Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди две години Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.

"Съветът ми към младите хора е следният - да не се отказват, да работят, за да сбъднат мечтите си. Винаги има и спадове, но после има и подеми. А и да не очакват, че веднага като завършат висшето си образование ще са на върха на кариерата си и ще взимат заплати, които трябва да си заслужат с работа и опит. Това е несериозно", споделя София Бобчева, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".

Коя е тя?

Аз съм София от София, която е родена в Пловдив. Актриса съм в Народния театър. Завърших актьорско за драматичен театър в НАТФИЗ при професор Стефан Данаилов, после и магистратура същата специалност при професор Пламен Марков, пак там. На 37 години съм. В момента репетирам нова пиеса с Галин Стоев в Народния театър и ми е много интересно.

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Професията актьор е много трудна професия, колкото и да е сладка и интересна, тя изисква много жертви в личен план, много отдаденост, работа, характер и късмет. Като на всеки млад артист в България началото е много трудно. Излизаш от НАТФИЗ и почва трудното, както се казва излизаш на пазара и се оправяш сам. За мен като характер, това беше много труден момент. Затова реших, че щатната структура е по-подходяща за мен, вместо това да бъда артист на свободна практика, както много мои колеги избраха. Веднага започнах в Драматичен театър Ловеч, там бях 2 сезона. Дадоха ми главни роли, срещнах се с режисьори, които белязаха работата ми занапред. После бях един сезон в Пазарджишкия театър. И така всъщност извървях много важен професионален път, който беляза работата ми нататък. Това например е било задължителна формула преди - да поработиш по разпределение в театър като завършиш и мисля че неслучайно е било така. Ако бях директно след завършването влязла в Столичен театър, нямаше да натрупам необходимият опит и нямаше да имам прекрасните срещи, които имах в Ловеч и Пазарджик с големи професионалисти в нашата област. Беше ми тежко, но сега осъзнавам колко е било нужно и важно за мен. Както казваше нашият преподавател Илия Добрев, това да си артист е 99 процента работа и 1 процент талант. В течение на времето осъзнах, колко е бил прав.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Тогава точно се бях обезверила, бях в дупка, но тук характера ми заработи, не бях си представяла, че имам такова търпение. Мечтаех да играя в Столичен театър, да мога да избирам ролите си, но някак все още не ми минаваше през ума, че ще бъда актриса в Народния театър 10 години по-късно. Въпреки че 10 години по-рано бях казала на една моя съученичка от гимназията, като минавахме пред Народния театър: "аз някой ден ще работя тук..." Странна работа...

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Продължавам да достигам, но имам какво да надминавам.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Честно казано не съжалявам за нищо. Това което е било ме е докарало до тук, където се намирам в момента и съм благодарна. Както има един такъв израз на английски... chain of command.

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Стажовете в нашата професия аз ги възприемам като опит. Тоест не може да си артист без да си играл, без да си практикувал, да имаш опит в професията. Само на теория - няма как да стане.В този смисъл те не са важни, те са задължителни. За всяка професия.

Преди две години Dir.bg стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

Желание за работа, полезна доза амбиция, иновативност, смелост, собствен почерк и талант. Но както каза моя професор 99 процента работа и 1 процент талант.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Трудността е точно в избора. За мен това да направя избор винаги е било нещо трудно. Но от дистанцията на опита има два варианта и двата според мен са успешни. Важното е да практикуваш, да стажуваш. А, първият вариант е да избереш област, в която си силен имаш повече талант и да го развиеш до съвършенство, за да бъдеш наистина най- добрият. Другият вариант е да избереш нещо, което не ти е силната част и да дадеш всичко от себе си, за да го овладееш, така че да можеш да го правиш наравно с другите, на които им идва отвътре. И в двата варианта печелиш, важното е да практикуваш и да се развиваш.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Аз съм учила и в Софийския университет една година журналистика. Учила съм и в НАТФИЗ при най-добрият преподавател според мен, а именно Стефан Данаилов. Имам известни наблюдения, защото двете учебни заведения са доста различни. В Софийския през първата година на обучение, всичко някак беше прекалено теоритично и научно. Много от студентите се отегчаваха от сухата материя, представена по чисто теоритичен начин и не присъстваха на лекции. Включително и аз. По-нататък не мога да кажа, защото прекъснах. В НАТФИЗ беше точно обратното, залагаше се на практиката,на играта на сцената, самият занаят. Имахме лекции и събота и неделя до 22 часа и много рядко някой отсъстваше, защото просто искахме да бъдем там, беше ни интересно. Та в този ред на мисли, смятам че в системата на образование е нужно да се заложи на практически занимания, стажове, а не на суха теория. Добре е да се изучават неща, които практически ще са ти нужни в дадената професия, да са добре профилирани специалностите.

Каква е рецептата за кариерен успех на София Бобчева?

Не знам дали имам точна рецепта за успех. Но съм сигурна, че когато даваш и получаваш. Тоест когато си усърден в работата си тя ти се отплаща. В нашата професия има един такъв лаф - първо работиш за името си, за да може после то да работи за теб.

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

Работа,търпение и характер.

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

Да, наистина, близките ми са най-големите ми почитатели, но и най-големите критици. Винаги на премиерите ми майка ми е най-критичният ми зрител. Тя смята например, че аз изработвам ролята си до премиерата във всеки детайл, но после не надграждам, когато вече само играем представлението, оставам на нивото, което съм изградила в началото. И то е така, много от колегите ми в хода на представленията доизработват ролите си. И аз трябва да взема тази критика под внимание....А и това, че нямам достатъчно самочувствие, ама колкото и да се старая, мисля че то си идва отвътре, тя думата си е такава сам да се чувстваш - със самочувствие. Тоест, колкото и да се напъвам, като не ми идва отвътре, не знам как да стане.

А какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Да не се отказват, да работят, за да сбъднат мечтите си. Винаги има и спадове, но после има и подеми. А и да не очакват, че веднага като завършат висшето си образование ще са на върха на кариерата си и ще взимат заплати, които трябва да си заслужат с работа и опит. Това е несериозно.

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

Ох, не знам за новина, единственото важното е да сме живи и здрави. Но винаги и аз и те биха се зарадвали ако прочетем, че Уди Алън ще снима филм в България и е избрал да снима със София Бобчева в главната роля.