"Много ценя хората с "блясък в очите", които имат желание и амбиция за работа. Наскоро един колега във Франция сподели за една много интересна кандидатура, пристигнала при него. Младо момиче, завършваща студентка търси стаж в комуникационния отдел. Спонтанна кандидатура, която пристигнала под формата на ... живо цвете в саксия, само с един етикет: "идвам при вас с молба да се погрижите за мен, за да мога да разцъфна" и кратко мотивационно есе в същия стил", споделя Венета Писарска, която е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".

Коя е тя?

Венета Писарска е генерален мениджър на Лесафр България. От 2002 г. тя работи за Lesaffre International, първо в централата във Франция, после за регионалната дирекция за Централна и Източна Европа, където и до днес е член на борда на директорите. Завършила е УНСС и е специализирала в EDHEC, един от водещите бизнес университети във Франция. Има и опит в международната търговия и транспорт в Нова Зеландия и Белгия. През 2014 се завръща у нас, за да поеме управлението на Лесафр България, където днес заема позицията Генерален мениджър.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

Продължителността на интервюто не е от значение. Има кандидати, които с малко думи, отговарят на повече въпроси, а други, на които им трябва повече време за това. За мен определящо е желанието за работа, което издава кандидата, подготовката и откровеността. Колкото до въпросите, нямам "задължителни" въпроси, нито задавам "неудобни" въпроси. Старая се кандидатът да се чувства максимално предразположен, за да покаже най-доброто от себе си и да бъде естествен. Гледам на всеки кандидат като потенциално попълнение на екипа ни и е много важно да видя дали ще се "впише" в културата на компанията, дали има сходна ценностна система, за да можем да работим заедно. За едни, това научавам в течение на по-дълъг разговор, с други стигаме по-бързо до целта.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготвил наистина?

Отивайте на интервю за работа, само ако компанията предизвиква интерес и бихте искали да работите там. Подготовката за всяко интервю във всяка отделна компания е повече от задължителна. Запознайте се с дейността на компанията, опитайте се да разберете какви са ценностите ѝ и дали те отговарят на вашите. И най-важното, бъдете инстински и не се страхувайте от оригиналност, за да изразите себе си и да изпъкнете. Но - естествено - само в рамките на добрия тон и бизнес етикета. Наскоро един колега във Франция сподели за една много интересна кандидатура, пристигнала при него. Младо момиче, завършваща студентка търси стаж в комуникационния отдел. Спонтанна кандидатура, която пристигнала под формата на ... живо цвете в саксия, само с един етикет: "идвам при вас с молба да се погрижите за мен, за да мога да разцъфна" и кратко мотивационно есе в същия стил. Сещате се, че тя веднага е била извикана на интервю и вече е на стаж в тази компания. Ако кандидатствате за мениджърска позиция, проучете дейността на компанията, помислете какви проблеми може да има и предложете решение.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

За мен първото впечатление е много важно, макар и не определящо. Има сигнали и енергия, която всеки човек внася, които вземам под внимание, но рядко си позволявам спонтанно решение още на първото интервю. Винаги има и второ, задължително и с друг колега, за да можем да сме максимално обективни. Обикновено, ако позицията е свързана с технически познания, те също се тестват, така, че избора на кандидат за мен не е емоционален. Колкото до темперамента, нямам предпочитания, но харесвам хора с изградено чувство за отговорност, инициативни, готови да се докажат. Много важно е за мен да разпозная екипните играчи, които са отдадени на професията си и застават зад опредена кауза.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Много ценя хората с "блясък в очите", които имат желание и амбиция за работа. Мотивацията за развитие винаги е водеща за мен. Разбира се, заплащането трябва да е адекватно, за да може съответният служител да се чувства пълноценен. Но не винаги е най-важното. Ако един човек се докаже в работата си, ако е екипен играч и допринася за успеха на компанията, почти няма случай, в който и заплатата му да не се променя в положителна посока. В досегашния си опит, почти винаги, когато съм се застъпвала за някой нов член на екипа, той в последствие се е доказвал и е оправдавал доверието ми. Живеем в изключително динамичен свят, в който всички учим непрекъснато и постоянно се развиваме. Много по-важно е човекът да има нагласа да учи и да се развива, отколкото да смята, че знае всичко. Вярвам в постоянния обмен на информация между хората и затова се стремя да създавам среда на доверие в екипа, за да може хората свободно да споделят опит и идеи, и да се учат едни от други.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Приемам хората като партньори в едно бизнес начинание и не обичам думата "служител". Много ценя чувството за отговорност, отдаденост в екипната работа и креативността в намиране на решения у хората, с които работя. В компанията ни много се цени предприемаческият дух, доверието и уважението между професионалистите. Хората, които могат да работят в такъв контекст обикновено винаги остават лоялни, защото ценят свободата на действие, която имат. Хлебарството е хоби и занаят, така, че голяма част от хората, с които работя правят това, което обичат и го правят със сърце и душа, а тази отдаденост не може да се придобие. Ще цитирам съпруга си (Максим Бехар), който казва "Мога да направя от аматьора професионалист за няколко месеца, но не мога да направя от мързеливия работлив". Или - всеки трябва да има основните качества, които да отговарят на елементарните изисквания за всяка една, не само международна, модерна компания. А те са честност, лоялност, почтеност, работливост, отговорност, прецизност... Простички неща, които обаче се доказват всеки ден. За мен приносът на всеки един човек в екипа е ключов елемент, а съвместната работа и професионална етика между хората са в основата на една успешна компания

Кои фактори са определящи за лоялността на един служител? С какво Вие бихте опитали да задържите дългосрочно ваш служител, който пасва на културата, ценностите и очакванията на компанията?

Ако проследим 170-годишната история на компанията, ще видим, че отдадеността е част от нейното ДНК. Всеки ден работим за хляба, за това да го правим голям, здравословен и вкусен, а тази работа е обвързана с много емоции. За мен лоялността е следствие на доверието, създадено между хората, свободата на действие, удовлетворението от постигнатото и професионалната оценка.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

Аз харесвам това поколение на креативни, мислещи хора, индивидуалисти, които невинаги, обаче пасват на корпоративните изисквания и начин на работа. В тази връзка, смятам, че компаниите трябва проявяват гъвкавост и да се адаптират към новите поколения, вместо да се опитват да им налагат установените корпоративни норми. Аз лично оценявам ангажираността и всеотдайността на младите хора в преследването на каузите, които ги вълнуват. Стажантските програми са прекрасен начин за намиране на млади таланти. Ние имаме много случаи на хора, влезли при нас като с стажанти и изградили впечатляваща кариера. Вече дори имаме и няколко поколения професионалисти, членове на една фамилия, които работят заедно или си "предават" работата. Наследниците на наши довчерашни колеги, днес влизат при нас като стажанти.

...

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Моята кариера започна в Белгия, в тотално нова среда. Предизвикателството беше да оцелея без дори добре да знам нито френски, нито фламандски, без да познавам някой, който да ми разчете кодовете на поведение и да ми помогне. Най-важното, което научих тогава е, че винаги мога да се справям сама и да намирам решения на всичко, което се изправи пред мен, да държа на качеството на работата и на ценностната си система, да разчитам на интуицията си. Нищо не бих променила. Преди 20 години имах шанса да вляза в една компания във Франция, която ми даде прекрасни възможности за развитие. Винаги съм искала да работя в международна среда, с хора от различни светове и култури. Това ме обогатява и ми дава възможност да виждам света по различен начин. Тогава бяхме в период на разширяване на присъствието си в Централна Европа и трябваше да интегрираме компании от различни държави с различна култура. Безценен опит, който до голяма степен ме оформи като професионалист и изгради личността, която съм в момента.

Промениха ли се критериите ви за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

Не мисля, че критериите са се променили. Хората се промениха, но ценностите и уменията си остават същите, независимо дали работим онлайн или сме заедно в офиса. Мисля, че намерихме баланса между работата в офиса и дистанционно и редовно се събираме независимо дали за работа или за парти.

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

Компанията установи хибриден модел на работа, за да сме адекватни към новите очаквания и изисквания. Работната среда много се промени и тук в България, нямаме задължително работна време, гъвкави сме към личната и префесионална организация на всеки при условие, че работата е свършена навреме и очакваните резултати са налице. Тъй като работата ми често е била свързана с много пътуване и контакти с различни хора, винаги ми се е нлагало да работя "дистанционно", да нямам офис, а да се виждам с колеги, основно за координиране и синхронизиране на информация. Дълбоко вярвам, че адаптацията към средата, клиентите и персонала е това, което прави една компания успешна и един бизнес - устойчив и успешен.