Финансовият министър: Актуализация на бюджета е невъзможна, не очакваме преизпълнение на приходите
Има много непредвидени разходи, които служебното правителство ще се наложи да осигурява от преструктуриране на разходи по централен бюджет и от икономии
Не се очаква преизпълнение на приходите в бюджета и единственият начин за финансиране на извънредни харчове до края на годината са икономиите, каза пред журналисти министърът на финансите Росица Велкова при представяне на данните за състоянието на държавния бюджет и прогноза за ефекта от високите цени на енергията и храните до 2025-та година..
Актуализация на бюджета е невъзможно да бъде разработена на този етап, защото не очакваме преизпълнение на приходите, обяви на брифинг министърът на финансите Росица Велкова-Желева при представяне на данните за състоянието на държавния бюджет и прогноза за ефекта от високите цени на енергията и храните до 2025-та година.
"Има коментари, че съществуват значителни възможности на бюджета за финансиране на допълнителни разходи - като енергийни помощи и увеличаване на доходите, но те се несъстоятелни. Повод за тези коментари са превишаването на приходите в бюджета към средата на годината и ниските нива на капиталови разходи за периода. Това е временен излишък, а капиталовите разходи са предимно от фондовете на ЕС", каза Велкова.
Тя посочи, че приходите са изключително напрегнати и не очакват преизпълнението им. А за да има актуализация, трябва да има преизпълнение на приходите.
По думите й единствения начин за финансиране на извънредни харчове до края на годината са иконимии.
За 2023 г. се оформя значителен по размер дефицит от над 11 млрд. лв., което е 6,8% от БВП Ако не се променят политиките, ще стигнем до 40% дефицит спрямо БВП, предупреди Велкова.
Според месечната прогноза целевите нива за дефицит са около 5,2 млрд. лв. Ръст в социалните направление в размер на 5 млрд. лв. - голяма част от разходите на пенсии. Здравеопазване - разходи, които не дават гъвкавост за преструктуриране. Ако не се предприемат действия в данъчната, разходната политика много лесно бихме стигнали до процедура на свръхдфицит и ще се отдалечим от желанието си за влизане в Еврозоната, каза още Велкова.
Велкова добави, че икономии от капиталови разходи ще има, но ще са малко. В бюджетите на общините те са 1,1 млрд. лв., към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) - 1,2 млрд. лева, а 4 милиарда лева са от фондове от ЕС.
Капиталовите разходи към Министерството на отбраната са 1,1 млрд. лева, които ще са важни в сегашната мигрантска криза и войната в Украйна, а останалите 500 млн. са към около 40 разпоредители с бюджетни средства. Ще има и непредвидени разходи, като например 70-те млн. лева, които са даваха за предстоящите избори и парите, давани за настаняване на украинските бежанци.
Ръстът на БВП през тази година ще е 2,9 на сто, а през следващата година - 2,2 на сто. За тази година очакваме забавяне на ръста на БВП през третото и най-вече четвъртото тримесечие на тази година, каза Велкова. Инфлацията ще се забави заради свиване на потреблението не само в България, но и в ЕС, и средногодишната инфлация ще е 12,6 на сто. Догодина инфлацията ще е 5,6 на сто, посочи Велкова.
От гласуваните от парламента 10,3 млрд. лева за държавен дълг, досега са теглени 1,8 млрд. лева. Ще излезем на международните и на вътрешния пазар през следващите месеци, каза Росица Велкова.
За 2022 година според актуализираната фискална програма (КФП) дефицитът ще е 6 228,4 млн. лева (4,1 на сто от прогнозния БВП), а за сектор "Държавно управление" дефицит от 6 на сто от БВП.
За 2023 година прогнозата е за дефицит по КФП от 11 319,1 млн. лева (6,8 на сто от БВП), а на сектор "Държавно управление" дефицит от 6,4 на сто.
На база на разчетите на МФ минималната пенсията за догодина ще бъде с 12% индексация от 1 юли 2023 г.
За небитовите потребители компенсацията на ел. енергия е регламентиран до края на годината и може да бъде продължена и догодина.
Предварителната макроикономическа прогноза за следващите години е ключов документ, върху който стъпват изчисленията за Бюджета догодина. Това е първият анализ, който министерството направи след повишаването на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка и предостави актуализирани оценки за ефекта от високите цени на енергоносителите и храните.