Борсовите индекси на страните от Западна Европа като цяло се понижаваха до обед, инвеститорите оценяваха макроикономическите и корпоративните новини преди Европейската централна банка (ЕЦБ) да представи информация за срещата си в четвъртък за паричната политика.

Решението на Управителния съвет на ЕЦБ да замрази за четвърти път рекордно високите си лихви и да ревизира надолу макроикономическата прогноза за инфлацията и нагоре на икономиката за следващите три години, не изненада пазарите, но след тяхното огласяване трендът се обърна и всички основни индекси се озоваха в "зелената зона".

Това означава, че пазарите одобряват решението на ЕЦБ. Основните лихвени проценти, които са в сила от 20 септември 2023 година, остават както следва: 4% по депозитното улеснение (лихвата, която банките получават по овърнайт депозитите си в централната банка); 4.50% по основните операции по рефинансиране (когато банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица); 4.75% по пределно кредитно улеснение (лихвата, която банките плащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ). Така лихвената пауза продължава на четвърто поредно заседание, вече 5 месеца и половина.

Макроикономическата прогноза на ЕЦБ е низходяща за инфлацията, но възходяща за ръста на икономиката: ЕЦБ залага на инфлация в еврозоната от 2.3% през 2024 г., от 2 на сто през 2025 г. и 1.9% 2026 г. Икономическият растеж ще остане слаб, очаква се реалният БВП да се увеличи с 0.6% през 2024 г., с 1.5% през 2025 г. и с 1.6% през 2026 г.

Междувременно индустриалните поръчки в Германия са намалели с 11.3% през януари в сравнение с предходния месец, съобщи статистическата служба на страната (Destatis) в четвъртък. Анализаторите, анкетирани от TradingEconomics, прогнозираха свиване от 6%.

През декември, според ревизираните данни, поръчките от германските индустриални предприятия са се увеличили с 12%, а не с 8.9%, както беше обявено по-рано. Резкият спад в началото на тази година се дължи на големия обем поръчки в края на 2023 г., уточняват от Destatis.

До обед в четвъртък общият индекс на най-големите европейски компании Stoxx Europe 600 добави 0.1%, а от националните измерители на "сините чипове" най-много се понижи британският FTSE 100 (-0.33%), следван от германския DAX (-0.26%), френския CAC 40 (-0.17%), италианския FTSE MIB (-0.15%) и само испанският IBEX 35 се повиши с 0.48%. Следобед, както вече посочих трендът се обърна и всички национални индекси затвориха с повишение в голям диапазон между 0.16 и 1.20 процента, а общият измерител в региона за пръв път превиши 500 пункта.

От таблицата се вижда, че с най-голям дневен ръст завърши испанският индекс IBEX 35, а с най-слабо повишение затвори италианският FTSE 100.

Цената на акциите на датската фармацевтична компания Novo Nordisk се повиши с 8.33%, след като заяви, че разширява фокуса си върху медикаменти за диабета и терапиите за отслабване и включва разработването на лекарства за лечение на сърдечно-съдови заболявания. Най-известното лекарство на Novo Nordisk в момента е срещу затлъстяване Amycretin.

Капитализацията на PageGroup се повиши с 1.14%%. Британската компания за набиране на персонал намали печалбата преди данъци миналата година с 40%, а оперативната печалба с 39%. Това обаче не й попречи да повиши окончателния си дивидент до 11.24 пенса на акция от 10.76 пенса за миналата година.

По време на търговията в Лондон акциите на минно-добивните компании активно поскъпваха, включително Anglo American (+4.01%) и Antofagasta (+3.04%).

В Париж осезаемо поскъпнаха ценните книжа на банките: Credit Agricole (+2.11%), BNP Paribas (+1.96%) и Societe Generale (+1.56%).

Германският производител на дрехи и аксесоари Hugo Boss AG очаква ръстът на приходите да се забави до 3-6% през 2024 г., до 4.3-4.45 милиарда евро. Печалбата преди лихви и данъци (EBIT) се очаква да нарасне с 5-15% до 430-475 милиона евро. Анализаторите оценяват средно приходите на компанията на 4.56 милиарда евро, а EBIT на 491 милиона евро. След информацията цената на акциите на Hugo Boss AG се срина с 13.77% и се доближи до дъното на Stoxx Europe 600.

Котировките на ценните книжа на германската фармацевтична компания Merck KGaA се понижиха с 1.07%. През миналата година приходите й са намалели с 5.6% - до 20.99 млрд. евро, а печалбата след данъци е спаднала до 2.83 милиарда евро от 3.34 милиарда евро през 2022 г.

Германската медийна компания ProSiebenSat.1 загуби до обед над 5% от пазарната си стойност, след като стана ясно, че бордът на директорите препоръча изплащането на дивидент от 5 евроцента на акция за 2023 г., докато експерти и анализатори очакваха 24 евроцента. Следобед настъпи обрат и акциите започнаха бързо да поскъпват, но не успяха да прекрачат границата и останаха с минимален спад от 0.22%.

В края на 2023 г. нетната печалба на националния авиопревозвач Deutsche Lufthansa AG се е удвоила до 1.7 милиарда евро в сравнение със 790 милиона евро година по-рано, водена от продължаващото високо търсене на въздушни пътувания. Авиокомпанията е превозила 123 милиона пътници, което е с 20% повече от 2022 г. Броят на полетите се е увеличил с 14% до 946 хил. Натовареността на полетите се е подобрила с 3.1 процентни пункта до 83%, връщайки се към нивата отпреди пандемията, се казва в публикувания от компанията доклад на страницата на фондовата борса във Франкфурт. След това цената на акциите на Lufthansa се увеличи с 1% до обед, но следобед бързо спадаше, за да затвори на минус 2.02%.

Цената на ценните книжа на скандинавската авиокомпания SAS спадна с 24.77% и слязоха на дъното на Stoxx Euroep 600. Нейната нетна загуба през ноември-януари е била 1.45 милиарда шведски крони (140.9 милиона долара), а процедурата по несъстоятелност в Съединените щати е пред приключване и се очаква да изтегли акциите си от борсата около края на първата половина на годината.

Акциите на Telecom Italia се понижиха с 23.79% въпреки по-ниската нетна загуба през 2023 г. и положителната перспектива за следващите 3 години. На борсата в Милано, обаче, печелившите акции бяха повече от губещите, водени от компанията от петролната и газовата индустрия Saipem (+3.05%).

От националните измерители на "сините чипове" най добре се представи испанският IBEX 35, който се повиши с 1.24% до 10 320 пункта в четвъртък, разширявайки печалбите за петата сесия и докосвайки шестгодишен връх, тъй като настроението за риск се подобри след срещата на ЕЦБ. Регулаторът запази лихвените си проценти непроменени, но отбеляза отстъпление в ценовия натиск, увеличавайки залозите за първото намаление на лихвения процент през юни. На корпоративния фронт най-големите печалби идват от двете компании за възобновяема енергия Acciona (+4.09%) и Solaria Energia (+5.00%), както и от фармацевтичната Laboratorios Farma (4.58%).

Също така, доставчикът на електроенергия Iberdrola поскъпна с 2.79% благодарение на повишението на препоръката от Morgan Stanley и офертата за придобиване на 18.4% от капитала на американското дъщерно дружество Avangrid. Другата фармацевтична компания Grifols отскочи с 1.62%, след като получи подкрепа от Melqart, фонд, който придоби 1% дял. Сред губещите бяха книжата на технологичната Amadeus IT (-1.91%), на банката Unicaja Banco (-1.40%) и енергийната Repsol (-0.91%).