Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди година Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.

"Опит се трупа, когато си падал и ставал много пъти, а не когато седиш отстрани като коментатор и наблюдател. Никога основна мотивация в работата ми не са били парите. Мисля, че свободата от това да правиш нещо само, защото обичаш работата си и тя е твоя жизнен двигател, със сигурност в крайна сметка се отплаща и финансово", споделя Аделина Томова, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".

Коя е Аделина Томова?

Аз съм Аделина Томова. На 28 години. Родена съм в София. През 2016 г. завърших НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска. След това записах магистратура във ВУЗФ- "Журналистика, продуцентство и финанси" След като завърших театралната академия, работих 2 години в трупата на Драматичен театър "Никола Вапцаров". Към днешна дата играя в Софийската опера и балет.

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

За пръв път стъпих на сцена, когато бях на 9 години. Благодарение на Катя Кисимова и Ники Априлов, попаднах в предаването на БНТ "Като лъвовете". Първата ми изява беше на концерта "Коледни звезди" в зала 1 на НДК. Често имахме турнета, записи на предаването и театрални представления в различни точки на страната. Бяхме голяма група деца и всички мечтаехме за голямата сцена. С някои от тях сме приятели и до днес. Тези връзки, които се създават в подобен вид школи, са безценни. Когато станах на 15 се записах в актьорски школи МОНТФИЗ, с ръководител Слав Бойчев. Всяко свободно време - уикенди и лета, прекарвах в репетиции и турнета с школата.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Винаги съм си представяла, че ще играя на голяма сцена в зрелищни мюзикъли. Искала съм да си партнирам с любими мои актьори в киното и да черпя опит от най-добрите.

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

От 2018 година до сега, в Софийската опера и балет, играем три от най-емблематичните мюзикъли в света - "MAMMA MIA", "Клетниците" и "Шрек". Това за мен е сбъдната мечта! В киното се срещнах с някои от любимите си актьори - Майкъл Фасбендер и Джейсън Стейтъм. Съвсем скоро снимах в български сериал с едни от най-любимите ми актьори, но за него все още нямам право да говоря. В този ред на мисли смятам, че мечтите се сбъдват, но с много вяра и постоянство, защото в тази професия има много фактори, които изпитват волята и желанието ни ежедневно.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Не бих променила нищо.

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Моят опит е с петмесечния ми стаж в предаването "На кафе". Точно, когато завършвах магистратурата си, търсеха стажанти и моите преподаватели - Лора Крумова и Галя Щърбева, ме предложиха. В същия период работех като актриса на щат, а малко по-късно започнах репетиции в "MAMMA MIA" и везните наклониха изцяло към актьорството. Чудесна възможност е когато университетът предлага стажантски програми и срещи с действащи специалисти в сферата. Когато се предоставят такива възможности, от нас зависи да заявим желанието си да се развиваме и да се докажем.

Преди година Дир.бг стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

За мен най-важно е да бъдем искрени в мотивите си да започнем работа, да не се притесняваме от грешки и да си позволяваме да бъркаме по време на студентството и стажовете, за да можем след това да стъпим на стабилна основа и да бъдем уверени в справянето си с проблемите, които се случват в реални ситуации, в които сами ще се налага да взимаме решения. Опит се трупа, когато си падал и ставал много пъти, а не когато седиш отстрани като коментатор и наблюдател. Друго важно нещо е предварително да сме проучили бъдещата си месторабота, за да види работодателят, че много добре знаем защо искаме да работим точно там. Не бива да си позволяваме да се държим, сякаш нямаме други опции, а напротив, да знаем какви качества притежаваме, да ги заявяваме смело и всеки ден да надграждаме в процеса на работа това, което сме заявили в самото начало.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Често се притесняваме да заявяваме силните си страни от липсата на самоувереност, а компанията, която търси "идеалния кандидат", може да има нужда точно от нас. Затова трябва да се рискува и да не се действа по шаблон. Да не говорим неща, които си мислим, че хората, които ще ни наемат, искат да чуят, а да заявим по какъв начин ние бихме допринесли с качествата си за развитието на съответното работно място.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Аз съм изключително доволна от четирите години в класа на проф. Снежина Танковска в НАТФИЗ. Още на първата година ни казаха: "Най-лесно можеш да съсипеш един талант като му пишеш 6-ица в първи курс". Определено оцених наученото едва когато завърших, но смятам, че това е нормално. Има изключителни преподаватели в България и много зависи от сферата, в която искаш да се развиваш, но аз попаднах именно на такъв. Много е важно при избора на университет или академия да сме запознати с методиката на преподаване, за да направим правилен избор за себе си. Във ВУЗФ ни преподаваха само практикуващи, журналисти, продуценти и финансисти, което е много мотивиращо за студентите. Практиката и сблъсъкът с реалността още по време на студентските години е най-важното, според мен, за да можем, докато все още сме в тази лабораторна среда, да се научим, че не е страшно да сбъркаш.

Каква е рецептата за кариерен успех на Аделина Томова?

Никога основна мотивация в работата ми не са били парите. Мисля, че свободата от това да правиш нещо само, защото обичаш работата си и тя е твоя жизнен двигател, със сигурност в крайна сметка се отплаща и финансово. Винаги съм работила на няколко места едновременно и съм сигурна, че работа има за всеки, на когото му се работи! Когато мислиш само колко пари ще вземеш и към колко ще приключиш, не можеш и да очакваш голям успех в кариерата си.

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи кои ще са те?

Труд, постоянство и позитивизъм.

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

В момента съм на етап от живота си, в който най-често чувам: "Не мислиш ли, че е време да се наспиш?" Те се притесняват, че доста често спя не повече от 3-5 часа в денонощието. В такъв момент цитирам един от любимите си преподаватели от академията - Румен Цонев: "Един ден ще заспим и повече няма да се събудим. Сега ни е време да живеем." В кръга на шегата, разбира се. Почивката е много важна, за да рестартираме компютъра си, но това е нещо, на което все още се уча. Страх ме е от почивни дни и релаксиращи уикенди.

А, какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Пожелавам на всеки да работи това, което не го кара да поглежда часовника си, да изпитва сладка умора вечер и да няма търпение да се събуди сутрин и да стартира деня си!

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

Най-много ми се иска да бъда добър пример и вдъхновение за хората, които все още не са намерили себе си и страстта си.