Формулата за успешна кариера на Елена Петрова

Снимка: Ивомир Пешев

Формулата за успешна кариера на Елена Петрова

Не можеш да контролираш неконтролируемото

07:23 | 24 юни 2022

0 6808 Снимка: Ивомир Пешев

Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди година Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.

Формулата за успешна кариера

"Младостта е време за експерименти, за страсти и лудории, за дързост, за голота на емоциите, за взрив от чувства, а не за задълбочени анализи и равносметки. Те идват по- късно с опита и натрупванията", споделя Елена Петрова, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".

Коя е тя?

Аз съм Елена Петрова - майка, актриса, жена, дъщеря, сестра, приятел, нечия любима, понякога и муза. Посланик на добра воля на УНИЦЕФ за България. Родена съм в София. На колкото си искам години мога да бъда, ако времето е на моя страна. Днес съм на 46 години, а утре нямам представа. Има толкова време до...утре. Завършила съм театрално училище 4хС с профил - актьорско майсторство. В момента завършвам кино и телевизионна режисура в Нов Български Университет. Артист на свободна практика. Играя в различни спектакли от българска и европейска класическа драматургия. Снимала съм се в доста игрални филми и телевизионни сериали. Заснела съм като режисьор няколко късометражни филма и подготвям сценарий за нови.

Елена Петрова

Снимка: Личен архив

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Не можеш да контролираш, неконтролируемото. Ако нещо трябва да се случи и е предназначено за теб, то ще се случи дори да бягаш в обратна посока. Както и не можеш да вземеш нещо предопределено за някой друг колкото и да го желаеш и да тичаш след или дори срещу него. Най-много да се сблъскаш челно с бързия влак. От малка много се изявявах на различни конкурси за рецитиране, на всякакви празници ме избираха да казвам стихотворения. Участвала съм в Асамблеята "Знаме на мира". Записвах се сама на всевъзможни курсове, танци и занимания. След като ме приеха в театрална паралелка след 7 клас, всичко си дойде на мястото. Като парченце от пъзел, което дълго си търсил за да стане ясна картината. В този клас намерих себе си. Бяхме избрани страхотни деца и почти всички днес се занимават с изкуство и са реализирани актьори. Аз съм от първия випуск на този театрален експеримент и всички след нас също успяха да намерят своето достойно място в културния живот в България и по света. Много се гордея с това училище, благодарна съм на изключителния подход при обучението и подготовката ни, на професионалните ни и отговорни преподаватели, начело с двигателя на цялата идея за обучение в синтетично изкуство на тази подрастваща възраст - Николай Георгиев. Съжалявам, че програмата беше прекратена от Министерство на образованието отдавна и не успя да продължи, защото даваше шанс на тази крехка възраст да се запознаваш с цялата история на изкуството, да играеш на театрална сцена, да учиш класически балет, да създаваш музика и тези неща да са центърът на вселената ти и животът ти да има друг смисъл.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Няколко месеца след като започнах театралното училище, след кастинг ме избраха за филма "Граница" на режисьорите Илиян Симеонов и Християн Ночев. Боже мой, така се влюбих в снимачната площадка и в целия процес на снимане, че не исках да свършва никога. Киното е като вирус за който няма никаква ваксина. Веднъж влязъл в теб, остава завинаги. В този филм се срещнах със страхотни артисти - Наум Шопов, Чочо Попйорданов, Николай Урумов и др. За повечето от нас това беше дебют в киното. Бях снимала преди това неща за БНТ, но в " Граница" видях какво е истинска снимачна атмосфера и съм щастлива, че работих с Мариян Вълев, Мариус Куркински, Зуека, Къци Лафазанов, Иван Панев, Стефан Денолюбов, Ути Бъчваров и др. След това ме избраха за римейка на филма " Козият рог" с режисьор Николай Волев. Там си партнирах със страхотните Александър Морфов и отново Чочо Попйорданов. И така се завъртяха нещата. Следващите филми и пиеси в които участвах не са били планирани. Можеш ли да мислиш, планираш или мечтаеш за такива роли и реализация, особено на такава възраст. Това е нещо по- голямо и от теб. Осъзнаваш го години по- късно, какъв шанс си имал и тогава можеш да го оцениш. Когато ми се случваха тези вълшебни неща, исках само да си свърша добре работата, да се науча да бъда професионалист, защото отговорността и професионализма в работата и отношенията с хората се учи. Не се раждаш готов. Няма инструкции. Само опита и желанието да се развиваш и ставаш по-добър могат да отведат към по-добри постижения и доверие към самия теб. Не съм мислила за кариерата ми тогава. Просто съм следвала това, което застава на пътя ми. Инстинктивно съм усещала, че това е добро и важно за мен. Дори и да ми е било трудно. В нашата работа няма лесно. Удовлетворението и хубавото идва след време, след премиерата в театъра, след прожекциите в киносалоните на твой филм, след оценката на зрителите.

Елена Петрова

Снимка: Мирослава Дерменджиева

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Мечтата е нещо дадено само на човека. Никое друго живо същество не може да жадува мечта. Да я преследва, да вярва, да съзидава. Самият живот е мечта, да го създадеш, да го отгледаш, да му дадеш свобода. За мен мечтите са свързани с отговорност. Те не са някакво отвлечено понятие или хаотично желание. Ако много искам нещо да ми се случи и въпреки това не се получава, значи не е бил моментът или аз или хората с които искам да го направя не сме достатъчно подготвени и трябва да си дадем още време. Не да се отказваме, а да готвим за следващия момент. В това се научих да вярвам с годините. Разбира се, че много съм се вбесявала, когато нещо не се случва според моята представа или картинка, която съм си визуализирала в главата. И най- важно да се науча да укротявам нетърпението всичко да става тук и сега. Не, светът не се върти около теб и твоите желания. Ти не си неговия център. Но докато усвоиш тези уроци, трябва малко да падаш, да плачеш тайно, да вървиш в тъмното и да се научиш да гледаш през мрака.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Като се обърна назад виждам, че са ми се случили прекрасни неща, без да ги пожелавам, но са били за мен. Благодарна съм на Бог и всички хора, които съм срещнала по пътя си. Те са моите учители и за висотите и за пропаданията, от които най- много учиш.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Ако можех да огъвам или жонглирам с времето, със сигурност бих променила някой неща. Може би бих се извинила на някой, който съм обидила, бих благодарила повече, бих простила на някой, когото съм зачеркнала тогава...бих се опитала да бъда по-добра в работата ми, бих направила грешките, които се полагат на всеки човек, по- рано. Но хубавото на младостта е, че не осъзнава много неща и действа спонтанно. И така трябва да бъде. Младостта е време за експерименти, за страсти и лудории, за дързост, за голота на емоциите, за взрив от чувства, а не за задълбочени анализи и равносметки. Те идват по- късно с опита и натрупванията.

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Възможността за опит в каквато и да е сфера на избор в професионалния път на млад човек е от огромно значение. Това е възможност да получиш собствена гледна точка към дадена професия, на която ще бъде посветен живота ти или просто имаш интерес. Много често младите хора не са напълно ориентирани в избора си на бъдеща професия или пък силно желаят да работят нещо, за което нямат реално информация. Стажовете са шанс да видиш нещата отвътре, както се каза от кухнята. Изпробваш силите си, разбираш дали това наистина е твоето нещо и ще ти носи удовлетворение, ако го избереш като път за реализация в живота. Чувала съм доста хора, които искат да се занимават с актьорска работа без да си дават сметка колко е трудно или каква отдаденост и характер са необходими. Виждат крайния резултат- популярност, блясък, снимки по списания, реклами, аплодисменти. Това е само външната страна и то след добре свършена работа. Но пътя до това е труден, изтощителен, понякога депресиращ и жесток.

Някой иска да бъде певец или писател, защото това му се струва лесно, готино, могат да се изкарват пари без много да се напрягаш. Но не аз ще ви опровергая, защото това не ми е работа, а самия живот ще ви докаже, че нещата не стават по този начин. Затова стажът е супер полезен за да усети и намери един млад човек своето призвание. Няма нищо по- хубаво да работиш това, което обичаш и да обичаш, това което си избрал да работиш.

Преди 1 година Дир.бг стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

"Идеалният кандидат" е чудесно, като слоган и като идея за търсене на най-подходящите студенти за стаж в различни компании. На мен ми харесва, защото напомня за европейски и американски практики за лов на най-добрите от добрите. Нещо като стрес тест. Но ми се струва, че е логично първо компаниите да са наясно с това което търсят като качества, покриване на определени изисквания, морални ценности. А не просто да покриват бройка за определено време в компанията и отчитане на дейност. Предоставяне на възможност на тези млади хора да изпробват възможностите и силите си в реална обстановка и да имат амбиция да се доказват е много важно за бъдещето на икономиката ни, културата, образованието, здравеопазването и интегрирането на младите хора във всяка една сфера на социалната среда в България. "Идеалният кандидат" е и шанс младите хора да изберат да останат в родината си и да я припознаят, като възможност за развитие, за кариера, за създаване на свои проекти и бизнес, за креативни и иновационни продукти в различни сфери и най- важно за създаване на семейство и отглеждане на деца тук.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Не мога да кажа какви са трудностите пред студентите за избор на стаж. Не съм запозната. Може би те сами трябва да ги споделят през платформата, за да има обратна връзка. Както и позитивните неща, които се случват. Една от грешките би могла да бъде, ако се неглижира ситуацията и предоставената възможност. Усещането за нещо временно или "аз съм тук за малко" и не нося отговорност за действията си. Важно е и да бъдат наясно какво ги вълнува истински и в каква сфера биха искали да се развиват професионално. Но няма нищо лошо или странно, ако опитат и установят, че това не е тяхното нещо. Във всяко нещо е важно доверието и диалога. Демонстрирането на точност, отговорност, рефлективност, уважение, желание и положително отношение към екипа и работата.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Много сложен въпрос и изисква дълга дискусия или поредна кръгла маса за образователната система в България, подготовката, конкурентността спрямо другите европейски университети и приобщаващото образование за деца и младежи със специални образователни потребности. Това е динамично развиваща се среда. Появяват се нови професии. Всяко ново поколение е все по- дигитално ориентирано и цялата система от предучилищна до завършване на университет трябва да бъде адаптирана за бъдещето, което чука на вратата. За да отворим адекватно тази врата се изисква много воля и работа, иновативно мислене, адаптиране на образованието към децата, младежите и студентите, а не да ги караме те да се адаптират към нещо, което ги връща назад, а не ги движи напред. Стъпвайки на фундамента в тази система, запазвайки най- важните приоритети от образованието, оттам нататък трябва иновация и смелост в промяна на визията за образованието. Огромен проблем е липсата на млади специалисти, учители, преподаватели, които биха избрали тази важна и значима професия и биха станали новите будители. Това е професия посвещение.

Каква е рецептата за кариерен успех на Елена Петрова?

Нямам рецепта за успех. Имам уроци, които съм научила и продължавам да уча. Има препятствия и ужасно трудни ситуации, които те изграждат като устойчив човек с характер. Трупаш мъдрост, научаваш се да взимаш бързи решения в екстремни моменти. Всяка професия е като бягане на дълго разстояние с препятствия. Най- ценното е хората, които срещаш по пътя. Те са твоите учители. Сблъсъка с големи личности ти дава различна гледна точка. Да запазиш индивидуалността си и да не бягаш от истинската си същност. Да уважаваш и цениш колегите си. Всеки има недостатъци и дефицити, но е важно да се научиш да виждаш добрите страни, да си удовлетворен от работата си и си на мястото си в живота е привилегия, и да умееш да се зарадваш на чуждия успех. И работа, работа и пак работа.

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

Шанс, инстинкт, работа.

А, какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Аз съм възможно най-съмняващият се човек в успеха. Понякога сама се критикувам толкова много, че никой нищо не може да каже. Приемам стойностна и аргументирана критика. Моята дисекция на работата ми е достатъчно сериозна. Ужасно обичам това, което работя и вярвам, че това е една от най- хубавите професии в света. Но и една от най- трудните и дълбоко нараняващи. Може да работиш усилено и много дълго върху един проект, който си мечтал с години и всичко може да се срине като кула от пясък след негативен отзвук от публика или зрителите пред екрана. Изкуството винаги е субективно. Важно е как продължаваш напред. Ставаш изтупваш коленете и тръгваш отново...с усмивка.

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

Вярвам в свободния избор, в любовта, която е всемогъща и на всичко вярва, всичко прощава и на всичко се надява. В последно време разбираме колко чупливо е всичко. Мирът, здравето, човека, настоящето, бъдещето, живота, вселената. Всички трябва да се наредим на опашката за всички тези ценности, защото още не сме си научили човешкия урок. Вярвам много в децата и техния неограничен и специален свят. Те трябва да са ни учители и пътеводители с тяхната гледна точка. Хубаво е да ги слушаме по-често. Да им вярваме повече. Да обичаме като тях, да се смеем като тях, да прощаваме като тях, да гледаме света като тях. Добрата новина, която искам да прочета е за бъдеще, което сме успели да съхраним за тях.

ИЗБРАНО