Средната брутна работна заплата в България е едва около 24% от тази в ЕС

Детелина Смилкова ще е представителят на БАУХ в ИСС

Снимка: Личен архив

Средната брутна работна заплата в България е едва около 24% от тази в ЕС

Детелина Смилкова ще е представителят на БАУХ в ИСС

15:53 | 13 октомври 2022 | Автор: Бисер Кунчев 0 2916 Снимка: Личен архив

"На последните дискусии по време на пленарната сесия на Икономическия и социален съвет (ИСС) обсъдихме анализа за: "Демографското и социално-икономическото състояние на районите за планиране - актуално положение и перспективи за развитие". Анализът разглежда теми като здравеопазване, образование, структура на икономиката, пазар на труда, социални услуги, околна среда, транспортна инфраструктура и комуникации, благоустройство на населените места и специфичните предизвикателства за отделните райони", споделя Детелина Смилкова, която ще е представителят на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ) в Икономическия и социален съвет (ИСС) на Република България."

"Звучи притеснително фактът, че средната брутна работна заплата е едва около 24% от тази в ЕС- 27 (изчислена на базата на разход за труд, за България 7 евро за час, при средно за ЕС 29,1 евро на час)", продължава Смилкова, която е и настоящ председател на БАУХ.

Да припомним още, че Детелина Смилкова е и оперативен директор на многопрофилна болница за активно лечение и председател на Българската асоциация за Управление на хора през предишните два мандата. Детелина е утвърден лидер на мнение в областта на развитието на човешкия потенциал в различни сектори. След образованието и бизнеса - здравеопазването е ключов сектор, в който нивото и наличието на кадрите е от решаващо значение. Преди да навлезе в здравеопазването, 15 години Смилкова е Вицепрезидент на Висшето училище по застраховане и финанси и създава мостове - между институции, бизнеси, образованието, между хора, търсещи развитие в една или друга област, като индивиди или като екипи и организации. Била е съветник на двама министри и изпълнителен директор на компании в енергийния сектор.

Обърнахме се към нея, за да ни сподели подробности за ролята на Икономическия и социален съвет, за нейната работа в него като председател на БАУХ, какви са приоритетите на пазара на труда, какви са тенденциите през последните 10 години, мерките за преодоляване на младежката безработицата и какво се случва с квалифицираните кадри и адекватно ли е тяхното заплащане?

Госпожо Смилкова, каква е ролята на Икономическия и социален съвет?

Икономическият и социален съвет (ИСС) е консултативен орган, изразяващ волята на структурите на гражданското общество по икономическото и социалното развитие. С думи прости - прокарва необходими промени в държавната политика.

По дефиниция, мисията на ИСС на България е да бъде не само партньор в управлението на държавата, но и мощен двигател на организираното гражданско общество, задвижван от съгласие, аргументи, компромиси, но винаги насочен към напредък и справедливост. В ежедневието това са купища анализи, работни групи, сесии, диалог, на моменти обострени отношения, но в крайна сметка стъпки напред.

Интересно е да се отбележи, че в ИСС няма представители на държавата (за разлика от тристранните съвети, в които членове са и представители на правителството), което го прави независим от изпълнителната и законодателната власт консултативен орган.

Как е представена БАУХ в Съвета и каква е вашата роля?

БАУХ участва в състава на ИСС от 2021 година. Аз съм избрана за представител на организацията и участвам в дискусиите със становища, предложения и гласуване.

Българската асоциация за управление на хора е сериозен фактор на пазара на труда от повече от 20 години. Представлява управлението на хора в 850 компании във всички сектори на икономиката. През годините традиционно сме били в диалог с всички заинтересовани държавни, институционални, граждански и политически организации по въпросите на човешкия ресурс, трудовата заетост и повишаване на добавената стойност, задържането и привличането на кадри.

Асоциацията представлява значителна експертна мощ със своите над 2000 членове в областта на управлението на хора и е готова да помага с експертен капацитет, съдействие и организация с цел ускоряване на процесите по модернизация и повишаване конкурентоспособността на българския пазар на труда.

Кои са приоритетите на пазара на труда в България според ИСС?

На последните дискусии по време на пленарната сесия обсъдихме анализа за "Демографското и социално-икономическото състояние на районите за планиране - актуално положение и перспективи за развитие". Той е изготвен с възлагане от президента на Република България. В него се посочва, че за преодоляването или смекчаването на негативните тенденции и задълбочилите се диспропорции между районите за планиране е необходим комплекс от мерки и политики. Именно тях разгледахме и коментирахме.

Като три основни препоръки експертите от ИСС посочват необходимостта от подобряване на достъпа до качествени публични услуги (здравеопазване, образование, транспорт и комуникация, административно обслужване) в по-малките населени места или с удобен достъп в агломерационни центрове с цел минимизиране на вътрешната миграция към няколко големи градове и допълнително увеличаване на съществуващите диспропорции. Друга важна марка разбира се е повишаване на доходите и осигуряване на необходимата инфраструктура (транспортна, комуникационна, електроенергийна), за свързване на по-малките населени места с агломерационните центрове, както и за пълното интегриране на страната в европейски мрежи.

Анализът разглежда теми като здравеопазване, образование, структура на икономиката, пазар на труда, социални услуги, околна среда, транспортна инфраструктура и комуникации, благоустройство на населените места и специфичните предизвикателства за отделните райони.

Какви са тенденциите през последните 10 години? Какво се случва с младите хора на фона на обезпокоителните данни, изнесени и от последното преброяване?

Възрастовата структура на населението определено се влошава през последните 10 години, намалява и работната сила в страната, при това с по-ускорени темпове в групите на младите хора. И да определено емиграционни процеси имат совя принос за това. Трайно намаляват заетите лица с основно и по-ниско образование и като парадоксалното е, че в този сегмент за работодателите е все по-трудно да се намерят кадри. Наблюдаваме обезпокоително висока младежка безработица на пазара на труда, която се увеличава при съществена диференциация по региони - има места, на които за младите хора е почти невъзможно да намерят работа, а още по-обезпокоителното е, че те дори и не търсят.

А, какви мерки се предвиждат по въпроса с младежката безработица и реално ли е да очакваме промени?

Препоръките на съвета са комплекси, но има и много конкретни неща, които трябва веднага да се предприемат. Например липсата на алтернативи за отглеждане на малки деца в детски заведения води до забавено връщане на майката на работното място и е належащ проблем в много региони. Затова предложихме приемане на мерки в посока осигуряване на места в детските градини и ясли. Това е ключова стъпка към увеличение на броя на заетите в групата 15-34 години.

Как стои въпросът с висококвалифицираните кадри? Постоянно чуваме, че са много търсени, но адекватно ли е заплащането, което им се предлага.

Зависи от сектора. В някои компании се изравняваме с европейските нива, но в други все още се разчита на разликата в стандарта за привличане на квалифицирана работна ръка на конкурентни цени. Не трябва да си правим илюзии обаче. Устойчивостта на предлагането на труд, особено на висококвалифициран такъв, е неизменно свързана със сближаването на трудовите възнаграждения в България и ЕС, включително и като функция от възможностите за сдружаване на работниците в синдикати. Съвета отчита тази особеност и издава препоръка да се върви към изравняване на финансовите условия.

В България компенсацията на наемния труд като дял от БВП продължава да бъде сред най-ниските в страните от ЕС -27. През 2021 г. достига до 45,5%, след като през 2010 т. е 36,3 %, при средно за съюза около 47,7%. Причината за това, от гледна точка на синдикатите, трябва да се търси в прекалената асиметричност при първичното разпределение на дохода и тенденциозно поддържаната ниска цена на работната сила, особено в регионите с ниска икономическа активност.

Традиционно се говори за доста ниската производителност на труда в България, не е ли това една от причините за задържането на заплатите на такива нива спрямо европейските?

Да, свикнали сме задържането на работната заплата да се оправдава с по-ниска производителност на труда. Именно това е една от препоръките на съвета - този факт в никакъв случай не може да се оправдае, според синдикалните организации, защото ако за България БВП на глава от населението (в "стандарт на покупателна способност") представлява през 2021 г. 55% от средноевропейското равнище, то нашата средна брутна работна заплата е едва около 24% от тази в ЕС- 27 (изчислена на базата на разход за труд, за България 7 евро за час, при средно за ЕС 29,1 евро на час). Тоест дори и да се вземе една по-ниска производителност предвид, разликата за наваксване е значителна. Пазарът сам ще накара някои работодатели да се замислят и да коригират предложенията си.

ИЗБРАНО