Езиковата бариера е сред основните проблеми за наемането на работници от държави извън Европейския съюз (ЕС) у нас. Липсва информация за трудовите и осигурителните права на друг език, различен от българския, показва изследване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за достъпа до пазара на труда.
Заради невъзможността да общуват свободно помежду си често кандидатите за работа от страни извън ЕС и работодателите ползват преводач или общ език - най-често руски или английски, каза пред БНР главният експерт "Пазар на труда" в КНСБ и национален координатор на европейската мрежа за граждани на трети държави Атанаска Тодорова.
"Няма достъпна информация на различен от българския език - както в държавните структури, така и на работните места. Най-често те използват като източник интернет страници или свои приятели, или НПО сектора, който ги подпомага в това да се установят в България", смята тя.
Над половината от анкетираните, които в момента работят в България, като причина да дойдат посочват по-високото заплащане тук в сравнение с държавата по произход.
"Но пък като следваща причина за напускане на държавата ни, посочват отново по-ниското възнаграждение, което може да получат спрямо друга държава членка на ЕС", допълва Тодорова.
Хората с разрешително за работа у нас са предимно с висше или средно образование.
"Хората, търсещи закрила или получили международен статут, са най-вече със завършено начално образование и след това със средно образование", експертът от НАП.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}