Руското издание "Комерсант" пише днес за намерението на България да възроди проекта за нефтопровод, който да свърже Бургас с гръцкия град Александруполис в статия под заглавие "България протяга тръби към морето".  

България, в контекста на ембаргото на ЕС върху вноса на руски петрол, се опитва да намери варианти за снабдяване със суровината на рафинерията си в Бургас. Един от тях може да е възобновяването на замразения преди повече от десет години проект за тръбопровод Бургас-Александруполис, който този път се предвижда да бъде разгърнат реверсивно за доставки от Гърция за България. Но експертите, като вземат предвид цената и липсата на гарантирани обеми на изпомпване, се съмняват в целесъобразността на проекта, отбелязва авторът Олга Мордюшенко.

Изданието припомня малко от историята на проекта, появил се през март 2007 г. и включил доставка на до 50 милиона тона годишно петрол, главно от Русия, през България за Гърция. Тогава стойността на проекта беше изчислена на около €1 млрд. Намерението беше да се избегне преминаването през изключително натоварения Босфор, където танкерите редовно се натъкват на задръствания.

През 2008 г. е създадена проектната компания Trans-Balkan Pipeline B.V., в която Русия притежава 51%, а останалите дялове са разделени поравно между България и Гърция. Но през 2012 г. София едностранно се оттегли от споразумението, а проектът беше замразен, отбелязва "Комерсант".

Сега обаче експертите са скептични относно възраждането на проекта, пише то. Според Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация, необходимостта от изграждането на такъв нефтопровод идва на фона на страховете на България, че Турция може да ограничи преминаването на кораби през нейните проливи в бъдеще. Но Юшков изразява съмнения относно икономическата целесъобразност на петролопровода с доста малките количества потребление в Бургас: "България ще трябва да купува петрол на световния пазар, да го доставя в Гърция, да плаща за претоварване и изпомпване през тръбопровод".

В първоначалния вариант на петролопровода "Бургас-Александруполис" бяха ясни източниците на доставки в Русия и получателите им в средиземноморския басейн, допълва Вячеслав Мищенко, ръководител на Центъра за анализ на стратегията и технологиите за развитие на горивата и енергетиката към Държавния университет "Вячеслав Губкин". Според експерта при новия проект такава сигурност липсва. 

Мищенко вижда в плановете на България в по-голяма степен политическа заявка за намерението й да стане независима от доставки от Русия.

В условията на петролното ембарго срещу Руската федерация не само България се опитва да намери начин да осигури суровини за заводите, притежавани между другото и от руски компании. Така Сърбия, за да снабди две рафинерии, които са част от местната петролна компания NIS (56,15% собственост на структури на "Газпром"), очаква да изгради в партньорство с Унгария на 128-километрово разклонение на стойност 83 милиона евро от нефтопровода "Дружба". Доставките през "Дружба", по настояване на Унгария, са изключени от санкциите на ЕС до края на 2024 г. Сега Сърбия получава петрол чрез петролопровод от хърватското пристанище "Омишал".

В статията се представят изказванията на президента Румен Радев и служебния министър на енергетиката Росен Христов. Взето е мнението на Радев, изразено по време на вчерашния форум в София "Българската енергетика: Стратегия 2023-2053", че проектът е необходим, за да се осигури със суровини най-голямата в страната петролна рафинерия в Бургас (собственост на "Лукойл"), както и други рафинерии в Черноморския регион, "които ще могат да приемат нефт от цял ​​свят" през контекста на забраната за внос на руски суровини в ЕС.

Росен Христов е цитиран да казва, че през следващите седмици ще бъде подписан меморандум за разбирателство с Гърция, което ще позволи да започне работа по проекта. В момента рафинерията в Бургас продължава да получава руски петрол, тъй като България получи съответните изключения от европейското ембарго до края на 2024 г.

"Лукойл" не коментира ситуацията, изтъква "Комерсант".