17-11-2017 20-11-2018

Русия и Иран наляха основите на глобален газов картел

Алиансът между Москва и Техеран се опитва да контролира колкото е възможно повече от ключовите елементи в световната матрица на доставките

11:11 | 24 август 2022 | Редактор : Виктор Стефанов 354 32580 Снимка: AP/БТА

Меморандумът за разбирателство на стойност 40 милиарда щатски долара, подписан миналия месец между Газпром и Националната иранска петролна компания (National Iranian Oil Company - NIOC), е трамплин към реализация на отдавнашния план на Русия и Иран да станат главните участници в глобален картел на доставчиците на газ по модела на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК).

Газови потоци

Основата е поставена с Форума на страните износители на газ (Gas Exporting Countries Forum - GECF)* и този т.нар. "Газов ОПЕК" ще позволи да се координира изключителна част от световните газови резерви и да се поставят под контрол цените на газа през следващите години.

Заемайки съответно номер едно и номер две в таблицата с най-големите газови запаси в света - Русия с малко под 48 трилиона кубични метра (tcm) и Иран с близо 34 tcm - двете страни са в идеална позиция да направят това.

Така започва статията на Саймън Уоткинс за специализираното издание Oilprice.com, която поместваме със съкращения.

В изявление от миналата седмица на Хамид Хосейни, председател на Съюза на износителите на петрол, газ и нефтохимически продукти на Иран, дадено след подписване на Меморандума за разбирателство между Газпром и NIOC, се казва: "Сега руснаците стигнаха до заключението, че потреблението на газ в света ще се увеличи и тенденцията към потребление на втечнен природен газ е за нарастване и те сами не са в състояние да отговорят на световното търсене, така че няма място за газова конкуренция (между Русия и Иран)." Той добавя: "Победителят от руско-украинската война са Съединените щати и те ще завладеят европейския пазар, така че ако Иран и Русия могат да намалят влиянието на Съединените щати на петролния, газовия и пазарите за други стоки, като работят заедно, това ще бъде от полза и за двете страни."

Меморандумът съдържа четири ключови елемента, насочени към изграждането на "Газов ОПЕК". Първо, руският държавен газов гигант обеща помощ на NIOC в разработването на газовите находища Киш и Северен Парс, оценени на 10 милиарда щатски долара с намерението от двете находища да се добиват повече от 10 милиона кубически метра газ на ден. Второ, Газпром ще подпомогне изцяло проект на стойност 15 милиарда щатски долара за увеличаване на налягането в гигантското газово находище Южен Парс на морската граница между Иран и Катар. Трето, Газпром ще предостави пълно съдействие при завършването на различни проекти за втечнен природен газ (LNG) и изграждането на газопроводи за износ. Четвърто, Русия ще проучи всички възможности за насърчаване на други големи газови сили в Близкия изток да се присъединят към постепенното разгръщане на картела "Газов ОПЕК", споделя високопоставен източник, който работи в тясно сътрудничество с Министерството на петрола на Иран.

"Газът се възприема широко като оптималния продукт при прехода от изкопаеми горива към възобновяема енергия, така че контролирането на колкото се може повече от глобалния поток ще бъде ключът към енергията през следващите десет до двадесет години, както вече се вижда в по-малък мащаб от влиянието на Русия над Европа чрез нейните газови доставки", добави той.

Има място за третия голям

Катар (с третите по големина газови запаси в света от малко под 24 трилиона кубически метра и най-големият доставчик на втечнен природен газ) отдавна се разглежда от Русия и Иран като водещ кандидат за такъв газов картел, като се има предвид, че той споделя главния източник за продължаващия просперитет на Иран под формата на резервоар от 9700 квадратни километра, който съдържа най-малко общо 51 трилиона кубични метра газ и 50 милиарда барела естествен кондензат. Иран има изключителни права върху 3 700 кв. км от този резервоар в прочутото си находище Южен Парс (съдържащо около 14 трилиона кубични метра газ), като Северното находище на Катар обхваща останалите 6 000 квадратни километра (и 37 трилиона кубични метра газ).

Катар, както и подкрепата, оказана на Доха през този период от Иран и Русия, пряко и чрез Турция, едва ли ще забрави блокадата от 2017 г. до 2021 г. наложена от Саудитска Арабия и активно одобрена от ОАЕ, Бахрейн и Египет първоначално, а по-късно и от Йордания, Либия и други по-малки държави.

Виж още Хронология на предизвестеното завръщане към "Газпром"

Заедно, Русия, Иран и Катар представляват малко под 60 процента от световните газови запаси; това са трите страни, изиграли важна роля в основаването на Форума на страните износителки на газ, чиито 11 членове контролират над 71 процента от глобалните газови запаси, 44 процента от търгуваните добиви, 53 процента от газопроводите и 57 процента от износа на LNG. Дългосрочната мисия на организацията, договорена в Москва, е да: "Повиши ролята на GECF на глобалната енергийна сцена, за да подкрепи суверенните права на страните-членки върху техните ресурси от природен газ, за да увеличи максимално стойността им в полза на тяхното население и да насърчава координацията им по отношение на глобалните енергийни разработки с оглед на приноса към глобалното устойчиво развитие и енергийната сигурност".

Виж още Подводните камъни на рублевия декрет за плащане на газа

Катар обаче засега се въздържа от твърдо присъединяване към съюза Русия-Иран, което означава, че променливата част от матрицата за доставки на газ - LNG - остава извън контрола на Москва и Техеран. Вярно е, че Иран има достатъчно газови ресурси, за да стане в крайна сметка LNG суперсила и част от сделката между Газпром и NIOC е насочена към това да се случи, но също така е вярно, че това е средносрочен до дългосрочен проект. От критична важност за Катар е да остане износител номер едно на LNG в света и в този контекст дългосрочните сделки с Китай са изключително важни за Доха. Първият забележителен пример - който служи за образец за следващи сделки - беше дългосрочното споразумение за покупка и продажба между China Petroleum & Chemical Corp. (Sinopec) и Qatar Petroleum за 2 милиона тона годишно (mtpa) LNG за срок от 10 години. След тези сделки с Китай Катар подписа споразумения за доставка на втечнен природен газ с иранския (но и и китайски и руски) съюзник Пакистан - по-специално 10-годишен договор за Qatar Petroleum за доставка на Пакистанската държавна петролна компания на до 3 милиона тона на година LNG до различни пристанища в страната. Това споразумение се основава на по-ранната сделка, подписана през 2016 г. от Катар за доставка на Пакистан на 3,75 милиона тона втечнен природен газ на година, и дойде приблизително по същото време, когато близкият съюзник на Пакистан - Бангладеш, сключи подобна сделка с Катар.

Виж още "Газпром" спира газа по "Северен поток" до 2 септември

*Форумът на страните износителки на газ (Gas Exporting Countries Forum - GECF) е междуправителствена организация, включваща в момента 19 страни членки - водещите световни производители на природен газ: Алжир, Боливия, Египет, Екваториална Гвинея, Иран, Либия, Нигерия, Катар, Русия, Тринидад и Тобаго, Венецуела.

Ангола, Азербайджан, Ирак, Казахстан, Малайзия, Норвегия, Перу и Обединените арабски емирства са наблюдатели.

Членовете на GECF контролират заедно над 71% от доказаните световни запаси на природен газ, 44% от търгуваното производство, 53% от тръбопровода и 57% от износа на втечнен природен газ (LNG) по целия свят.[2] Седалището на обединението е в Доха, Катар.

ИЗБРАНО