17-11-2017 20-11-2018

Формулата за успешна кариера на Анелия Мангърова

Винаги има значение колко високо се целиш

07:42 | 10 декември 2021 | Автор : Бисер Кунчев 0 24961 Снимка: Личен архив

Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България.

Формулата за успешна кариера

Преди 7 месеца Dir.bg стартира своята нова платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове.

Каква е формулата за успешна кариера, колко сериозен и старателен трябва да бъде човек през време на своя стаж и професионален път, ще ни разкаже нашият специален гост Анелия Мангърова.

Коя е Анелия Мангърова?

Аз съм професионална актриса, а от миналата година вече и филмов продуцент. Е, когато си защитя магистърската теза, разбира се.

Играя в театъра и в киното. За мен актьорската игра на театралната сцена, пред камерата и на кастинг се различава значително. Това са три различни типа актьорско присъствие. Всеки ден изследвам и се уча как да ги подобрявам. Магията на камерата се различава от театралната по усещането в стомаха ми - много по-наситено и детайлно присъствие изисква киното, но в умален от сценичния размер. Не бих могла да кажа кой от двата типа игра предпочитам, може би защото за мен присъствието и на двете изгражда актьора, придавайки му необходимата плътност във всяко изпълнение. Колко объркано прозвуча предишното изречение, а? Просто искам да кажа, че не мога да предпочета само единия вид игра, колкото и различни похвати да изискват те от мен. Не мога да си се представя само като театрален или филмов артист.

Освен актьорството в момента при мен текат и много други проекти. Както вече споменах, през изминалата трудна година, когато Ковид така изненада света, аз се заех с магистърска специалност отново в НАТФИЗ, но с по-различна посока, а именно "Мениджмънт в екранните изкуства". Трябва да призная, че това беше едно от най-умните ми решения: запознах се с невероятни колеги, научих безброй неща не само за кино изкуството, но за сектора на културата като цяло. С радост бих продуцирала аудиовизуално съдържание, а в момента с много талантливия млад режисьор Георги Мартев вече работим по късометражни проекти. Въпреки това мисля, че ще ми е нужен още опит. Сигурна съм, че стаж в тази посока би ми свършил идеална работа. Не съм открила все още как и къде ще се случи, но дебна и тази възможност.

Актьорската професия не винаги е най-доходната. Има периоди в продължение на дълги месеци, когато оставам без каквито и да е платени ангажименти. По тази причина всеки свободен артист има нужда от страничните доходи, от дейности не винаги пряко обвързани с професията. За мен в момента това са преводи и работа с чужденци. Би било нередно да пропусна факта, че през "бедните" периоди най-много ми помагат приятелите ми. Единствено благодарение на тях успях да създам паралелните ангажименти, които да подпомагат работата ми в сферата на изкуството.

Снимка: Личен архив

Като актриса на свободна практика, проектите, в които участвам са независими. За всички, не дотам запознати с театралния свят, само леко ще поясня, че това са проекти за представления, независещи от финансиране от системата на държавните театри. Как се случват тези независими проекти на практика? Събира се група актьори заедно с режисьор, защото много харесват дадена тема, драматургичен или художествен текст и искат да направят представление по същите. Уговарят се, силно са развълнувани от възможността да реализират проекта си, но как да намерят необходимите средства? Тук на помощ идва държавата със схемите за подпомагане на независими проекти с публични средства. И макар да знам, че в последните години споменаването на съчетанията "публични средства" и "схема" предизвиква автоматично съмнения за корупция, кражби и измами, в случая смело мога да твърдя, че не е така. Независимите артисти основно реализират своите проекти с помощта на Национален фонд "Култура" и по-малките регионални фондове. Финансирането често пъти е минимално или дори недостатъчно, но го има и то се явява важна стъпка за встъпване в работен процес. Кандидатствала съм няколко пъти за финансиране към НФ "Култура" и с гордост бих мога да споделя, че до момента нямам получен отказ за подпомагане или нереализиран проект. Представлението "Косвени щети", в което участвам, е реализирано, благодарение на фонда, а също и новият театрален проект, по който работя. А, защо ви разказвам всичко това? Иска ми се повече хора да разберат колко важно е общественото финансиране за изкуството в България и че много артисти с хъс и идеи разчитат на него. Без да навлизам в подробности, само ще спомена, че и филмовото изкуство в голямата си част също се реализира, благодарение на националните и регионални фондове.

В момента работя по самостоятелен проект, който отново ще се осъществи с помощта на Национален фонд "Култура". Проектът е свързан с преодоляването на последствията от продължаващата и до момента пандемия от Ковид-19 и ще представлява обучение за професионални актьори на тема "Силата на актьора в домашното видео".

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

С актьорство се занимавам още от училище. В гимназията попаднах на Театрално студио "Маска", където под режисурата на Любов Павлова, поставихме на сцена множество любопитни за ученици и родители заглавия - "Предградие" от Ерик Богосян, "Двубой" от Иван Вазов, "Криворазбраната цивилизация" от Добри Войников и др. Разбира се, възможностите ни на ученическа театрална школа не бяха големи и по тази причина нямахме скъпи декори, богато осветление, изобщо да не говорим за средства за уреждане на авторски права на текстове или музика, но представленията ни бяха запомнящи се. "Предградие" разполагаше с най-зрелищния от всички декори, които сме правили. С помощта на бащата на едно от момчетата за представлението се намери бояджийско скеле, с височина над два метра. На него закачихме стар рекламен винил, нарисувахме чистата му страна с графити, сдобихме се с няколко гуми и варел и декорът оживя. След това с "Предградие" пътувахме из страната, играейки в различни градове, отново благодарение на мощната подкрепа на няколко броя родителски тела. И така започна любовта ми към театъра и киното.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Истината е, че след гимназията не се запитах как точно ще създам кариера в киното и театъра, а и не си дават сметка за това какво означава този вид кариера. Вече бях поела по този път и за мен не съществуваше друго поприще за реализация. От гимназията излязох освен със спектаклите, които реализирахме, с два пълнометражни филма - "Отчуждение" на Милко Лазаров и "Love.Net" на Илиян Джевелеков. Логично за мен се насочих към Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Там завърших бакалавърска степен със специалност "Актьорство за драматичен театър" в класа на проф. Пламен Марков. Освен това снимах още един пълнометражен филм, а именно "12А".

След дипломирането по собствено желание се превърнах в артист на свободна практика и не постъпих на щатна работа в театър. Знаех, че пътят ще бъде много труден. Нямах възможност следвам стъпките на някой преди мен, родителите ми са лекар и инженер. Много исках да играя на сцена, което със сигурност щях да получа при постъпване в държавен театър, но си представях, че повече искам да имам възможност да снимам, да избирам режисьорите и колегите, с които да работя, да разполагам с времето си както намеря за добре. Сега, няколко години по-късно, се чудя дали това беше най-доброто решение?

Като всяка друга свободна професия и при актьорството пътят е труден. Случва се да ме поканят и на три кастинга седмично, но има и месеци, които трудно се преживяват. Не ме разбирайте погрешно, финансово всеки млад човек може да се справи. Има достатъчно странични дейности, с които се занимавам, за да се издържам. Проблемът с чакането при артиста на свободна практика е да устоиш психически на напрежението. Всеки от нас е талантлив актьор и търси реализация. Трикът се крие във вярата в себе си и неспирното търсене.

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Когато настъпи пандемията, аз бях кандидатствал за "The Actors Studio" по методът на Лий Страсбърг. От школата на Лий Страсбърг са излезли актьори като Марлон Брандо, Ал Пачино, Робърт Де Ниро, Дъстин Хофман, Пол Нюман, Мерилин Монро, Джейн Фонда и много други. Идването на тази школа в България за е беше огромно събитие. Бях изключително развълнувана от възможността за 6 седмици да стана част от звездния Мастър клас на "Методът". Но плановете се променят и курсът беше отменен.

Тогава, след като се бях настроила, че аз ще стана част от "Методът", реших, че е време да го проуча сама по най-добрият начин, на който съм способна. Настъпи lockdown и аз използвах това време, за да прочета книгата на Страсбърг "Мечта за страст. Развитието на метода", а също и книгите на неговите учители Ричард Болеславски и Юта Хейгън. Открих вътре цял нов свят, по който сама да развивам актьорските си умения. И до днес продължавам да правя упражнения от тези книги и да практикувам "Методът", както го разбирам. Това ми помага изключително в работата ми в момента. Представям си, че един ден ще успея да премина и истинският курс от школата на Лий Страсбърг.

Надявам се, че този отговор дава яснота на въпроса, който ми зададохте. Плановете не винаги се реализират по начина, по който ги планираме. Въпреки това мечтите, разбира се подплатени с действия, са най-важното нещо, което може да доведе до успех. Винаги има значение колко високо се целиш. Тогава, дори и да паднеш, няма да е толкова ниско.

Не бих мога да си се представя в различна сфера, въпреки множеството странични дейности, с които се занимавам. През 2020 г. с колегите ми от спектакъла "Косвени щети", с режисьор Максима Боева, спечелихме групова награда "Икар" за театрален дебют. Повечето от вас знаят, че това е най-престижната награда за театрални постижения в България. Гордея се, че я спечелих с тези момичета - изключителни актриси: Владинелла Кацарска, Анна Валерия-Гостанян, Никол Султанова, Елена Петрова, Катерина Стоянова, Даяна Димитрова. Всяка една от тях има и ѝ предстоят нови изключителни постижения. На официалната церемония по връчването на наградите аз бях с Ковид и увита като пашкул на дивана зяпах през портала на телевизора. Е, уви, животът винаги може да те изненада, дори в моментите на постижения. Още се уча добродушно да му се усмихвам и да не приемам малките му шеги насериозно.

Продължавам да търся: нови роли, нови режисьори, нови предизвикателства. Дали съм надминала мечтите си? Ще ги надмина само, когато спра да мечтая, а аз не планирам това.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Не бих променила нищо от пътят, по който съм поела. Да, той е трънлив и неотъпкан, но вярвам силно, че с всеки изминал ден ходя все по-уверено по него.

Професията ми на актриса ми дава много. Винаги съм си се представяла като един много задълбочен изследовател на човешкото поведение и света, който го предизвиква и огражда. Ще кажете: "Но за това си има друга професия. Нарича се психолог или психиатър в по-тежките случаи" и може и да сте прави. Въпреки това моята работа изисква да разбера човешкото поведение, до най-приятните му и безочливи дълбини, без да го променям по какъвто и да е начин. От мен се изисква да разбера какъв е проблемът, а осъзнаването на това как е възникнал, ми помага да го оправдая. Само тогава мога да го възпроизведа, като разбира се го пречупя през себе си. Не винаги е лесно да разбереш мотивите на хората за лошите им постъпки, а какво остава да ги оправдаеш. Защото актьор, който не толерира поведението на персона си, няма да постигне резултат. За да ме разберете по-точно, ще ви дам само едно изречение за пример: "Е да, ужасно е това, което е направил, но ако бях на негово място, щях да постъпя по същия начин."

Снимка: Личен архив

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

В работата ми до момента не съм ставала част от стажантска програма. Хората на изкуството рядко могат да се възползват от възможността за стаж според професионалната квалификация. От друга стана гледам на стажовете като много подходящ метод за встъпване в нова сфера на дейност. Чрез стажантските програми, човек с разнопосочни интереси би могъл сравнително лесно да установи дали изискваните отговорности, съвпадат с неговите търсения и любопитно ли му е да се развива в тази посока. Сравнително по-неангажиращи както за работодателя, така и за кандидатите, стажовете са благодарно поле за търсене на себе си. Разбира се търсенето не може да е безкрайно.

Самата аз се оглеждам за стажантски програми в областта на мениджмънта в екранните изкуства. Дори и да изглежда само като Филмово продуцентство, в действителност това е една изключително необятна вселена. Този вид мениджмънт включва в себе си: телевизионно, филмово, рекламно, клипово, анимационно производство и др. Всички те имат различни стъпки, през които преминават, от възникването на идеята до показването ѝ пред аудиторията, за която е предназначена. В повечето случаи, когато се заговори за аудиовизия, човек автоматично си представя етапът на заснемане на филмът, рекламата или музикалният клип, с камерата, прожекторите и осветлението. В действителност, за да се достигне до снимачния процес се преминава през месеци, много често години, предподготовка. След етапа на заснемане, отново следват месеци на постпродукция. А след постпродукцията много често следва разпространение, преди изобщо продуктът да достигне до публика. Чудите се защо ви изнасям този кратък урок по екранни изкуства? Искам да насоча вниманието ви към това, че по веригата работят много хора и има множество департаменти, към които човек с моето образование може да се насочи. Възможността мениджър или продуцент да участва по значим начин само в един от всички тези етапи е голяма.

Все още се лутам накъде да се насоча. От тази гледна точка смятам, че стажовете са важни. Благодарение на тях, човек в моята позиция, би могъл да придобие практически опит и да насочи развитието си в желаната посока. Поради развитието на новите технологии, които също са ми страшно любопитни, един от най-важните етапи в съвременното производство се явява постпродукцията. Активно проучвам възможности за мениджърка практика в тази посока.

Преди 7 месеца Дир.бг стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

За мен една от най-големите пречки пред професионалната реализация е изискването за наличие на професионален опит. Неведнъж всеки от нас се е сблъсквал с парадокса "Търсим млад кандидат с опит в областта". Хаха, няма да продължавам тълкуването - очевидно е!

От тази гледна точка, за мен стажовете са така наречения problem solver. Предоставят възможността да практикуваш, още докато учиш, което се явява огромно предимство за бъдещо професионално развитие.

А какви качества трябва да притежава идеалният кандидат? Преди всичко той за себе си трябва да притежава любопитство към дейностите на предлаганата позиция или ако не точно към нея, то "апетит" към потенциалната възможност за израстване в конкретния вид дейност. Ако това условие е налице, кандидатът сам ще знае с какво да впечатли компаниите. Мотивацията е важен елемент, както вече споменах малко по-горе.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Както вече споменах, по време на обучението ми нямах възможност да стана част от стажантска програма и не познавам добре трудностите при откриване на такава. Единствено мога да гадая, че вероятно проблемите са свързани с липса на достатъчно отворени стажантски позиции, разнообразие, изискване за отделяне на повече време към ангажимента на стажа, от това, с което студентът разполага, безплатен или платен стаж.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Подготовката много често е предимно теоретична и рядко е от полза в практиката. Това, мисля, важи за повечето университети и специалности у нас. Отделно има доста дисциплини, които са "архаични" и могат да бъдат заменени с нещо, което е адекватно към настоящия момент.

Каква е рецептата за кариерен успех на Анелия Мангърова?

До тук много говорихме за мечтите като начин да си представиш бъдещето и да стигнеш до пътя, който да следваш. Истината е, че в случая доброто старо клише, извинете ме за това, е напълно вярно. Пътят към успеха е в задълбочената работа и постоянството.

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

разнопосочна ——— приключенска ——— вълнуваща

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

И двамата ми родители са специалисти в професиите си. Майка ми е лекар - хирург, а баща ми е инженер. Когато реших да се занимавам с изкуство, те ме подкрепиха, което беше най-важното за мен. Дори в момента, след разговор с мама, когато се похваля или оплача за нещо, тя ми казва единствено: "Толкова ми е далечна вашата сфера. Освен да те изслушам, нищо друго не мога да направя за теб. Не мога ти дам дори съвет." Най-важното за мен винаги остава, че тя е тук за мен.

Приятелят ми също се развива в различна сфера, а именно така любопитният за мен - изкуствен интелект. В случай на нужда той винаги ме насърчава да бъда смела в решенията и когато ги взема, да не се съмнявам в тях.

А, какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Винаги съм смятала, че за да се развива човек професионално в търсената посока, трябва да имаш възможност за широк поглед, а именно извън страната. Бих насърчила всеки, на когото се удаде случай, да попътува професионално или не, да го направи без колебание. Попадането в различни от познатите условия, за мен винаги е безкрайно освежаващо за сетивата и ума. Прекарвайки време навън, оценявам силно възможностите, които ми се предоставят в България, но виждам и липсите и зоните, където се нуждаем от много колективна работа. В тази връзка аз насърчавам всеки да помисли и за стаж в чужбина, за да може в бъдеще да привнесе нови неща за страната ни.

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

Всеки човек има път, по който върви. Ще се радвам много на всяка новина, че близък човек е стигнал по-далеч по този път.