Истинският лидер дава втори шанс, но не прощава трети път

Снимка: Тони Тончев

Истинският лидер дава втори шанс, но не прощава трети път

HR Guest представя Силвия Умникова

07:42 | 14 юли 2022

| Автор: Бисер Кунчев

0 4015 Снимка: Тони Тончев

"Има няколко важни елемента, преди самото интервю и те са: навреме ли е за интервюто, защото показва отношение към времето на отсрещната страна и способност за приоритизиране; ориентира ли се добре в пространството на офиса, защото показва наблюдателност и добра памет; върви ли уверено напред или изчаква да бъде напътстван, защото това показва лидерство и добра ориентация в непозната среда; дали ръкостискането на кандидата е енергично и силно, защото това показва нивото му на енергия за решаване на проблеми; усмихва ли се, защото това показва отношението му към хората и т.н.", споделя Силвия Умникова, която е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".

HR Guest

Коя е тя?

Силвия Умникова е Управляващ Партньор на Alexander Hughes Bulgaria. Тя управлява екзекютив сърч проекти на групата Alexander Hughes от 2005 г. в индустриален, фармацевтичен, финансов сектор и в секторите бързооборотни стоки и професионални услуги. Предоставя и услуги в оценка на хора по системата Hogan Assessment и Alexander Hughes Culture-Fit система за оценка на културния фит на членовете на екипа, тяхното ниво на енергия, емоционална стабилност, лидерски потенциал и пъргавина във вземане на решения. Един от създателите на Българската Екзекютив Сърч Асоциация (БЕСА) и основател на Комитета за Човешки Ресурси в Американска Търговска Камара. Силвия притежава Магистърска степен по Бизнес Администрация, специализирала е Лидерство в Университета Корнел, САЩ и е сертифициран Хоган Консултант. Говори свободно френски и aнглийски.

Определя се като "пълен с енергия маратонец, устойчив на стрес, дипломат и войн едновременно, с висок интегритет и силно ориентиран към хората".

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

Интервюто е като танго - изискват се двама, танцува се на близко разстояние и със страст, а стъпките са сложни и трудни за усвояване. За щастие, тренировките помагат, така че дори и интервюта от над 2 часа не са проблем за тези, които вече танцуват добре. Задължителните стъпки са свързани с културата на кандидата, нивото на енергия и гъвкавостта му, всичко останало може да се научи с времето, а колкото е по-дълго едно интервю, обикновено толкова по-висок е интересът към кандидата.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготовил наистина?

Бъдете откровени, но подгответе отговорите си добре, представете презентацията си пълноценно, без да изпадате в подробности и бъдете позитивни в експозето си, акцентирайте на това, как решавате проблеми, а не на самите проблеми, защото ние винаги оценяваме задълбочено отношението на кандидата към даден проблем, а не самия проблем. Покажете енергия, мотивация и готовност да запретнете ръкави.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Има няколко важни елемента, преди самото интервю и те са: навреме ли е за интервюто, защото показва отношение към времето на отсрещната страна и способност за приоритизиране; ориентира ли се добре в пространството на офиса, защото показва наблюдателност и добра памет; върви ли уверено напред или изчаква да бъде напътстван, защото това показва лидерство и добра ориентация в непозната среда; дали ръкостискането на кандидата е енергично и силно, защото това показва нивото му на енергия за решаване на проблеми; усмихва ли се, защото това показва отношението му към хората и т.н. Нямам проблем с по-настъпателни кандидати, особено когато става въпрос за търговски роли, това дори е търсена черта. Винаги се стремя да предразположа кандидата и независимо от моментното настроение, той или тя да може да покаже най-доброто от себе си.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Тъй като ние работим по проекти на клиенти, мога да кажа, че винаги се фокусираме върху потенциала на кандидатите и тяхното отношение към решаването на проблеми, способността им да се ориентират бързо и да водят екипи с висока енергия, техният културен фит към ценностите на компанията, за която работим. Защото всички специфични технически умения могат да бъдат научени с времето, но ценностите и вярванията на кандидатите остават непроменени през целия им живот. Възнаграждението е винаги второстепенно, то се договаря и отразява именно нивото на лидерски потенциал, културен фит и енергия, които търсим в кандидатите.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Лидер със силен характер, справедлив, със способност да убеждава и увлича хората, мениджър, който стои винаги зад екипа си и който работи, за да успяват и те, който споделя победите си с тях, който дава втори шанс, но не прощава трети път, който има силен фокус към хората и тяхното развитие, човек, когото биха последвали навсякъде.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

Ние не правим стажантски програми, тъй като бизнесът ни е бутиков и много фокусиран върху високото качество на услугата, но наскоро имах възможност да организирам стажа на студентка от Американския Университет в държавната администрация и бях разочарована, колко малко биват използвани тези будни, умни и с желание да учат младежи в министерствата. Каква загуба! На време, на потенциал и на мотивация след това да работят за държавата. Тези младежи биха могли да бъдат посланици на бъдеще в професионалното управление на страната, а вместо това биват демотивирани за подобна стъпка още от университета. За щастие, клиентите ни имат отлични възможности за стажове и много от мениджърите, с които работим, са изградили цялата си кариера благодарение на добре организирани стажове.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Първите ми стъпки в кариерата бяха в периода на хиперинфлация и на тотална разруха на икономиката в страната през 90-те. Бях завършила Биология и Химия в Софийски Университет и ми предложиха да остана на работа като аспирант в Университета със заплата 120 лева, по времето когато стипендията ми за успех беше 90 лева. За щастие, говорех 2 езика и работех на компютър, така че бързо си намерих работа в едно търговско представителство като търговски асистент и в следващите 10 години завърших Бизнес Администрация в България и Програма по Лидерство в Университета в Корнел, работих във водещи мултинационални компании и успях да изградя голяма мрежа от контакти в различни бизнеси, което ми беше много полезно, когато Алекзандър Хюз отвори офис в България преди 18 години и аз бях първият човек, с когото компанията започна да работи тук.

Кой е най-важният момент в кариерата ми? Несъмнено моментът, в който започнах да работя за себе си - уважавам големите международни структури, в които човек може да научи много и да се развива сигурно, но аз съм предприемач по душа и оставането на работа в голяма корпорация не беше средата за мен. Затова съветът ми е, бъдете верни на себе си и веднага, когато можете да си го позволите, направете промяна.

Промениха ли се критериите ви за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

Ковид само затвърди модела на дигитализация в нашия бизнес - преди пандемията работехме около 50% дистанционно, а през останалото време правихме физически срещи с кандидати и клиенти. От около 2 години вече, почти 90% от срещите ни са виртуални, в екипа работим много добре в такава среда, работим повече и управляваме проекти по-ефективно. Личният контакт е супер важен, така че ще се радвам да се върнем на 50% дистанционна работа и 50% - с реални срещи. Атмосферата при нас винаги е била много позитивна, хората, с които работим имат пълна свобода на вземане на решения, а когато имат нужда от подкрепа, аз съм винаги на линия, по всяко време, всеки ден.

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

Очаквам в бъдеще да има все по-добър баланс между дистанционната и присъствената в офиса работа, като моите впечатления са, че всички кандидати за мениджърски позиции, с които работим, очакват да имат дни за работа от вкъщи и не биха се съгласили да са 100% на място. Много от тях започнаха да пишат, да рисуват, да се отдават на дългоочаквани хобита, да учат или да развиват свой собствен малък бизнес, докато работят основната си работа, така че, със сигурност не биха се разделили с креативната енергия, която Ковид-пандемията отприщи и от която светът днес има такава нужда.

Ще си позволя да завърша с цитат на Алберт Айнщайн: "Въображението е по-важно от знанието. Знанието има граници. Въображението обгръща света", който, както вече знаем, е безграничен.

ИЗБРАНО