17-11-2017 20-11-2018

Формулата за успешна кариера на Василена Винченцо

Важно е човек да не забравя къде и с какво е сгрешил и да не го повтаря

Снимка: Георги Вачев

Формулата за успешна кариера на Василена Винченцо

Важно е човек да не забравя къде и с какво е сгрешил и да не го повтаря

07:22 | 30 декември 2022

| Автор : Бисер Кунчев

0 2482 Снимка: Георги Вачев

Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди малко повече от година и половина Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.

Формулата за успешна кариера

"Университетът е място, в което отиваш по собствено желание и най-често в пълнолетна възраст, когато можеш вече да гласуваш, да се ожениш и да влезеш в затвор. Следователно се очаква да можеш да правиш адекватни избори за собственото си развитие и начин на живот. И бих допълнила с една "под-уговорка", че там е място, където ти се откриват новите знания, където ти се посочват врати, а ти сам решаваш дали да влезеш и да продължиш нататък, какво ще си вземеш и какво ще оставиш, или просто ще останеш пред тази врата. В този смисъл, не съм сигурна дали образователната система в университета се нуждае от подкрепа или обратното. Нуждае се от теб, ти, който четеш, без значение дали си на 18 или 80, студент или не. Преди всичко всичко зависи от нас", споделя Василена Винченцо, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".

Коя е тя?

Казвам се Василена Винченцо и съм от София. От дете танцувам, после завърших балетното училище, после гледах много "Хъшове" в Народния театър и реших да стана актриса, после завърших НАТФИЗ, после станах актриса в Народния театър, а после си направихме свой театър с Васил Дуев - Тайг - YALTA ART ROOM, а след това се омъжих и съм щастлива. Слава Богу!

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Когато бях на 15г. снимах за първи път. Беше ко-продукция между Германия, Полша и България. Случайно (с уговорката, че няма нищо случайно) попаднах на кастинг, който спечелих.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Не знам... Но знам, че много силно мечтаех да съм актриса в Народния, да работя с всички тези велики за мен артисти (това въобще се роди някъде през 2005/2006г, след като гледах "Хъшове", бях 8ми-9ти клас). Може би тук е мястото да обясня, че мечтата ми, именно за този театър се породи не от снобария или егоцентризъм, а защото там, в този салон съм пожелала да се занимавам с тази професия, защото там съм срещнала най-вдъхновяващите постановки, там съм видяла най-талантливите ни артисти (включвам всички творци), там се промених, пораснах и там продължавам да мечтая.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Май да :) но не се бях замисляла затова, докато не прочетох този въпрос. Но, те никак и никога не си почиват, раждат се нови и нови.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Май нищо. По-важно ми е да не забравях къде съм сгрешила, че да не се спъвам в един и същ камък.

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Мисля, че са една много добра възможност за запознаване със занаята. Важна е практиката в истинска среда, защото тя ни дава реална представа за всичко, което сме си въобразявали за професията, докато седим зад чиновете. Важно е да не бъркаме туризма с емиграцията и в крайна сметка да се уверим, че това, което сме избрали е НАШЕТО нещо.

“Бурята” - НТ “Иван Вазов”

Снимка: Официален сайт на Робърт Уилсън

Преди малко повече от година и половина Dir.bg стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

В предишните 20 г да се е научил да се учи :)

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Бих започнала с уговорката, че университетът е място, в което отиваш по собствено желание и най-често в пълнолетна възраст, когато можеш вече да гласуваш, да се ожениш и да влезеш в затвор. Следователно се очаква да можеш да правиш адекватни избори за собственото си развитие и начин на живот. И бих допълнила с една "под-уговорка", че там е място, където ти се откриват новите знания, където ти се посочват врати, а ти сам решаваш дали да влезеш и да продължиш нататък, какво ще си вземеш и какво ще оставиш, или просто ще останеш пред тази врата. В този смисъл, не съм сигурна дали образователната система в университета се нуждае от подкрепа или обратното. Нуждае се от теб, ти, който четеш, без значение дали си на 18 или 80, студент или не. Преди всичко всичко зависи от нас.

Каква е рецептата за кариерен успех на Василена Винченцо?

Вяра, разум, търпение и да се научиш да се учиш (знам, че се повтарям)

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

Вяра, разум, търпение.

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

Да си почивам повече. Обаче, когато си почивам и казвам, че съм уморена, те ми казват "Нали затова мечтаеше?!" :)

А, какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Aми... да, са смели. Сега! Сега грешката не е грешка. Сега те имат право на всичко и не губят нищо. Сега само печелят... Най-вече от един добър стаж :)

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

Не знам. Нека да е изненада. Само да сме живи и здрави!