Въпреки че на теория всяка нация може да произвежда свой собствен водород, някои ще могат да го направят много по-евтино от други.

Водородът, произведен от електролиза, използваща зелена енергия, може да се произвежда в почти всяка страна. Това е съществена разлика спрямо производството на нефт и газ, което е концентрирано само около няколко пазара.

Въпреки това ограниченията в наличността на земя или високите вътрешни разходи за електроенергия от възобновяеми източници могат да доведат до това вносът на енергия да стане привлекателен.

Водородът има ниска енергийна плътност, което налага известна обработка преди транспортирането му. Обичайните варианти са течен водород, амоняк и течни носители на органичен водород (това са масленоподобни молекули, които реагират обратимо с водорода) за транспортиране и водородопроводи за газообразен водород.

Транспортните разходи могат да достигнат нива под 1 USD/kg H2 (за 20 000 км), след като веригите за доставка бъдат напълно развити. Най-големият лост за постигане на това са икономиите от мащаба, при които проектите трябва да достигнат мащаб от поне 0,4 MtH2/годишно. Това е еквивалентно на производството от 4-GW електролизатор (с коефициент на капацитет 60%) или три търговски инсталации за амоняк.

Глобалната търговия с водород достига 18,4 EJ/годишно през 2050 г., което е около една четвърт от общото търсене на водород през 2050 г. Този дял е сравним с глобалната търговия с газ през 2020 г. (около 33%) и много по-нисък от петрола (74%). Търговията с водород е приблизително поравно разделена между водородопроводите и корабите за амоняк.

Водородопроводите са съсредоточени до голяма степен в две области: Европа (85% от световната търговия по тръбопроводи) и Латинска Америка (останалите 15%). Европа има тръбопроводи за природен газ, които потенциално биха могли да бъдат преоборудвани за пренос на водород, което води до 65-94% намаление на капиталовите разходи на тръбопровода и прави транспорта много по-евтин от други варианти.

Риск, който може да ограничи тази опция, е потенциалното изтичане на водород, което трябва да бъде допълнително оценено.

Над 70% от амоняка, търгуван в световен мащаб, се използва директно, вместо да се преобразува отново във водород. Амонякът, който чрез крекинг се превръща обратно до водород, може да изразходва еквивалента на около една трета от енергията, съдържаща се в молекулата.

Този мащаб на търговия ще изисква инвестиция от най-малко 4 трилиона USD за разполагане на 10,3 TW възобновяем капацитет (срещу 3,1 TW общ капацитет през 2021 г.), 4,4 TW електролиза (срещу 0,7 GW през 2021 г.) и 1,6 TWh батерии (срещу 19,3 GWh през 2020 г.).

3e-news.net