Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България.

Преди 11 месеца Dir.bg стартира своята нова платформа "Идеалният кандидат", която

улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.

Днес наш специален гост е Йоана Кирчева. Нека заедно надникнем в нейната история.

"Стремила съм се да сграбчвам шансовете си здраво, но големите карти се хвърлят от Господ или съдбата. Влагам от себе си в ролите си и гледам с любопитство и вълнение към това, което ще дойде към мен. Харесва ми очакването", споделя тя пред автора на рубриката Бисер Кунчев и продължава:

Коя е Йоана Кирчева?

Казвам се Йоана Кирчева и съм актриса. Когато завърших гимназия не съм мечтала за театър, а дълги години се бях отдавала на другата си страст, рисуването. Семейството ми е артистично, баща ми е архитект и съвсем естествено кандидатствах архитектура и я изучавах цяла година, като паралелно с това посещавах студията за актьорско майсторство към Младежкия театър. Театърът силно ме заинтригува, предизвика ме да изучавам света от неговия ъгъл и аз рискувах и поех този път. Приеха ме в класа на проф. д-р Ивайло Христов. Негови асистенти бяха актьорите Малин Кръстев и Кристина Янева и режисьорът Мартин Киселов. Благодарна съм им за уроците, които получих - за искрата за сцената от Малин Кръстев заедно със "заразяващия" му талант, за финия усет към театъра на Ивайло Христов, за мащабността и смелостта, на която ни учеше. Този път, който избрах ми носи радост. В семейството ми винаги е имало особено почитание към изкуството. Гордея се, че моя пралеля е една от първите преподаватели по художествено слово и основоположничка на Народния театър - Олга Кирчева. Често си фантазирам, как живеем по едно и също време и как бих разговаряла с нея.

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Периодът след завършване на театралната академия е много интересен за всеки актьор. Излизаш от затворения свят на академията и попадаш в истинска работна среда, трябва да се приспособиш и да изпробваш уменията си в реални условия. Аз имах невероятен късмет, защото получих покана от плевенския театър да се присъединя към тяхната трупа и веднага имах възможност да репетирам на сцена. Средата там е много будна и сърдечна и е ценно за мен е вече четвърта година да съм там и да репетирам различни пиеси, ние сме като семейство и нашият директор, Васил Василев, чудесно ръководи на това семейство, всички много го ценим. Опашката за този театър е голяма, защото се е доказал като престижно място, в което един млад актьор може да натрупа опит и да работи с доказани режисьори.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Първите роли, които изиграх бяха далеч от мен като природа и това ме вълнуваше и предизвикваше. Това са най-сладките моменти в професията. Търся и пазя с най-голямо внимание ролите- провокации. Това ме обогатява като актриса, разширява диапазона ми. Най-много съм се възхищавала на актьори, които работят в широк спектър.

Малко след завършването ми дойде и първият ми по-значителен опит пред камера. Имах шанса да бъда част от комедийния сериал "Полицаите от края на града", да си партнирам с великолепни доказани артисти и да играя наравно с тях. Партнирах си с някои от най-популярните и обичани актьори на България, сред които Стефания Колева, Герасим Георгиев, Милица Гладнишка, Румен Угрински... Вълнуващо беше да се потопя директно в дълбоката вода и се опитвах да открадна от актьорите колкото успея. Беше ми много приятно да търся ролята си на момичето на татко, Криси, и когато стигах все по-близо до нея, това ме радваше изключително много.

Скоро след това, след отворен кастинг в пловдивския драматичен театър имах удоволствието да репетирам в спектакъла "Одисей" под режисурата на Диана Добрева и текст от Александър Секулов. Това е грандиозно представление с много актьори и преди да започнем да репетираме бяхме част от актьорско ателие, в което се разви идеята и усещането за целия спектакъл. Имаше нещо магично. В това представление имаме колективен образ заедно с още девет жени и развихме много прецизно усещане една за друга когато сме на сцената.

Имах голям късмет, че в кратък срок след дипломирането си имах възможността едновременно да играя и на сцена и пред камера. Това са много различни изживявания, но се допълват. В театъра си сам на сцената, без режисьора и всичко е в ръцете ти, в настоящия момент. А камерата улавя всяка една твоя мисъл и я преекспонира, учи те на фин самоконтрол.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Десет години са дълъг период. Само тестът на времето може да покаже. Стремила съм се да сграбчвам шансовете си здраво, но големите карти се хвърлят от Господ или съдбата. Влагам от себе си в ролите си и гледам с любопитство и вълнение към това, което ще дойде към мен. Харесва ми очакването. Мечтая да имам честта да работя с големи български и чуждестранни режисьори, които да ме провокират и да изваждам от себе си нови цветове, да се срещна с голям диапазон от текстове и да си партнирам с доказани актьори. Хората, с които имаш обмен са от изключително значение в професията, те са най-големият ресурс.

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Сбъдвам ги всеки ден! Мечтаех, и все още мечтая, че един ден ще си кажа "Не предполагах, че мога да изиграя и това! Браво!". Вече ми се случи веднъж - два пъти, макар и бегло, да ми мине подобна мисъл и се надявам да съм удовлетворена от себе си след години. Останалото е въпрос на късмет. Сбъдна се една моя мечта - да стана майка - имам прекрасен син - Апостол, почти на две години, а вече имам и малка племенница - Мила. Когато станах майка и се отдалечих за известно време от театъра и се фокусирах върху детето, това ми помогна да видя професията по-цялостно, помогна ми да стана по-уверена актриса и по-ясно да виждам какво искам.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Всеки двайсетгодишен човек в началото на кариерата си се стреми да нареди приоритетите си правилно и това обикновено не е лесно. Хубавото е, че живота винаги идва и показва дали си решил задачата или не. Ако се вслушаш, ще чуеш.

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Понякога на някои студенти се случва да бъдат разпределени в професионално представление. Това е ценен опит, дава по-висок старт и е шанс, който е уважаван сред студентите. Професията е в постоянна динамика и трябва винаги да си в кондиция и да развиваш своята актьорска природа.

Преди 11 месеца Дир.бг стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

Трябва да знае какво иска, какво го мотивира и вдъхновява, да бъде гъвкав и лесно-приспособим и не на последно място - да има смелостта да влага в професията нещо автентично от себе си. Много е важно първото влизане на героя на сцената и енергията, с която го прави.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Когато си млад и си минал през няколко провалени опита, не бива да го приемаш като неуспех, а да продължаваш да търсиш правилното място и точните хора, сред които можеш да се развиваш. Всичко е процес.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Има още две неща, които човек трябва да развива, освен академичното знание и едното е непрекъснато самоусъвършенстване, а другото - практически знания и опит. С колкото повече различни гледни точки и казуси се срещне един човек в младостта си, толкова по-богат е професионалният му път и така израства.

Каква е рецептата за кариерен успех на Йоана Кирчева?

Моята лична рецепта за успех е работа, търпение и пак предимно работа. Важно ми е да постигна и лекота, а това се постига предимно с много опити и характер.

За мен е важно да съм конкурентоспособна и се интересувам от много различни неща. Много ме вълнуват изобразителното изкуство, музиката, философията, дори съм изучавала астрология. Наблюдението на реални хора силно ме вдъхновява.

Характерите, които изигравам са различни, притежават различна опитност и чувствителност и поради тази причина чета и да се стремя да се развивам в различни области. Внимавам да съм честна пред себе си, важно е да си свободен вътрешно в тази професия, а и не само в нея. И тя те пристрастява, кара те да й се отдадеш. Има нещо като двигател, който щом се завърти веднъж, се завихря.

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

Работа, очарование, процес.

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

Очарованието след спектакъл е опияняващо и това е приятно, но се пазя от гордостта. Учили са ни, че актьорът трябва да се пази от възгордяване след добро представление и от униние след лошо. Най-близките ми винаги са ме подкрепяли, за което съм благодарна. Били са пестеливи с насоките и са се радвали на изявите ми. Аз също аз се радвам на техните.

А, какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Искам да им кажа да имат смелост да следват мечтите си и проницателност да ги разпознаят, да не залитат по така модерното консуматорство, за да не пропуснат някои красиви неща в живота.

България е богата на умни и талантливи хора и ми се иска да виждам как се доказват и се чувстват на мястото си, иска ми се да дават таланта и труда си тук, а не някъде навън. Надявам се съвсем скоро младите да се вълнуват от култура и изкуство, а не да се притесняват за здравето на близките си и за политическите войни, които се водят.

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

Мечтая някой ден да си партнирам с датския актьор Мадс Микелсън или да имам възможността да работя с режисьори като Тревър Нън, Мартин Макдона, Ларс фон Триер...

Иначе най-добрите новини са когато нови хора се раждат в живота ни близо до нас. И също така ми се иска да видя как някой ден моето дете ще ме надмине.