Кой е най-правилният път за стиковане на целите на различните поколения хора в една компания?
Всеки служител трябва да се чувства уважаван и важен за успехите на компанията
WorkTalent.com е новата платформа на Dir.bg за търсене и предлагане на работа и стаж.
В желанието ни да се опитаме да подобрим комуникационната среда между работодател и кандидат, ви попитахме в поредната ни анкета за предизвикателствата на работното ни място:
Кой е най-правилният път за стиковане на целите на различните поколения хора в една компания?
- 44% са категорични, че това се случва, когато всеки един може да изразява мнението си свободно
- 21% споделят, че не трябва да има възрастово подценяване в компанията
- 19% са на мнение, че трябва да се отделя внимание на всяка една гледна точка
- 16% казват, че в компанията е необходимо да има ментори и те да пресяват всяко мнение професионално
За да коментираме темата и резултатите от анкетата, от WorkTalent.com се обърнахме за експертно мнение към Проф. д-р Даниела Илиева, изпълнителен директор на Фондация "Право и Интернет", преподавател е във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), както и корпоративен лектор и обучител по теми, свързани с управление, бизнес комуникация, бизнес етикет и презентационни умения.
Проф. Илиева, 44% от всички участвали в анкетата на WorkTalent.com са категорични, че в една компания е необходимо всеки един служител да изразява свободно своето мнение, независимо на колко години е, на каква позиция е и колко опит има. Възможна мисия ли е това?
От мениджмънт гледна точка това е предизвикателство. Някои компании могат да си позволят такъв подход на "изслушване" на всички служители от всички нива, но можем да се съгласим, че това невинаги е възможно. Понякога размерът на организацията не го позволява, друг път пречка е самият стил на управление, а нерядко и самата атмосфера на работното място не е предразполагаща.
Добре би било да има платформа за bottom up (отдолу нагоре) подход, а не само top to bottom (отдолу нагоре). Всички дигитални инструменти, с които разполагаме сега правят възможно да се изрази собствено мнение, стига това изразяване да има смисъл. Сблъсъкът на поколенията е виден, когато "по-старите" (по възраст или време на служба) служители считат, че "по-младите" (по възраст или време на служба) нямат право на мнение толкова, колкото първите.
Въпрос на преценка, мениджърски и комуникационни умения на лидера е как ще се осигури справедлив подход, който най-вече да бъде полезен на организацията.
21% споделят, че най-правилният път за стиковане на целите в една компания, минава през това, всеки един служител да не бъде подценяван от своите колеги. Каква е ролята на егото, когато в една компания се вземат важни решения?
Ролята на егото е голяма, особено предвид факта, че сме на Балканите. Най-правилният път за постигане на целите в една компания изисква създаване на обстановка, в която всеки служител се чувства уважаван и важен за успеха на организацията. Подценяването на служителите може да създаде отрицателна динамика, която влошава ефективността на екипа и намалява мотивацията за работа. В този контекст, ролята на егото става ключов фактор, особено при вземането на важни решения. Ако в компанията преобладава конкуренцията и желанието за индивидуален успех, егото може да се превърне в пречка за конструктивни диалози и сътрудничество. От друга страна, ако служителите успеят да поддържат баланс между индивидуалните амбиции и колективната цел, егото може да стане стимулиращ фактор за иновации и постигане на по-високи стандарти. Такъв подход създава по-продуктивна и хармонична работна среда, където ефективното взаимодействие на екипа е от съществено значение за успешното постигане на общите цели на компанията.
Още през 1916г. Анри Файол полага 14-те основни принципа на мениджмънта, сред които е "подчинение на личните интереси на общите". Историята ни дава насоки и днес.
19% казват, че трябва да се обърне внимание на всяка една гледна точка и да се подложи на детайлно обсъждане. Според Вас, какво се случва в чисто психологически план между всички участници в една дискусия, в зависимост от това - чия гледна точка се взима като финална отправна точка? Има ли някаква ревност между колегите, че мениджмънтът предпочита една от посоките, за сметка на друга?
В такива ситуации бих заложила на ситуационен мениджмънт или ситуационно лидерство. Самата ситуация определя подхода. Понякога имаме времето да обърнем внимание на всички гледни точки, да правим brainstorming сесии, търсейки най-доброто, адекватно, изгодно решение на даден проблем. Но в динамиката на бизнес ежедневието, често сме изправени пред необходимостта да решаваме бързо, на момента, уповавайки се на съветници или доверени експерти в областта. Темата за ревността ни връща към темата за справедливостта на лидера, респективно организацията като вътрешна култура, както и към темата за егото. Всеки сам за себе си трябва да се грижи да остарява и помъдрява, да възпитава и култивира егото си, така че то да помага, а не да пречи.
Разбира се, задачата на мениджмънта е да търси най-доброто решение за организацията, без да фаворизира дадени личности пред други.
16% завършват нашата анкета с мнението, че всяка една компания е необходимо да има ментори, чието мнение да натежава най-много и те да пресяват акцентите от дискусията, на базата на своя професионален опит. Работещ модел ли е това според Вас?
Всеки опит е субективен - той има полза, вреда, стойност или не за самия индивид, който преживява опита. Менторството е изпитан метод за подкрепа, насърчителство и наставничество на по-млад или по-неопитен служител. Целта на менторството е да подпомогне развитието и успеха на младите служители, като им предостави знания, опит и водене. Но нека си припомним, че менторството е взаимен процес, плод на взаимно харесване и възхита. Според мен менторите не могат и не следва да бъдат овластени с финални решения, базирани на техния опит. Защото той е субективен и защото това не е гаранция, че е най-доброто за организацията.
Проф. Илиева, какъв би бил Вашият финален коментар и извод по темата. Колко лесно и колко трудно е да се стиковат различните поколения в една компания?
Степента на лекота или трудност при управлението на различни поколения в една компания зависи от много фактори, включително корпоративна култура, лидерски практики, специфики на индустрията и обществото като цяло. Често обаче се изтъква, че има някои общи характеристики и разлики между поколенията, които могат да доведат както до предимства, така и до предизвикателства в работната среда.
Лесното акултуриране може да произтича от способността на организацията да създаде приобщаваща среда, в която се ценят различията между поколенията и се насърчава взаимното разбирателство. Успешните компании учат своите служители да разпознават и да се адаптират към уникалните характеристики и предпочитания на различните поколения. Самата аз често провеждам именно такива обучения в различни организации - подпомагащи разбирането на чуждия модел на света, свързан не само с разлики във възрастта, но и различията на ниво ценностна система, опит, минало, убеждения, решения и характер.
Трудности за сплотяване на такъв разнороден колектив могат да възникнат, когато има стереотипи и предразсъдъци, основани на възрастта. Например младите служители могат да бъдат възприемани като неопитни, докато по-възрастните колеги могат да бъдат възприемани като динозаври по отношение на новите технологии. Лидерите трябва да могат да улесняват комуникацията и взаимодействието между поколенията, наблягайки на общите цели и стимулирайки ученето един от друг.
Създаването на положителна работна среда, в която всеки служител, независимо от възрастта, се чувства ценен и допринасящ, може да подобри взаимоотношенията и да улесни сближаването между поколенията в една компания.
Публикацията е предоставена от WorkTalent.com
НАЙ
ОПЕК+ увеличава производството на петрол
Корабоплавателната индустрия търси практични горива, за да остане устойчива
Шеста поредна седмица храните на едро поевтиняват, спадът продължава да се забавя
Тръмп удвоява митата върху вноса на стомана и алуминий до 50%
Шеста поредна седмица храните на едро поевтиняват, спадът продължава да се забавя
Тръмп удвоява митата върху вноса на стомана и алуминий до 50%
Корабоплавателната индустрия търси практични горива, за да остане устойчива
ЕК критикува новите мита на Тръмп върху вноса на стомана