Емил Хърсев: Парите в ББР не са от данъкоплатците, а от финансовия пазар
"Няма нищо ненормално в това, че фирми са получили по-ниски лихви, спорът трябва да бъде само за предназначението на банката", смята финансистът
Фирмите масово рефинансираха старите си заеми, които са сключени в друга обстановка, когато икономиката работеше преди пандемията, работеше с тенденция към нарастване, тогава лихвите бяха по-високи, след това лихвите паднаха, в момента в целия свят лихвите са отрицателни, естествено, че те намаляват. Така финансистът Емил Хърсев коментира пред БНР вчерашното изказване на служебния министър на икономиката Кирил Петков.
Още по темата
- В БНБ засега няма подадено ново искане за одобрение за членове на НС и УС на ББР
- От БМФ платили 21 млн. лева лихви на ББР
- Кирил Петков остана сам, но доволен, че големите обслужват кредитите си от ББР
- ББР: Рисковият профил, отчетен от БНБ, не е откритие, спазили сме предписанията
- Валентин Михов: Не може наглите да управляват, ББР да работи с малки и средни предприятия
- Две от топфирмите на ББР са получили по-ниски лихви в сравнение с предишни кредити
Както Dir.bg писа преди ден, Петков заяви, че одитният комитет на държавната банка го е информирал, че от Търговския регистър се вижда, че две от фирмите от топ 8 на Българската банка за развитие (ББР) са се финансирали на много по-добри лихвени условия от предишните им кредити.
"Разликата в лихвите е около 5%. "Техномаркет" е получил кредит с лихва 2%, а преди ББР лихвата му е била 7%. При "Транспект" виждаме вместо 9% от предишен техен кредит - 4%", обясни Петков.
По думите на Хърсев няма нищо ненормално лихвите да се променят и фирмите да търсят рефинансиране при добрите нови условия.
"Това, че една банка е кредитирала големи кредитополучатели, не е непременно нещо страшно, напротив, имаше си проекти, които изискваха по-голямо финансиране, тук по-скоро трябва да водим спора - дали ББР е с това предназначение - да кредитира малък и среден бизнес - тя очевидно не е правена по начин, по който може да изпълни тази функция", отбеляза той.
"Малка е като физически обем, банки, които кредитират малък и среден бизнес по света имат мрежа от клонове, като спестовните каси в Германия, а Българската банка за развитие има една локация с един малък кръг от персонал, за да може да си позволи да е сериозен участник на пазара за малък и среден бизнес пряко", каза още експертът.
"Но ние трябва да се замислим и кой би кредитирал и големия бизнес, кой би решавал като финансова институция и проблеми на държавата по финансиране на големи отрасли, като военно-промишления комплекс - някой трябва да го финансира и това, а този бизнес е забранен за частните банките за финансиране", коментира Хърсев.
В отговор на твърдението на министър Петков, че парите в ББР са на данъкоплатците, Хърсев обясни, че това не е така, защото банката не е част от бюджета.
"Средствата във всяка банка се събират във финансовия пазар, сключват се договори с кредитори, има чуждестранни финансови институции, с които ББР има заеми, от там е привлякла ресурс, този ресурс е част от финансовите средства на кредитния пазар, а не като част от бюджета, тя не е част от бюджета, там не са парите на данъкоплатците", обясни финансистът.
Според него ББР е необходима, защото в България липсва механизъм на държавен (суверенен) фонд за инвестиране в приоритетни за държавата проекти.
"В Китай има трилиони в такива фондове", допълни икономистът.