17-11-2017 20-11-2018

Еван Болстад за ползите и вредите от изкуствения интелект

Президентът на Европейската асоциация за управление на хора пред Dir.bg

Снимка: HR Norge

Еван Болстад за ползите и вредите от изкуствения интелект

Президентът на Европейската асоциация за управление на хора пред Dir.bg

12:17 | 29 май 2023

| Автор: Бисер Кунчев

6 1627 Снимка: HR Norge

"AI е очевиден фактор, който променя играта. Моята надежда и вяра е, че както във всеки друг процес на промяна в миналото от такъв мащаб, ние ще излезем от другата страна като по-добри общества, със способността да произвеждаме много повече и по-добре с по-малко ресурси, давайки на повече хора по-добра работа и техните справедлива част от създаването на по-висока стойност", споделя Еван Болстад - Президентът на Европейската асоциация за управление на хора пред Бисер Кунчев - авторът на платформата на Dir.bg "Идеалният кандидат".

Кои професии ще бъдат най-засегнати от изкуствения интелект? Колко работни места ще бъдат загубени в следващите 4 години? Как ще се промени работната среда? Пред какви предизвикателства сме поставени? Какво е общото влияние на навлизането на AI, заедно с всички вътрешно и външно политически, икономически, технологични, природни и демографски събития?

Отговорите на всички тези и други интересни въпроси, вижте в интервюто с Еван Болстад.

Кой е той?

Аз съм управляващ директор на HR Norge, президент на Европейската асоциация за управление на хора, свързваща 34 европейски общности по човешки ресурси - и член на борда на световната шапка WFPMA. На 59 години, с Военноморска академия, MBA, трудово право, висше образование от LBS в раницата ми. Но повечето от моите компетенции идват от привилегията да си сътруднича в тясно сътрудничество с широк кръг от лидери на HR и лидерство, както и с водещи практици в областта на човешките ресурси от много страни в продължение на много години. За мен ученето през целия живот в дългосрочен план е най-важно.

Освен това имам интерес към футбола и атлетиката от дете. Вашият Христо Стоичков много липсва на международната сцена.

Г-н Болстад, как изглежда във Вашите очи съвременният образ на един истински професионалист, занимаващ се и оглавяващ отдел "Човешки ресурси" в една компания? Кои са основните качества, които той трябва да притежава?

Хората и организационните въпроси се считат за критични фактори за успех не само от професионалистите по човешки ресурси, но и от стратегическите консултанти, изпълнителните директори и практиците. Виждаме и много млади таланти, които искат да бъдат част от професията "Човешки ресурси".

Едно от нещата, подчертани от професор Дейв Улрих (един от най-големите HR професионалисти в световен мащаб) и много други е, че синергията е дори по-важна от сбора на индивидуалните компетенции. Добавя друго измерение. Това означава, че лидерската и управленската роля на CHRO (Мениджър "Човешки ресурси") също е основна. И нека разширим тази перспектива и да се съсредоточим върху човешките ресурси като нещо по-голямо от отдела за човешки ресурси. Става въпрос главно за предоставяне на способности, нали? След това трябва да включим културата, лидерството и таланта като основни елементи в цялата организация и извън отдела по човешки ресурси. Бих искал също така да разширя перспективата по-широко от организацията, дефинирана като "които са във вашата ведомост". В една гъвкава бизнес среда, с постоянни взаимодействия и с доставчици, партньори, управители и други с влияние, има цяла екосистема, която трябва да бъде разгледана и включена.

Gartner (американска компания за технологични проучвания) произведе този модел за "CHRO от световна класа". Вярвам, че има много от тези необходими елементи и илюстрира някои от свързаните баланси, парадокси и дилеми. Трябва да свържете визията с операциите, да постигнете резултати и да се грижите за служителите си. Освен това трябва да се изправите и да се борите, за да направите това, което предлагате на масата, за да получи въздействие. И активно свързвайте своите прозрения с други.

Пред какви предизвикателства са поставени хората, които ежедневно практикуват професията през последните няколко години и към днешна дата? Как повлияват на сектора в Европа всички вътрешно и външно политически, икономически, технологични, природни и демографски събития?

Наистина живеем в предизвикателни времена. Много сътресения, които също отварят възможности за промяна. Талантът е оскъден ресурс за всички - навсякъде. Това само по себе си води до нужда от повишаване на уменията и преквалификация, автоматизация и роботизация. Той също така се фокусира върху по-широка и по-широка перспектива за "талант".

Знаем, че след Covid дигиталните умения са значително подобрени. И че сме показали, че заслужаваме доверие. Можем да кажем, че covid е реформа на доверието. Хибридната работа е тук, за да остане, което предефинира защо да идвате в "офиса" и какво да правите там. Отговорът е до голяма степен да бъдем креативни - заедно - и да не забравяме изграждането на стабилна култура на изпълнение, основана на доверие, добри отношения и споделена цел. Което също е добро за задържане.

Но дори и да сме научили много, технологичното развитие върви много по-бързо от способността ни да го използваме. Да се поддържа вътрешното развитие с по-висока скорост от външната промяна е вечно предизвикателство. На знания и умения, но и на по-пъргави и гъвкави работни процеси и практики.

След това дойде украинската криза и нарастващото недоверие между Запада и Китай. Вярвам, че това в дългосрочен план ще има огромно въздействие върху доставките и глобализацията. "Точно навреме", "Глобално снабдяване" и "Свободно движение и поток на работна ръка" получиха друга позиция в матрицата на риска, с преки последици и за хората и организацията.

Няма как акцента на днешното ни интервю да не бъде именно темата за изкуствения интелект и как неговото навлизане и развитие ще се отрази на човешкия фактор на пазара на труда (гледайки и двете страни на процеса - ангажираните с подбор на кадри и тези, които кандидатстват)?

AI е очевиден фактор, който променя играта, като прави особено за работата на белите яки това, което се случи с работата на сините яки по време на предишните индустриални революции. Това очевидно е трудно за тези, които са най-засегнати, но и за всички останали. Всички професии като журналисти, правни съветници, учители, архитекти до административен HR персонал, специалисти по подбор на персонал и заплати са сред функциите, които ще бъдат масово засегнати. Но всички ние ще почувстваме промяната. Моята надежда и вяра е, че както във всеки друг процес на промяна в миналото от такъв мащаб, ние ще излезем от другата страна като по-добри общества, със способността да произвеждаме много повече и по-добре с по-малко ресурси, давайки на повече хора по-добра работа и техните справедлива част от създаването на по-висока стойност.

Аз съм технологичен оптимист. Вярвам, че революцията, на която сме свидетели, може да бъде важна част от решенията за всичко - от недостига на таланти, нуждата от грижи за застаряващото население до преминаването към зелено и липсата на доверие в линиите за доставки.

Световният икономически форум предвижда 83 милиона работни места да бъдат загубени и 69 милиона да бъдат създадени през следващите четири години. Това представлява намаление на заетостта от 14 милиона работни места или 2%. Повечето работни места обаче няма да бъдат "загубени" или "създадени" - те ще се променят.

Както при всяка промяна, това ще генерира търкания и разочарования. Притеснението ми е, че разработването и внедряването на AI върви толкова бързо, че технологията ще надмине етиката и законодателството и че на някои държави с тоталитарни традиции и глобални бизнес лидери, които се фокусират върху краткосрочната печалба, повече от създаването на устойчиви общества, ще бъде позволено пространство и достъп, който за всички практически цели ще определи граници за това кога, къде и за какво AI трябва да се използва. Имаме нужда от мъдрост, етика и правна рамка, освен технологични и организационни умения. Регулации, които не се основават на страх и предразсъдъци, а на прозрения и искрено желание за добро за хората, компаниите и обществото. По същото време. Смели лидери, на всички нива. Видът лидерство, на който всички вярваме и го подкрепяме.

Ако не получим такъв вид лидерство, аз съм дълбоко притеснен за фрагментацията и възхода на лидери без състрадание, но с лесни отговори на сложни въпроси. Популизмът предизвиква недоверие, социални вълнения и още по-токсична среда. Това може да е в компании, на национално ниво и на международно ниво. Вярвам, че работните места играят важна роля за формирането на възприятия и вярвания за бъдещето, а оттам и нагласи и насоки за поведение. Това поставя хората и организацията в центъра на нещо много по-голямо от самите тях.

Като Президент на Европейската асоциация за управление на хора, трябва ли според Вас да има единна позиция на всички страни, членове в нея, както и разяснителна кампания за ползите и вредите от използването на изкуствения интелект? Как да се подготвим за това, което предстои? Кои професии ще бъдат най-засегнати, нужна ли е навременна преквалификация? Какви са нашите права и как да ги отстояваме?

Вярвам, че основната цел е да създаваме, споделяме и разпространяваме прозрения и перспективи и да улесняваме доверието, процесите и арените за споделяне и обвързване. Моята роля, заедно с борда и работните групи, е главно да създавам прозрения, да свързвам хората заедно и да давам възможност на националните асоциации и техните HR общности. В края на деня това зависи най-вече от тяхната мотивация, техните способности, техния капацитет и мотивация. Като такава, организация като EAPM (Европейската асоциация за управление на хора) е много подобна на тези, пред които ще се изправим в бъдеще. Не стигате далеч с командване и контрол, но трябва да се съсредоточите повече върху "защо", като дефинирате "Северна звезда", обща цел и предоставите прозрения и култура за споделяне и прозрачност.

Думата "мотивация" има същия произход като "мотор". Трябва да осигурим чувството за цел, автономност и майсторство, за да може този двигател да стартира и да доставя мощност. След това се нуждаем от подходящи набори от умения за навигация и управление. И да балансира чувството за неотложност с вярата за онези, които се притесняват, че ще бъдат изоставени. Имаме нужда от всеки талант и всеки талант се нуждае от доход, достойнство и отношение "да, мога".

Вярвам, че това е основна отговорност за всеки бизнес и HR ръководител. Да поема тези разговори. "Вижте, в бъдеще работата ви може да се промени драстично, надхвърляйки днешните ви умения. Може би изчезват. Но ние бихме искали да инвестираме във вашите умения, за да ви направим годни за работа и за в бъдеще. Имаме нужда от вас и искаме да създадем печеливша за всички нас среда. Инвестирайте, повишете уменията си, където всички изминаваме допълнителна миля." И ние трябва да създадем общество, което може да осигури предпазна мрежа, давайки на индивидите способност и положителна мотивация да се възстановят вместо ранно пенсиониране или социално осигуряване. Тук става дума до голяма степен за правене на добро и насърчаване на култура на реципрочност и доверие. И това може също да бъде златна инвестиция; бизнес случай - в конкурентна среда с недостиг на таланти и където задържането е по-добра алтернатива от непрекъснатото набиране на персонал.

Да върнем темата към обичайните процеси на пазара на труда. Какви са наблюденията ви върху общата картина в Европа? Къде и как бизнесът успява да привлече и задържи висококвалифицираните хора? Какво се случва в страните, които не успяват да се справят с това?

Общата картина е почти същата. Война за таланти - привличане, мотивиране и задържане - и много по-голям фокус върху изграждането на таланти във вашата собствена компания или индустрия.

Някои страни, като България, се борят с изтичането на мозъци към страни с по-високи заплати и които за мнозина създават усещане за по-добър живот. Често чувам изявления като "Имам братовчед/брат/приятел в Германия...". И тези нетни приемащи страни приветстват млада, квалифицирана работна ръка с отворени обятия. Проблемът е, както се казва, че такова движение и нетно приемащи страни изтощават нетно допринасящите. И често има самоподсилващ се ефект. Освен това изоставя татко, мама и баба, увеличавайки вече тревожните демографски предизвикателства.

Голям фокус е върху младите таланти; навсякъде. Но все по-често предприемаме действия и по отношение на сегмента на 50+, за да ги запазим трудоспособни, в комбинация с пенсионни реформи. За стимулиране на работата, както и намаляване на разходите. Всичко е въпрос на устойчивост. Имам чувството, че съм свидетел на някакъв бизнес дарвинизъм. И Дарвин не е казал "Оцеляване на най-приспособените", както мнозина си мислят, Той е казал "Оцеляване на най-приспособимите към промяната". Това поставя желанието и способността за промяна в центъра; премества фокуса от външно локално управление към вътрешно. Такава перспектива може да има и положителен аспект на обществено и индивидуално ниво. Компаниите, които не могат да се променят, ще бъдат изпреварени. Те ще умрат и талантите ще отидат другаде, в компании с по-добра работа, създаване на по-висока стойност и обещания за по-добро бъдеще. В такава перспектива и при високо участие и ниска безработица, всъщност може да е положително най-неподходящите компании да пропадат. Те може да са тези, които са необходими, за да наторят почвата за тези, които ги заместват.

До известна степен същото може да се случи с региони и нации. Но това ще има много по-вредни ефекти, както беше споменато по-горе. Със свободното движение на работна ръка дискусията за това как да се балансира свободният пазар ще бъде още по-важна в бъдеще. Част от това ще бъде наличието на политици с почтеност и способни да видят и разберат, че неоптимализацията - както на фирмено, така и на национално ниво - всъщност е рецепта за провал.

В партньорство с Dir.bg преди две години станах автор на платформа за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава един млад талант, за да стане и бъде идеален кандидат?

Уменията са важни, но отношението, желанието и способността за учене може да са още по-важни. В една бързо променяща се среда образованието е до голяма степен свързано с методология в комбинация с учене за учене.

Специално предупреждение е към младите талантливи жени. Ако искате кариера, съчетана с добри семейни доходи и семеен живот, трябва да внимавате с избора си на партньор. Статистиката показва систематична връзка между участието на жените в трудовия живот, равното заплащане и националния БВП и просперитет. Това изобщо не е ракетна наука. И същото важи и за момчетата. Ако повторите избора и традициите на предишните поколения, ще блокирате не само обществото си, но и семейството и партньора си. И в дългосрочен план това ще навреди и на вас самите. Бъдете подкрепящи, винаги. И предизвикайте, ако избере традиционния модел на пола. "С най-добри пожелания мъж, на 59 години и баща на две деца." Кой е виждал това да се случва преди. Многократно.

Кое според Вас е най-важно за изграждането на един талант - семейството, приятелската среда, образованието, хобитата и интересите му, желанието му за развитие, иновативността в мисленето му, очакванията му за настояще и бъдеще? Какво друго можем да добавим, може би това са меките умения?

Работите във възход са тези, които съчетават меки умения с класически "STEM" (наука, технологии, инженерство и математика). Трябват ви и двете, в комбинация.

Така наречените двусмислени профили, психология И инженерство, лидерство И анализ са това, което мнозина търсят. Да не забравяме в комбинация с креативността, която оглавява много "класации за умения" там. Бъдете любопитни винаги и останете устойчиви. Това само по себе си е златна комбинация.

Да обърнем внимание в днешната ни среща и на висшите учебни заведения. Виждате ли в следващите 5 години задаващи се нови професии, за които е нужно те да произвеждат кадри? А има ли такива, които ще изчезнат от кариерната карта? Успяват ли европейските университети да реагират на бързо променящите се тенденции и да адаптират образователните си програми и специалности навреме?

Отговорът разбира се е "Не", въпреки че мнозина правят най-доброто, което мислят, че могат.

В същото време прекъсването може да ни помогне, ако не изцяло, поне до известна степен. Образованието е демократизирано по начин, който не сме виждали, откакто Гутенберг изобрети книжния печат. Знанието е литературно изказано само на пръстов отпечатък. Дигиталното или смесеното обучение стана достъпно с високо качество и ниска цена, а различните видове сертифициране може да играят по-важна роля в бъдеще. Мащабът има значение, а цифровизацията има тенденция да разбива местните и националните монополи. Искрено вярвам в стойността на срещата един с друг като част от развитието на учебна среда, изграждане на социални умения, стимулиране на работата в екип, развиване на аналитични умения и за мотивационни цели. Но не е задължително местните учители да са по-добри от наличните ресурси от световна класа. Математиката е една и съща, където и да се намираме. Докато теми като култура и право имат по-голяма стойност, ако се добави повече местен привкус.

Какъв е Вашият съвет към всеки един човек, който развива своя личен бранд и се стреми към успешна кариера?

Представяйте се там, където сте, грабвайте наличните възможности и оставайте гладни за други, покажете положително отношение и бъдете такъв служител, какъвто бихте искали, ако бяхте лидер. В същото време се грижете за себе си. Трябва да живеете устойчив, добър живот. Работата е инвестиция за дълго време, същото е и животът.

Изграждането на широка платформа с различни компетенции още на ранен етап на кариера може да бъде по-полезно и стабилно в дългосрочен план, отколкото да се придържате към типа роли и да надграждате върху същите компетенции, отколкото вече владеете. Това може от време на време да означава конфликт на интереси с вашия лидер, който твърде често е доволен от това, че ви държи като най-добър изпълнител там, където сте. И не забравяйте, че кариерата на специалист е наистина добра алтернатива да станете посредствен лидер. "Не всеки възходящ, вертикален път води към небето", веднъж ми каза един свещеник. С усмивка.

Да завършим днешното ни интервю, връщайки ви в началото на годината, когато бяхте гост в София и обменихте опит и идеи с Българската асоциация за управление на хора в лицето на екипът и нейният управител госпожа Детелина Смилкова. С какви впечатления останахте от пазара на труда в България и какви перспективи очератхте на тази интересна среща?

Фантастични хора! Компетентен, замислен, гладен и с високи амбиции.

Усещам, че потенциалът е висок за компаниите и държавата. В същото време, според международни проучвания, изглежда, че се борите с ниско доверие. Междуличностно, както и доверие в институции и политици. Ако се съсредоточа върху един единствен, но важен потенциал, това би било изграждане на доверие. Без доверие ще бъде предизвикателство да се задържат, мотивират и задържат таланти и също така ще бъде пречка за ползотворни синергии между компаниите, отделните работници и техните представители и правителството. Което според мен е необходимо, ако искате да се конкурирате с по-доверителни страни.

Вторият фактор, който бих подчертал като външен човек, е степента на участие. Това означава колко хора са на възраст, на която можете да очаквате да работят, които всъщност работят. Ще се възползвате от по-голям фокус върху възрастта за пенсиониране, по-добро включване и фактори, които биха могли да отговарят на изискванията за работа и избягване на безработица. Той също така изисква компаниите да се засилят и да квалифицират настоящите служители за бъдещи кариери.

ИЗБРАНО