След газа и водородът ще свърже България и Гърция
Три са ключовите проекти за осигуряване на по-сигурни и достатъчни доставки на газ
Времето за природния газ не изтича. Природният газ не е руски, не е недостъпен и не е скъп. Затова той ще остане енергия на прехода в едни тежки икономически и геополитически времена. Това каза изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов по време на Софийски икономически форум III, цитиран от БТА.
Оттук нататък е преходът към водорода. Но водородът не е конкурент, а ще бъде допълнение на природния газ, коментира изпълнителният директор на "Булгартрансгаз". Той допълни, че с времето ще се вдига съотношението на зеления водород спрямо природния газ. Малинов обяви, че България и Гърция ще работят и за свързаност на мрежите на водород.
Диверсификацията на източниците
По отношение на диверсификацията на източниците на природен газ - с решението да се направи първата инвестиция на държавна компания извън територията на България с акционерното участие на "Булгартрансгаз" в терминала за втечнен газ, са поставени основите. Малинов е убеден, че терминалът за втечнен природен газ ще бъде готов за експлоатация най-късно от 1 януари 2024 г. и ще даде на България един различен източник, който ще бъде на конкурента цена. Другият проект - за разширението на подземното газово хранилище в Чирен, ще служи не само на България, но и на държавите от региона.
Разширението, в симбиоза с инвестицията в терминала за втечнен природен газ, ще даде по-голяма стабилност на пазара, изтъкна Малинов.
Водородната свързаност
Същевременно с това трябва да се работи активно и за развитието на водорода, изтъкна изпълнителният директор на "Булгартрансгаз". Компанията има няколко проекта, като се работи съвместно и с гръцките колеги. Малинов уточни, че следващата седмица ще бъде в Атина, за да говори за тези проекти. Ще се работи за свързаността на мрежите на водород на двете държави.
Малинов посочи, че изискването е на 1 януари 2025 г. да има минимум 5 процента свързаност, но са поставени по-амбициозни цели - до 10-15 на сто свързаност да се постигне в този период.
Освен това се предвижда изграждане на изцяло нови мрежи, включително на водородопровод за Маришкия басейн. Има и съвместен проект, който да свърже София и Солун с водородопровод.
Водородът в бъдеще ще бъде основно гориво, каза на свой ред главният съветник на гръцкия премиер по енергетика, климат, околна среда Джордж Кремлис. По думите му България трябва да има изградена инфраструктура, за да може в бъдеще да се възползва от тази възможност.
България и Гърция ще трябва да обединят усилията за развитието на пълноценен енергиен съюз, добави Кремлис.
Проекти и предизвикателства
Енергийният зам.-министър Ива Петрова също говори за критичните инфраструктурни проекти, като отбеляза освен двата, върху които акцентира Малинов, и газовата връзка между България и Гърция.
Петрова отбеляза и че разширението на газовото хранилище в Чирен получава подкрепа по Механизма за свързване в Европа.
Като най-сериозно предизвикателство Петрова открои спирането на газовите доставки от страна на Русия към България на 27 април. Това, каза тя, е изключително голямо изпитание за гарантиране на сигурността на доставките на бита и индустрията. Усилията са насочени към гарантиране на доставките за българските потребители чрез алтернативни маршрути на доставка и алтернативни доставчици, каза Петрова.
Зам.-министърът изтъкна, че осигуряването на доставките на газ, както на достатъчно количество за запълването на газовото хранилище за предстоящия отоплителен сезон, продължава да бъде предизвикателство.
Добрата новина е, че потокът на газ към Гърция не е прекъсван или намалял. Това е добра новина и за България, защото Гърция предоставя газ за България, каза Кремлис. Интерконекторът между двете страни ще влезе в експлоатация съвсем скоро, добави той. Особено важно е да има реверсивна връзка към България, изтъкна съветникът на гръцкия премиер.