продуцирането има много материя за учене, писане, четене. Голяма част от работата на продуцента е на бюрото или с телефона. Но и много важна част е подготовката и работата на терен по всеки един аудиовизуален проект (било то рекламата в един снимачен ден или тримесечен сериал). В снимачния период са нужни много качества и умения на продуцента, които той не може напълно да придобие от присъствието на лекции. Може единствено да се научи в практиката. Затова смятам, че би било хубаво студентите да имат повече практически занимания и да имат възможност да присъстват в работата по реални проекти.

Каква е рецептата за кариерен успех на Елени Декидис?

Желание, търпение, самоконтрол, работа, вяра и любов към това, което правим.

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

Хахахаха, сещам се за актуалното "Работа! Работа! Работа!" И макар и повечето хора да не знаят какво точно прави продуцентът ще ви кажа, че наистина той има мноооооого работа.

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

Съветите са свързани винаги с почивка, тъй като аз май забравям да си почивам или не мога..хаха. И аз не знам. Това, което правя ме поглъща изцяло и понякога забравям и да се храня и да спя, хахаха . Истината е, че ми е скучно, ако нямам много ангажименти, харесва ми динамиката, срещата с много хора, различните проекти. Иначе, разбира се, че всички около мен се вълнуват с това, което правя. Следят, интересуват се, присъстват на събития. Живо се вълнуват от всичко, което се случва в гилдията.

А, какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Бъдещето им е в техните ръце. Колкото по-рано навлязат в конкретната среда, толкова по-лесно ще им бъде. Колкото по-млади са, толкова имат и време да посветят, не са ангажирани с отглеждане на деца, на голяма част от студентите родителите им помагат финансово. След завършване може би е малко по-трудно да отделиш голяма част от времето си за стаж, затова аз съветвам още по време на обучението да се отметне тази задача. Летните ваканции са чудесна възможност или веднага след семестриалното завършване. Разбира се за всяка специалност си има особености, аз мога да говоря за моята.

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

"Елени Декидис взе Оскар. Майка й я чака с топла питка с мед на Терминал 2...

Ахахахахахахахаха.

Вече си представих заглавието. Шегувам , разбира се. Естествено, че бих искала да прочета една положителна новина за себе си, но понеже моето семейство не се занимава с кино, шансът да се съберем в една новина е малък. Та, тази ми се струва най-възможна. Пък Дай Боже и Оскар!

ИЗБРАНО