Смяна на модела в земеделието: Ето как предлагат да стане това преговарящите
Четирите партии предложиха своите виждания за реформа в агросектора
Смяна на модела на управлението в земеделието - около това се обединиха преговарящите за коалиция партии, поканени от Кирил Петков и "Продължаваме промяната". Дискусията им продължи повече от пет часа и в нейния край домакинът каза, че участниците имат много обща работа, но е оптимист за постигане на съгласие по основните политики.
Преди началото на дискусията Кирил Петков подчерта, че част от биографията му е свързана със сектор земеделие.
В преговорите по земеделие днес се включиха Александър Дунчев и проф. Христо Даскалов от ПП, Стефан Бурджев и Момчил Неков от "БСП за България", Пламен Абровски от "Има такъв народ", Албена Симеонова, Гергана Кабаиванова, Тома Белев от "Демократична България".
ПП: Достъп до пазарите без прекупвачи
Облекчаване на административното бреме, изкореняване на корупцията и изграждане на прозрачност в структурите чрез изграждане на информационните системи са част от мерките, на които от "Продължаваме промяната" залагат в политиката за земеделие, предаде БТА.
С повече контрол да дадем възможност на българския производител достъп до пазарите без прекупвачи. Да създадем кооперативи, които на базата на публично-частното партньорство да дадат достъп до пазар и на малките производители. Поземлените отношения трябва да се преразгледат, смятат от ПП.
Насърчаването на инвестициите също е основен приоритет на партията - в сортово разнообразие, нови породи и други. Фондът за иновации да се ангажира повече с финансиране в иновативни хранителни продукти или цикли, предлагат експертите.
За управление на водните ресурси чрез изграждане на магистрални тръбопроводи за поливните системи, които преди години са били извадени от земята, настояват от ПП. Твърде дългите административни процедури за достигане до водоползване е друг голям проблем.
Имаме нужда от незабавно приоритизиране на инвестициите в образование - в хора и в база, посочиха още експертите.
Управлението на горите е екологична кауза на цялото общество, посочи Александър Дунчев. От партията предлагат секторът "гори" да излезе от шапката на земеделското министерство, като специална и отделна структура.
Проф. Христо Даскалов обърна внимание на проблемите с Българската агенция по безопасност на храните, която от 10 години и осем месеца, откакто е създадена, е произвела множество скандали. С над 160 млн. обаче бюджет при създаването си в последните години, той е намалял до 60-70 млн. лева, отбеляза проф. Даскалов.
ИТН: Да се насърчи кооперирането на производители
Създаване на средна класа земеделски производители и процеса по забавяне на концентрацията на производствен ресурс, не само земята като такава, са основните цели, които от "Има такъв народ" си поставят по отношение на земеделието. Това обяви Пламен Абровски от ИТН.
Първата мярка за постигане на тези цели е повишаване на конкурентоспособността на земеделските производители, на пазарната им ориентация. За да стане това, секторите "Плодове и зеленчуци" и "Животновъдство" трябва да бъдат извадени "на светло" от сивия сектор. На второ място да се създаде пазар на тези хора, категоризиране на отделните продукти и контрол върху обявения произход на продуктите на пазара. Да се насърчи кооперирането на производители на определен вид продукция.
Преструктуриране на службите за земеделие, които да са полезни за хората, предлагат още от ИТН. Финансирането да минава през гарантирани регионални бюджети и пакети.
Партията предлага да се приеме Закон за комасацията на земеделската земя.
Да се отделят контролните от стопанските дейности на БАБХ, а в сферата на горското стопанство да остане само стопанската дейност, за да се разделят отговорностите, предложи Абровски.
Да започне и стимулиране на пазара за аквакултури, защото той е изключително икономически ефективен, смятат в ИТН, откъдето предлагат насърчаване на цифровизацията в земеделието.
БСП: Да спрем обезлюдяването на цели региони
Създаденият модел през последните 15 години беше всичко да бъде парцелирано на феодален принцип, а не да бъде подчинено на общ стратегически план, който да разглежда земеделието като част от цялата система от сектори заедно с околната среда, с регионалното развитие, с демографското развитие, с образованието. Земеделието беше подчинено на основните функции - власт, финансов ресурс, контролиране, корпоративен вот, коментираха от БСП.
Левицата предлага на първо място да се стъпи на пълна инвентаризация в отделните сектори. "На база на постигнатото в областта на зърнопроизводството да се направи така, че да стимулираме развитието и на останалите сектори в земеделието, да се спре обезлюдяването на цели региони в страната, да спрем разрухата и упадъка на селата и малките населени места", отбеляза Стефан Бурджев.
Според него философията на всички участници в преговорите е една и съща и може "след равносметка на база законите и какво имаме, да направим ясен план с 5,7,8 задачи, които да свършим, отколкото с 20 и в един момент да претърпим разочарование".
Момчил Неков подчерта, че България има много качествен мед, но консумацията е около 300-400 грама ежегодно при 600- 700 грама в ЕС, което означава, че ако убедим населението в ползите от продукта, няма да има нужда да изнасяме. Това, което произвеждаме, е около 1,5 кг на глава от населението, посочи Неков. Той повдигна въпросите за вноса на фалшив мед от Китай и припомни усилията си да защити българските продукти чрез националната кампания "Да защитим българския вкус".
В България кооперирането е трудно осъществимо и от там трябва да се изхожда от политиките в сектор "Земеделие", смятат от БСП. Експертите на партията настояват за гаранционен фонд, което да не налага стопаните да ипотекират имуществото си при всеки заем. Освен това - изграждането на напоителни системи на територията на страната чрез бюджета с инвестиции в помпените станции.
От левицата настояват още за контрол върху пестицидите, "защото Европа върви все повече към прецизното земеделие и ние можем да се възползваме от това".
В края на дискусията, която продължи повече от пет часа, участниците в коалиционните преговори в сектор "Земеделие" маркираха с позиции 1 и 2 краткосрочните и дългосрочни теми, по които вече има постигнат консенсус, или пък необходимост от продължаване на преговорите за допълнително сближаване на позициите.
ДБ: Биоземеделие, фермерски пазари, горите
Албена Симеонова, председател на Българската асоциация "Биопродукти", говори първа от името на "Демократична България". Тя подчерта, че работи заедно с останалите браншове за политиката за налагане на малките, средните и фамилните ферми. По думите й изчезват зеленчукопроизводството, производството на плодове, оранжерийното производство в страната и трябва да се направи така, че те да бъдат спасени.
Най-сериозният проблем според нея е използването и арендуването на земеделските земи, като над 80 на сто от директните плащания отиват в по-малко от 2 процента от ползвателите в България. "В България земеделието е изкривено и затова трябва да се обърне сериозно внимание за т. нар. налагане на тавани на плащанията", посочи Албена Симеонова.
Гергана Кабаиванова изтъкна ролята на фермерските пазари, довели до развитието на малките и средни производители. В тази сфера тя предложи обединяване на логистичните сектори при тези пазари, както и урегулиране на пазара на домашни храни, съобразено с европейското законодателство.
Тома Белев изтъкна в изложението си, че горите в България се управляват под икономически и политически натиск, като незаконните и полузаконните сечи заемат до 2,5 млн. куб метра дървесина, което е една/трета от общия добив. Търговията влезе "в храма на гората". Имаме проблеми и с бракониерството. Десет процента от всичките ни гори са в земеделски територии, което означава, че те не могат да се управляват и да носят ползи, посочи Белев.
Тома Белев изтъкна в изложението си, че горите в България се управляват под икономически и политически натиск, като незаконните и полузаконните сечи заемат до 2,5 млн. куб метра дървесина, което е една/трета от общия добив. Търговията влезе "в храма на гората". Имаме проблеми и с бракониерството. Десет процента от всичките ни гори са в земеделски територии, което означава, че те не могат да се управляват и да носят ползи, посочи Белев.