Европейският съюз обяви мащабен план на стойност 43 милиарда евро, за да стане основен производител на микрочипове и да се откаже от зависимостта си от азиатските пазари в стратегическия сектор, който задвижва всичко - от автомобили до игрови конзоли, предаде Асошиейтед прес. В същото време Общността е зависима от производителите в САЩ и Азия. 

Поставили сме си за цел да се сдобием с 20 процента от световния пазар през 2030 г., което е два пъти повече от сега, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от Франс прес. При перспектива този пазар да се удвои до 2030 г., това означава производството на полупроводници на европейска територия да нарасне четворно.

През последните години пазарният дял на чипове на Европейския съюз, който е водещ в тези разработки, намаля до едва 9 на сто от световното производство, подчерта Фон дер Лайен.

Недостигът на чипове обаче създава затруднения за автомобилната промишленост от три години с принудителното спиране на много заводи и подейства като електрошок. Геополитическото напрежение около Китай, както и пандемията, накараха политиците да осъзнаят необходимостта да се произвеждат в Европа тези абсолютно необходими компоненти, внасяни главно от Тайван и Южна Корея.

И стана така, че Европейската комисия беше убедена да смекчи стриктния си регламент за държавните помощи и да се заеме с интервенционистка промишлена политика на континента, традиционно отворен към световната конкуренция.

За първи път Европа променя правилата за политиката за конкуренцията, по-специално за държавните помощи, обясни еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон, който оглавява инициативата на ЕС.

Тези компоненти са абсолютно необходими за много стоки от всекидневието като мобилните телефони, но и в центровете за съхранение на данни, които са в сърцето на развиващата се с пълна сила цифрова икономика.

Миналата година световният пазар на полупроводници е достигнал близо 600 милиарда евро, според консултантското дружество "Йол девлопман" (Yole Dеveloppement).

Проекторегламентът, който предстои да бъде одобрен от страните членки и от Европейския парламент, предвижда субсидии от 11 милиарда евро, половината от които ще идват от европейския бюджет, а другата половина - от страните членки. Целта е да се финансира научно-развойна дейност в най-иновативните технологии и пилотни линии, за да се подготви тяхното промишлено производство.

За да могат да се изградят заводи с много големи размери, Брюксел ще даде освен това разрешение за 30 милиарда евро държавни помощи от страните членки за предприятия от сектора, включително чуждестранни компании, като американския "Интел" (Intel), който планира да инвестира в Европа.

Фонд от 2 милиарда евро ще подкрепя стартиращи компании в сектора. Комисията се надява тези главно публични финанси да привлекат още по-голяма сума от частни инвеститори.

Европейският план съперничи на този на САЩ, които също започнаха да връщат производствени дейности на своя територия. В пекът Камарата на представителите прие проектозакон, предвиждащ 52 милиарда долара (45 милиарда евро) за връщане в страната на производства на електронни чипове.

Според експерти от "Йол" в момента Европа е двойно зависима в сферата на полупроводниците: от една страна зависи от САЩ, които правят дизайна на чиповете с фирми като "Интел", "Майкрон" (Micron), "Нвидиа" (Nvidia) и А Ем Де (AMD). От друга страна зависи от Азия, където се осъществява основното производство - в Тайван с Ти Ес Ем Си (TSMC), но и в Южна Корея с лидери като "Самсунг" (Samsung) и Ес Кей "Хиникс" (SK Hynix), а все повече и повече в Китай.

Европейският съюз зависи от Тайван за над половината от нуждите си, подчерта Тиери Бретон. Това поражда съществен риск, например при евентуален военен конфликт с Китай. Бретон предупреди, че ако Тайван вече не може да изнася, само за три седмици почти всички заводи в света ще спрат работа.