Почти 80 милиона лева по първоначални разчети ще струва през следващите три години Държавната петролна компания (ДПК). Не е много ясно как ще се финансира - хем ще е от държавния бюджет, хем няма да е държавния бюджет, а според предложената "частична оценка на въздействието" остава открит въпросът дали проектът ще бъде успешен.

В оценката пише, че "за крайните потребители на горива се отчитат положителни икономически въздействия по отношение на повишаването на конкуренцията на пазара за горива, което ще доведе до по-голям избор за потребителите и по-ниски цени на горивата". Никъде, обаче, не пише, че в България има около 400 бензиностанции на 1 млн. души и по този показател страната ни е начело в Европейския съюз. За сравнение във Франция и Германия са 200, според проучване на икономисти.

Освен това, в доклада на министъра на икономиката Лъчезар Борисов към проекта за Постановление на Министерския съвет за приемане на Правилник за структурата, устройството и дейността, правомощията и задълженията на органите за управление на Държавно предприятие "Държавна петролна компания" (ДПК), пише, че "с изграждането на бензиностанции и данъчни складове, в управление на държавното предприятие, ще се гарантира пряката връзка данъчен склад - краен разпространител на горива, което ще гарантира прозрачност и възможно най-ниска цена за потребителя".


Ще спечелят ли потребителите от държавните бензиностанции - четете в 3e-news


Възниква и важният въпрос какъв ще е ефектът върху околната среда. В частичната оценка за въздействието се отчита подобряване на сигурността, положителен социален ефект, включително и за крайните потребители, но не и за екологията. Оказва се, че нито за Министерство на икономиката, нито за Министерство на финансите, нито за Агенция "Митници", нито за областните управители "не са идентифицирани икономически, социални и екологични положителни въздействия".

Как ще се финансира държавното предприятие

В предложения за обществено обсъждане проект за създаване на ДПК са направени разчети за 2020 г. и 2021 г , 2022 г. и 2023 г., като една част ще бъдат за сметка на бюджета на Държавната агенция за държавен резерв и военновременни запаси (ДА ДРВВЗ) за 2020 и следващите години, включени в тригодишната бюджетна прогноза, а останалите ще се осигурят в рамките на бюджетната процедура за съответната година. Друга част ще са за сметка на икономическото министерство.

Само за декември 2020 г. разходите за ДПК, която правителството възнамерява да стартира, ще са в размер на 365 100 лв. "В това число разходи за персонал 87 300 хил. лв. и издръжка 277 800 лв., в т.ч. материали, външни услуги, вода, горива и енергия, командировки в страната и др."

"За 2021 г. се предвиждат разходи в размер на 49 170 300 лв., в т.ч. 2 026 100 лв. по показател персонал, 537 800 лв. разходи за издръжка на администрацията (материали, вода, горива и енергия, външни услуги, командировки, наеми и др.), 11 970 800 лв. задължителни разходи за издръжка на петролните бази (застраховки на горивата и базите, охрана, издръжка, наеми на външни съхранители), 15 033 400 лв. за прираст на държавните резерви от нефт и нефтопродукти и запасите от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, еднократни капиталови разходи за обезпечаване на дейността на предприятието (компютри, многофункционални устройства, сървъри, автомобили, програмни продукти, лицензи) 821 100 лв. и 18 781 100 лв. за завършване на стартиралият през предходни години основен ремонт на петролните бази.


Проектът за постановление за Държавната петролна компания, предложен за обществено обсъждане >>


За 2022 г. и 2023 г. се предвиждат разходи в размер на 29 470 600 лв., в т.ч. 2 026 100 лв. за персонал, 440 300 лв. разходи за издръжка на администрацията (материали, вода, горива и енергия, външни услуги, командировки, наеми и др.), 11 970 800 лв. задължителни разходи за издръжка на петролните бази ( застраховки на горивата и базите, охрана, издръжка, наеми на външни съхранители), 15 033 400 лв. за прираст на държавните резерви от нефт и нефтопродукти и запасите от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти."

По повод финансирането и колко ще струва на данъкоплатците ДПК, в оценката за въздействието е написано ясно: "Предложеният проект на акт ще окаже пряко въздействие върху държавния бюджет, но създаването и функционирането на държавното предприятие ще се обезпечи в рамките на предвидените средства от държавния бюджет."

Как ще се управлява

Управителният съвет на предприятието ще бъде от трима членове, в това число председател, изпълнителен директор и заместник изпълнителен директор. Числеността на предприятието, съгласно проекта на Правилник, се одобрява от управителния съвет.

По отношение на структурата се предвижда да има Главно управление с една главна дирекция - "Резерви и запаси от нефт и нефтопродукти" и една дирекция "Административно, финансово, информационно и правно осигуряване", служител по сигурността на информацията и финансов контрольор.

Към Главната дирекция ще има "териториални звена - петролни бази за съхранение на резерви и запаси от нефт и нефтопродукти, чийто брой ще се определя от управителния съвет. Със структурирането на предприятието ще бъде решен и въпросът с кадровия му потенциал, става ясно от частичната оценка за въздействието, която разглежда два варианта "без действие" и "с действие".

Със създаването на данъчни складове, управлявани от държавното предприятие, ще се осигури наличието на повече свободни вместимости за търговците, които нямат собствени складове и ще се улесни търговията за тях. Но и тук "не се идентифицират социални и екологични положителни въздействия".

Като цяло Проектът за правилник и документацията за "Държавната петролна компания" поставя достатъчно сериозни въпроси и за бъдещата инфраструктура. Интересно ще бъде какъв тип горивни бази и бензиностанции ще влязат в активите. Къде ще са разположени, а ще се сравняват и цените, и качеството на горивата. Развитието предстои. Не по-малко любопитни ще са и въпросите с осъществяването на контрол, проверките на данъчните органи, ще има ли двоен аршин.

Законът за "Държавна петролна компания" бе гласуван в началото на юли. Приемането му бе мотивирано с подобряване на конкуренцията на пазара на горива и в частност осигуряване на по-добър достъп на търговците до данъчните складове.