Увеличаването на сигналите за решаване на кризата в Еврозоната и особено редуцирането на рисковете Гърция да изостави еврото, ще изпратят ясен положителен сигнал към българските компании и домакинства, според прогнозите, представени на среща на Евроклуба при Българска търговска промишлена палата (БТПП)  „На първо място, обаче, подобряването на външните условия ще повлияе на българската икономика чрез канала на очакванията “, обобщи Павлов.
Според него компаниите ще започнат постепенно да размразяват инвестиционните си проекти през тази година, а това ще стабилизира и заетостта.
Очакванията за трайно увеличаване на заетостта обаче са насочени за след 2013.
„Разбира се, броят на работните места е изоставащ индикатор и трайно увеличаване на заетостта, според нас, ще може да се наблюдава чак от 2013 година нататък. Домакинствата също ще започнат да променят поведението си, като ще се наблюдава все по-малко отлагане на покупки на стоки за дълготрайна употреба. В унисон с увеличаването на крайното съвкупно търсене в икономиката, търсенето на кредит също ще започне да нараства спрямо незадоволително ниските нива в момента. Представите за това кое ниво на финансова задлъжнялост може да се разглежда като устойчиво ще еволюират в положителна посока, като по този начин допълнително ще намалее натискът върху домакинствата и особено върху частните нефинансови корпорации да продължат с редуцирането на задлъжнялостта си. “, смята Павлов.
Според икономистите на УниКредит Булбанк БВП на тримесечна база ще се ускори от близките до нула темпове в началото на годината до 0.5% – 0.7% през последните две тримесечия на 2012 г., благодарение на консолидацията на външното търсене.
Прогнозите за цялaта година са БВП да отчете ръст от 1.5%, което обаче ще означава забавяне на икономиката в сравнение с 2011 г., когато БВП нарасна с 2%.
„Началото на годината ще подложи на тест икономиката на страната“, смята Кристофор Павлов. Влошаването на външните условия ще повлияе негативно на износа. Освен това проблемите в Европа ще окажат и допълнителен натиск за свиване на финансовата задлъжнялост на корпоративния сектор, както и до временно преобръщане на процеса на стабилизиране на пазара на труда.
Пречка пред възстановяването на българската икономика през 2012 г. ще бъде и продължаващият спад в цените на жилищата. А това е индикатор за все още слабото крайно търсене от страна на домакинствата. „Очакват ни две или дори три години, в които българският икономически растеж ще остане под потенциалния, като ще се редуват периоди на ускоряване и забавяне на темповете на възстановяване“, се казва още в анализа на УниКредит Булбанк. Основната причина за това е, че процесите на намаляване на задлъжнялостта в корпоративния нефинансов сектор, както и приспособяването на пазара на имоти към новите реалности ще изисква повече време заради големите дисбаланси, с които тези два ключови за икономиката на страната сектори посрещнаха началото на кризата.
Подобни са и изводите, които прави Райфайзен Рисърч. Звеното на част Райфайзен Банк Интернешънъл АГ очаква, че регионът на Централна и Източна Европа като цяло ще отбележи ръст на БВП за 2012 г. от 2%. “Относително слабият растеж, който очакваме в ЦИЕ, трябва да бъде разглеждан на фона на спада от 1%, който прогнозираме заеврозоната”, допълва Брециншек.
Все пак, Брециншек е по-оптимистично настроен за второто полугодие на 2012 г. “При по-задълбочен поглед на прогнозата ни за БВП е видно, че негативните тенденции от първото полугодие, би трябвало да бъдат компенсирани от по-добро развитие през второто”, казва Брециншек.
Анализаторите на Райфайзен Рисърч очакват, че негативните ефекти ще бъдат усетени най-силно в страните, които имат най-тесни външнотърговски връзки с еврозоната – те очакват БВП на страните от Централна Европа да нарасне с 0.5%, а на страните от Югоизточна Европа с 0.4%. Що се отнася до страните от ОНД – Райфайзен Рисърч оставя прогнозата си непроменена и очаква ръст от 3.1%. С изключение на Полша (очакван ръст на БВП от 2.2%), анализаторите на Райфайзен Рисърч очакват спад на БВП във всички страни от Централна Европа, включително и Австрия (- 0.5%).