Работодателите не са единни за това дали в момента има икономическа криза в България. Те изразиха полюсни позиции  - от такава, че към момента криза няма, до тя е "на петна", защото засяга само определени сектори на икономиката. Ръководствата на работодателските организации направиха коментари по темата в отговор на журналистически въпрос в рамките на представянето на приоритетите на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за 2022 г. в Националния пресклуб на БТА

Председателят на Българската стопанска камара /БСК/ Добри Митрев, цитиран от БТА заяви, че икономическа криза към момента няма, но има предпоставки за такава в бъдеще: ако ситуацията с цените на енергоносителите не се успокои, ако продължи напрежението, което е на няколкостотин километра от нас, или ако се случи въоръжен конфликт, когато политическата и военна криза ще стане и хуманитарна. Митрев изрази надежда конфликтите да се разрешават по дипломатически път.

Светът е в криза

"Не можем да си затваряме очите, но трябва да окуражаваме бизнеса, защото всяка криза е и възможност", каза председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Сименов и допълни, че Палатата ще работи да представи тези възможности пред бизнеса.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев смята, че икономическата кризата е "на петна", защото тя продължава в определени сектори - например в туризма и свързаните с него автобусни и авиационни превози. Велев допълни, че кризата няма да приключи и тази година.

"Затова тя е на петна и трябва съответната подкрепа за засегнатите сектори", каза той.

Що се касае до конфликта САЩ - Русия Велев препоръча да бъдем по-обрани, защото по думите му това е между двете държави и да следваме националния и икономическия си интерес. Само много глупав човек може да си мисли, че да имаш лоши отношения с Русия, това е добре, каза Велев, цитирайки американски президент.

"Има сектори, които буквално летят, и такива, които са затънали дълбоко в кризата - особено туризмът. Насред сезона дори сами се мъчим да му пречим, въвеждайки изисквания, каквито няма в другите курорти", коментира темата за кризата изпълнителнителният директор и член на Управителния съвет на Конфедерацията на работателите и индустриалцитев българия /КРИБ/ Евгений Иванов.

По темата за кризата САЩ - Русия, Иванов посочи, че тя е между Русия и останалия свят. Виждаме нагло поведение, агресия, която мина между капките, и сега, понеже никой не й попречи първия път, вече сме на втора стъпка, допълни Иванов. Той изтъкна, че географски България е в Източна Европа, но заяви, че политически, заради цивилизационния ни избор сме част от Западна Европа и като член на НАТО можем да се радваме на солидарността. Същевременно той призова да се помисли за това откъде идват енергийните ни доставки. Трябва да се научим, че който не храни собствената си армия, храни чужда армия, каза Иванов, без да цитира автора на тази мисъл.

Ускореното приемане на България в еврозоната - приемането на еврото без отлагане, при сегашния обменен курс, е приоритет за АОБР, заяви Велев.

Той каза, че тази година работодателите ще са по-активни в социалната сфера.

"Не трябва да помагаме на здравите, силните, но мързеливи и неграмотни да продължават да живеят по този начин; на измамниците, които източват обществените фондове, а да помагаме на уязвимите, слабите и болните", заяви Велев и изтъкна, че в момента не се прави разлика между социално осигуряване и социално подпомагане. По темата за максималния осигурителен доход /МОД/ Велев каза, че в IT сектора работят по-малко от 50 000 души, а заплати над 3000 лева получават близо 200 000 души с висока квалификация - инженери, адвокати, лекари и други. Другата спекула, че МОД трябва да е функция на минималната или средната заплата, трябва да се развенчае, защото, по думите на Велев, съотношението, което се мери навсякъде, е към средния осигурителен доход. Според него това съотношение при нас е изпреварило значително средното в Европа, защото при 3400 лева максимален осигурителен доход би следвало максималната пенсия да е над 1800 лева.

Асоциацията ще направи повторен опит за нормативни промени, с които Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система да стане суверенен, активно да управлява и увеличава средства и те да служат като инвестиции в националната икономика и да са буфер за пенсионната система. В момента фондът е част от фискалния резерв, не се управлява активно и доходността му е отрицателна, добави Велев.

АИКБ ще настоява за закриването на ТЕЛК, защото това е "универсален документ, водещ до 30 привилегии и оттам силна причина за корупционни практики, но не решава проблемите на хората", които са свързани с остатъчната работоспособност и подкрепа за интеграцията им и съответната рехабилитация.

Велев съобщи, че четирите работодателски организации ще настояват Националният план за възстановяване и устойчивост да се доработи и съгласува със социалните партньори, както настоява ЕК, като визира проблемите в раздел "Енергетика".

Членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) не е просто самоцел да се присъединим в един престижен клуб на богатите. Членството в ОИСР означава постигнати стандарти - за върховенство на правото, за правова държава, за добре работещи регулатори, институции, конкуренция, антимонополно право, малък сив сектор, ниско ниво на корупция, заяви още Васил Велев.

По думите му, членството на България в ОИСР означава и стандарти за макроикономическа и финансова стабилност, стандарти срещу прането на пари, всичко това, което подобрява инвестиционния климат и рейтинг на страната, привлича инвестиции и се създават условия за ускорен икономически растеж и по-висок жизнен стандарт.

"Преди повече от пет години някои наблюдатели - аналитици, политолози, се притесняваха, че след приемането на България в ЕС няма обединяваща национална цел за нас. Тогава АОБР издигна за такава цел членството на България в ОИСР, каза Велев и допълни, че досега този приоритет е важен за организацията. Ние успяхме да включим тази цел в дневния ред на правителството и президентството, състави се български план за постигането й, отдели се бюджет", изтъкна още Велев.

Той посочи, че за да стане член на организацията, страната ни трябва да постигне тези стандарти, за което е необходима упорита работа.

БТА съобщи вчера, че ОИСР е обявила, че започва преговори с шест страни, вкл. България. Другите страни са Аржентина, Бразилия, Перу, Румъния и Хърватия. От организацията, която понастоящем има 38 члена, казаха, че няма график за приемането на всяка от тези държави и че напредъкът на преговорите за членство ще зависи от това доколко те се придържат към най-добрите практики на ОИСР. Кандидатките ще бъдат оценявани от повече от 20 комисии.

Ускореното приемане на България в еврозоната - приемането на еврото без отлагане, при сегашния обменен курс, е друг приоритет за АОБР, заяви Велев.


АОБР е създадена през 1995 г. като обединение на национално представителните работодателски организации, с цел единно представителство на българските работодатели пред националните и международните институции.

Наетите в предприятията, членуващи в четирите организации (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ), представляват 82% от всички наети в България, а брутната добавена стойност, която произвеждат, е 86%.

Съгласно устава на АОБР, Асоциацията се председателства на ротационен принцип - през 2022 г. ротационен председател на АОБР е БСК.