Украйна пълни България със слънчоглед с баржи по Дунава, Вътев предупреди за спиране на вноса
Макар и единични има опити за заобикаляне на украинския лицензионен режим с доставки на черен маслодаен слънчоглед, рапица и царевица за посев, каза министърът на земеделието Кирил Вътев
От видеоконферентен разговор на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев с министъра на аграрната политика и храните на Украйна Микола Солски стана известно, че през последните седмици се наблюдава засилен внос на слънчоглед с баржи по река Дунав. По тази причина Вътев предупреди своя украински колега, че ако това темпо на внос се задържи, лимитът, необходим за нуждите на българските преработватели, ще бъде достигнат. Това респективно ще доведе до прекратяване на вноса, за да може да се реализира слънчогледът българско производство.
Още по темата
Иначе двамата министри обсъдиха въведения от украинска страна лицензионен режим за износа на слънчогледово семе, рапица, царевица и пшеница. Насреща министър Вътев представи данни за вноса на рапица, царевица и слънчоглед в България за периода декември - началото на януари, съобщи Министерството на земеделието и храните. Във връзка с това Кирил Вътев информира, че са установени случаи (макар и единични) на опити за заобикаляне на лицензионния режим с внос на черен маслодаен слънчоглед, рапица и царевица за посев.
От своя страна министър Солски заяви, че украинската страна ще предприеме до две седмици действия срещу тези практики и фирмите, които нарушават лицензионния режим, ще загубят правото да изнасят.
Двамата министри се договориха за скорошна следваща среща, както и да продължи обменът на данни за търговията с чувствителни земеделски продукти, се казва в заключение на съобщението.
В средата на миналия месец на среща в Брюксел с колегите си от Полша, Унгария, Словакия и Румъния Кирил Вътев заяви, че е готов да подкрепи общи действия на петте държави във връзка с вноса на земеделски продукти от Украйна. Според него е важно да се обърне внимание на Европейската комисия, че в тези страни изкривяването на пазара е по-голямо, отколкото във всички останали държави членки на Европейския съюз, съобщиха на 12 декември от МЗХ.
"Ние оказваме пълно съдействие на коридорите на солидарността (между ЕС и Украйна - алтернативни логистични маршрути чрез железопътен, автомобилен и вътрешноводен транспорт, установени през месец май 2022 г. - б.р.), но не можем да пренебрегваме дъмпинга, който получават нашите производители и изкривяването на пазара", коментира тогава министър Вътев, цитиран в съобщението.
Ден по-рано Крил Вътев каза пред журналисти, цитиран от БТА, че петте държави ще настояват през 2024 г. да има нова подкрепа от ЕС заради отрицателното въздействие на войната в Украйна за земеделците. Той припомни, че Европейската комисия повиши тавана на украинската помощ от 250 000 евро на 280 000 евро и удължи срока до 30 юни 2024 г. Същевременно ЕК категорично отказва да премахва таваните. България е единствената страна, която настоява за увеличаване на държавната помощ, отбеляза Вътев.
На 20 декември, след като в началото на месеца изплати над 5 млн. лева, ДФ "Земеделие" преведе на земеделските стопани останалите 39 266 360 лв. от държавната помощ ("Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна"), като бяха увеличени единичните ставки за подпомагане, съобразно новия таван на помощта от 280 000 евро.
По-рано днес писахме за продължаващата протестна блокада на полско-украинските гранични пунктове. Полски фермери и превозвачи вече два месеца не допускат преминаването на украински тирове.