Стойността на руската рубла се понижи след съобщението, че опозиционерът Алексей Навални е починал в затвора, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. За спада допринесе и решението на руската Централна банка да остави основния лихвен процент на ниво от 16 на сто.

Малко след като беше съобщено, че Навални е починал в затвора, рублата се понижи до около 93 за долар.

Руската валута се беше понижила и в ранната търговия, спадайки с 0,6 на сто до 92,81 рубли за долар, достигайки най-ниското си ниво от 4 януари. Спадът спрямо еврото е от 0,3 на сто до 99,64 рубли, а спрямо юана - от 0,2 на сто до 12,76 рубли.

Междувременно Руската централна банка на днешното си заседание, първо по паричната политика за годината, реши да запази без промяна основния лихвен процент на ниво от 16 на сто, предаде ТАСС. Според банката е рано да се говори, че процесът на спад на инфлацията в страната вече е достатъчно устойчив, за да може и лихвите да започнат да падат.

Съветът на директорите на банката признава, че инфлационният натиск е намалял, но все още е твърде силен. В същото време вътрешното търсене далеч изпреварва възможностите за задоволяването му със стоки и услуги, посочват от банката.

РЦБ промени нагоре прогнозата си за средния лихвен процент за настоящата и следващата година съответно от 12,5-14,5 на сто в предходната прогноза на 13,5-15,5 на сто и от 7-9 на сто на 8-10 на сто. За 2026 г. прогнозата е за средна лихва от 6-7 на сто.

За сметка на това банката подобри прогнозата си за растежа на БВП на Русия от 0,5-1,5 на сто до 1-2 на сто през годината. Банката отчита, че през 2023 г. икономическият растеж е бил 3,6 на сто, което е над прогнозите. За 2025 и 2026 г. банката очаква ръст на БВП от съответно 1-2 на сто и 1,5-2,5 на сто.

От банката изтъкват, че склонността на руското население да пести и намаляването на търсенето на вносни стоки създава условия за постепенното връщане на икономиката към балансиран растеж.

Данните на банката показват още, че инфлацията през 2023 г. е била средно 7,4 на сто, като през декември-януари е спаднала до 6,6 на сто спрямо 11,5 на сто през есенните месеци. Базовата инфлация пък спада до 7 на сто спрямо 10,2 на сто в периода септември-ноември, което отразява нарастващите ефекти на затягането на парично-кредитната политика.

Банката изтъква, че за постигането на желаната инфлация от 4 на сто е необходимо поддържането на строга парична политика за по-продължителен период от време.