Кризата в отношенията между Беларус и Запада заради принудителното прехващане и кацане на самолет на Ryanair заради пътуващ на борда му опозиционен журналист, се разраства с всеки ден. Проблемите с авиотранспорта вече са факт, след като редица авиокомпании вече обявиха, че спират полетите си до Беларус, както и преминаването през въздушното пространство на страната.

Засега не се знае дали това ще продължи или проблемите ще бъдат разрешени. Ако обаче се случи първото, това по всяка вероятност ще доведе до поскъпване на въздушния транспорт, поне между някои дестинации, което се отнася както за товарния, така и за пътническия трафик.

Губещи при всички положения ще бъдат засегнатите държави и авиокомпании. От една страна Беларус ще загуби сериозни суми, които получава като такси за прелитане през въздушното й пространство. От друга, заобикалянето на страната и удължаването на маршрута на полетите ще доведе до повече разходи за европейските и други авиопревозвачи. Което пък ще повиши цената на самолетните билети и превоза на товари. Също така ще удължи и времето на полетите, което пък носи най-малкото неудобство за пътниците.

Не на последно място трябва да добавим и кризата около коронавируса, а авиотранспортният бранш все пак е един от най-засегнатите сектори от световната икономика. А и беларуската криза идва в момент, в който въздушният трафик започна плавно да се възстановява.

Решението на ЕС да затвори летищата и небето си за беларуския национален авиопревозвач "Белавия" поставя компанията на прага на фалита. В същото време самолетите й по трудно ще достигат до други дестинации, като Турция и Египет, например, пише руското издание "Коммерсантъ".

Според данните на Евроконтрол, в рамките на 7-те дни, предхождащи инцидента с полета на Ryanair, границата между въздушните пространства на ЕС и Беларус са пресекли 2500 самолета, включително транзит. От тях 419 са били на "Белавиа", която средно на ден изпълнява по около 60 рейса до и от държави от ЕС. От всичко това става ясно колко лошо ще се отрази на компанията разрива в отношенията на Минск с ЕС и Запада, както и затварянето на небето над Беларус за редица други авиокомпании.

Най-големият губещ от подобен сценарий ще бъде държавната компания "Белаеронавигация", която обслужва прелитащите транзит самолети и изпълняващите рейсове от и до Беларус, смята изпълнителният директор на базираната във Вилнюс консултантска компания Friendly Avia Support Олександър Ланецкий. Според него, годишният приход на "Белаеронавигация" само от обслужването на транзитно преминаващите над Беларус самолети възлиза на 60-70 млн. долара.

Съответно това би бил само един от ефектите от затварянето на беларуското небе за европейските авиокомпании. А индикация за такова все пак има. ЕС вече е изпратил запитване до Международната организация за гражданска авиация (ICAO), а за днес е насрочена среща на държавите участнички, на което да бъде разгледан този въпрос. Според експерти, обаче, въпросната организация много трудно би взела такова решение.

"Не изключвам, че в крайна сметка забрана за използването на беларуското въздушно пространство няма да има. Когато анализират последствията, ще стане ясно, че всички ще загубят от подобно решение", казва Фьодор Борисов от Института по икономика на транспорта и транспортната политика към московския Национален изследователски институт "Висша икономическа школа".

Мнението му съвпада и с това на Олександър Ланецкий, който отбелязва, че за последно ICAO е взимала решение за затваряне на небето на някоя държава през 2011 г. заради войната в Либия. "Сега, отчитайки състоянието на авиационния сектор, подобна стъпка би означавала колосални загуби за превозвачите, това би бил изстрел в крака", казва той.

3e-news.net