Европа е пред рецесия, а това затруднява повишаването на лихвите
Спорно е дали лихвените повишения трябваше да започнат по-рано, отбеляза Ели Гроувс
Решението на Европейската централна банка да повиши основните лихви с 50 базисни пункта, а не с предварително заявените като намерение 25 пункта, постави под въпрос доколко пазарите биха й се доверили при следващи анонси, предупреди в интервю за предаването "Събота 150" на БНР Ели Гроувс - управляващ директор на Института за икономическа и парична политика на Официалния форум за парични и финансови институции. Думите й идват на фона на последните данни за инфлацията в еврозоната, която достигна рекордните 8,9 на сто на годишна база през юли.
Още по темата
Високите лихви са един от традиционните инструменти за борбата с прекомерното увеличаване на цените, но сериозно затрудняват обслужването на държавните дългове, което поставя Италия, третата икономика в еврозоната, в пряка опасност. Именно заради това от ЕЦБ създадоха нов инструмент, с който в случай на нужда да помогнат на всяка от 19-те държави в блока с прекомерно висока доходност по държавните облигации.
"Мисля, че анонсираните преди насоки за лихвената политика бяха, че Европейската централна банка има намерение да направи повишение с 25 базисни пункта. Но управителният съвет винаги си оставя пространство за маневриране на по-късен етап при вземането на окончателното решение заради динамичността на данните за инфлацията. Също така мисля, че в управителния съвет има достатъчно ястреби, които искаха повишението да бъде с 50 базисни пункта, подкрепено от новия Инструмент за защита на трансмисионния механизъм.
От друга страна смятам, че се поставя под въпрос доверието в предвидимостта на Европейската централна банка. Чух коментари, че това е краят на насоките, които Франкфурт обявява, че ще следва. Оставят си твърде много пространство за маневриране. В каква степен пазарите биха им се доверили, когато кажат, че ще направят нещо, но след това правят друго! Това ще има своето отражение върху опитите на банката да "закотви" инфлационните очаквания и да представи правилния път, по който иска да върви. От друга страна управителката Кристин Лагард съвсем ясно каза, че крайната цел за лихвеното повишение не се е променила. Така че има и позитиви - в това, че са гъвкави и могат да отговорят с твърдост и яснота на ситуацията, но и негативи - че обявяват едни намерения, а след това постъпват различно."
Колко ефективен би бил новият инструмент?
"Много е важно този инструмент да съществува. Много е приятно да се види как централните банкери гледат отвъд стандартните инструменти като парично стимулиране, парично затягане и повишение на лихвите, но и към нов трансмисионен инструмент, с който да предотвратят фрагментацията. Ето защо казвам, че той беше необходим. Надявам се да помогне да се тръгне към нормализация на паричната политика, но това да не доведе до твърде голямо разширяване на спредовете - т.е. разликата в доходността по дълговите книжа на различните държави.
В същото време стои въпросът за неговото прилагане. Това е нещо, което предстои да видим. Това е инструмент, който от нормативна гледна точка е много "стегнат" - както каза управителят на Бундесбанк на 27 юли, критериите за задействането му са твърде високи, защото е необходимо решение на управителния съвет на Европейската централна банка дали определени условия са налице или не."
Твърде високи ли са критериите за Италия, за която всъщност бе създаден трансмисионният механизъм?
"Твърде високи са за Италия, но не са непостижими и тя ще има възможност да се възползва от инструмента. Същото важи и за управителния съвет - не е невъзможно да се постигне съгласие, за да позволят прилагането му за Италия."
Всъщност именно разширяването на спреда между германските и италианските дългови книжа предизвика преди време и извънредното заседание на управителния съвет на ЕЦБ. Заради това се чуха критики, че този инструмент е малко закъснял?
"Това може и да е вярно, но трябва да имаме предвид уникалната ситуация, в която се намира ЕЦБ. Трябва да постигне съгласие между толкова много различни управители. Ние имаме само паричен съюз - т.е. еврозоната, но не и фискален съюз. Освен това Ковид, руското нахлуване в Украйна и цялата несигурност, която тя носи със себе си, газовите доставки и инфлацията поставят Франкфурт в изключително трудна ситуация, на която те отговориха.
Спорно е дали трябваше да започнат лихвените повишения по-рано. Покачването с 50 базисни пункта дойде седмици, след като за пореден път видяхме рекорден ръст на инфлацията. В същото време намалиха празнотата в лихвената политика, която се образуваше между Федералния резерв и Европейската централна банка. Това е правилно. Ситуацията с разпространението на Ковид и с възстановяването в Съединените щати и в Европа е много различна. Според мен те искаха да изчакат малко, за да видят как ще се развие инфлацията."
Съединените щати вече изпаднаха в техническа рецесия. Последните данни на Евростат сочат 0,7 % икономически растеж през второто тримесечие за еврозоната. Мнозина експерти обаче са убедени, че рецесията ни предстои. Това няма ли да забави Франкфурт по пътя към увеличение на лихвите?
"Моята прогноза е, че Европа ще изпадне в рецесия и това ще затрудни повишаването на лихвените проценти. В Съединените щати ситуацията е различна, но те ще могат да продължат с покачването на лихвите дори в условията на техническа рецесия. В еврозоната няма да е така заради начина, по който се постигат решения в управителния съвет на ЕЦБ."