17-11-2017 20-11-2018

Аргументи за или против развитие на лични взаимоотношения на работното място

Първото условиe за добри партньорски отношения е човек да знае как да бъде партньор

Снимка: Роси Недялкова

Аргументи за или против развитие на лични взаимоотношения на работното място

Първото условиe за добри партньорски отношения е човек да знае как да бъде партньор

07:21 | 14 февруари 2024 | Автор : Бисер Кунчев 0 2576 Снимка: Роси Недялкова

WorkTalent.com е новата платформа на Dir.bg за търсене и предлагане на работа и стаж.

WorkTalent

В желанието ни да се опитаме да подобрим комуникационната среда между работодател и кандидат, ви попитахме в поредната ни анкета за предизвикателствата на работното ни място:

За или против сте за развитие на лични взаимоотношения на работното място?

46% от гласувалите в нашата анкета са категорично "За", но само ако колегите не демонстрират излишна показност
26% от отговорилите смятат темата за особено "противоречива"
20% от анкетираните, смятат че това са нормални неща и събития
7% от отговорилите са на мнение, че не биха приели това събитие за нормално

За да коментираме темата и резултатите от анкетата навръх празника на влюбените, от WorkTalent.com се обърнахме за експертно мнение към Станислава Азова-Ава, която е психотерапевт, психоаналитик и групов аналитик. Основни теми в нейната работа са личностното порастване и изграждането на здравословни партньорски отношения.

Г-жо Азова, за начало нека разберем Вашето лично мнение по темата. За или против сте и защо?

Нека първо уточним за какъв тип отношения говорим, защото има много видове отношения. Това е една от най-важните и предизвикателни теми в живoта ни, защото ние сме част от система от момента на зачеването ни и отношенията с другите играят изключително важна роля за изграждането ни като личности и опознаването на самите нас. Но основата за изграждане на каквито и да било отношения с другите е да изградим отношения първо със самите себе си. Да знаем какво обичаме, какво искаме, какви са нашите базови ценности, какво можем да дадем и какво имаме нужда да получим в отношенията. С какво можем да направим компромис и с какво категорично не можем. Да сме наясно в какъв етап от живота си сме и какво търсим в конкретните отношения, както и какво сме готови да дадем. Защото масово хората търсят "идеалния партньор", но много малко от тях се замислят дали те самите могат да бъдат "идеалният партньор" на този образ, особено когато става въпрос за интимни отношения. А, първото условиe за добри партньорски отношения е човек да знае как да бъде партньор. Това е липсващо звено при повечето хора. Обикновено с влизането в любовни отношения човек регресира доемоционалната си травма, инфантилната част взема превес надповедението му и отношенията се превръщат в съ-зависимост в динамиката "родител-дете". Това е първата линия. Следващата линия е да бъде преповторена динамиката на отношенията между родителите или други значими фигури от живота на човека, както и варианта на "точно обратното", което е да се стреми към идеалната фантазия, избягвайки реалността на детството си. Така че няма категоричен отговор "по принцип". Всяка ситуация е различна. Това, което е важно да бъде отбелязано е , че независимо от това какво избират да направят хората в такава ситуация на емоционално привличане е яснотата, с която го правят и отговорността на избора им.

46% от гласувалите в нашата анкета са категорично "За", но само ако колегите не демонстрират излишна показност. Погледнато в психологически план, какво можем да кажем за типа хора, за които е важно и за които не е, да се покажат пред колегите?

С навлизането на социалните мрежи се наблюдава феномен, който досега не е съществувал в такъв мащаб. Хората се превърнаха в ексхибиционисти и воайори в крайна степен. Ако не е публикувано - значи не се е случило. Съществува разбира се и обратната крайност - тайните отношения. Но на принципа на махалото - нито едното, нито другото проявления е здравословно. Тези, които имат нужда повече хора да знаят и виждат отношенията им са хора, които имат нужда от обратна връзка, от мнението на другите, от валидация, защото в тях има много неувереност и незнание кои са те. Тяхното преживяване за лична стойност се определя от външни фактори - ниво на жизнен стандарт / каква кола карам, къде ходя / имам ли връзка и с кого съм в отношения? Разбира се, всичко това е част от личността, но когато е единственото проявление и характеристика, която се търси е форма на незряло поведение, а понякога и личностно разстройство. Както винаги - Отговорът е в баланса. А, балансът се постига от хора с относително зряла психика. Хора, които могат да носят отговорност за изборите си, не се страхуват да заявят себе си и собствената си истина, но най-вече са в контакт със собствените си чувства и емоции, което ги прави емоционално интелигентни. Когато знаем какво точно преживяваме, тогава можем да разберем чувствата на другите и да избираме думи, които да не нараняват - нито нас, нито другия.

26% от отговорилите смятат темата за особено "противоречива". В кои случаи реално се превръща в проблем и в кои не?

Превръща се в проблем, когато хората импулсивно влизат в отношения и също толкова импулсивно излизат от тях. Когато има очаквания, които не са били изговорени и разбира се разочарованието е голямо. Тогава винаги някой е наранен, на сцената излиза драмата и болката триумфира.

20% от анкетираните, смятат че това са нормални неща и събития и не бива да се взираме в тях и да търсим каквото и да е било обяснение от страна на действащите лица. Имат ли право? По-широко скроени ли са тези хора, които приемат всичко, без излишни въпроси?

Вероятно това са хора, които разбират, че едно мнение е просто мнение, че живота на другите е тяхна отговорност и нямат нужда нито от чуждите драми, нито от чуждото щастие, защото фокусът са те самите и техния собствен живот.

7% от отговорилите са на мнение, че не биха приели това събитие за нормално. Звучи твърде крайно, но сигурно и те имат своето право да усещат нещата по този начин?

Всеки има право на своята истина и правото да живее според нея. Ние сме различни индивиди с различна история и различни ценности. Докато това не вреди на другите няма причина да бъде променяно.

В някои от коментарите виждаме и опасения на някои от хората, че има немалко случаи, в които работни връзки са развалили много семейства. Какво бихте посъветвала хората? Как да усетят в аванс, че се задава подобен проблем и е твърде вероятно тяхната половинка да е в капана на любовна афера на работното място?

Единственото, което може да развали семейството са двамата партньори. Отговорността е тяхна - и на двамата. Появата на трети в отношенията е просто симптом на състоянието на връзката. Като "трети" в отношенията може да бъде на практика всичко - от друг любовен обект, през крайна ангажираност и съобразяване с работа, родители, братя / сестри, роднини, хобита, приятели и т.н., както и всяка форма на зависимост на личността. В тези случаи отношенията са компрометирани и партньорите нямат пространство за своята среща.

Ще завършим днешното ни вълнуващо интервю с въпроса - до каква степен работните успехи и резултати влияят на усещанията между партньорите?

Реализацията в работата е важна част от живота ни. Тя допринася за чувството ни на удовлетворение и реализация в живота. Когато можем да споделим успехите си с любимия човек и близките ни хора и усещаме и тяхната радост и подкрепа, това е изключително изпълващо вътрешния ни свят преживяване. Това важи и за моментите, в които преживяваме трудности или форма на неуспех - в тези случаи присъствието и подкрепата на значимите за нас хора играе още по- важна роля, защото в нашият вътрешен свят това означава, че ние продължаваме да сме обичани, ценени и достатъчни, дори когато не сме в най-добрата си форма.

Публикацията е предоставена от WorkTalent.com

ИЗБРАНО