Чиста околна среда е функция на богатството, а то е свързано не със спестяване, а със създаване. С този план нашата основна амбиция трябва да бъде не да спестяваме от електроенергия и осветление, а да създаваме неща, от които устойчиво ще спечелим. Затова се нуждаем от гигантски ъпгрейт, да правим ВЕИ и компоненти, електромобили и компоненти, защото България има находища на много метали. Това каза Боян Рашев, управляващ партньор в консултантската компания за устойчиво развитие denkstatt по време на обсъждането на Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19 на правителството с акцент върху Зелена България.
Рашев препоръча да се създадат по-добри условия за бизнеса вместо да изнася суровина, да произвежда компоненти. България е най-големият износител на мед, защо изнасяме вместо да произвеждаме електромобили и компоненти, които да имат добавена стойност. Тогава можем да говорим за достигане на нивата в Европа. Но как мерките в плана ще стимулират бизнеса да започне такава огромна трансформация? Как планът може да бъде от полза за бизнес, който иска да инвестира в тази посока?, запита експертът. Ето и неговият отговор: Трябва да е ясно, на бизнесът не му трябват високи грантове, публичните инвестиции трябва да са с дял от максимум 20-25 на сто, защото в противен случай обратното не би довело до дългосрочно устойчив продукт.
По-умерен в критиките си беше Юлиян Попов, старши политически съветник за ЦИЕ на Европейската климатична фондация, който подчерта, че Планът дава уникална възможност, която няма да се повтори. От 12 млрд. лева общо в плана, 37% или 4,5 млрд. лева са предвидени за стълб Зелена България. От тях 3 млрд. лева са за енергийна ефективност.
Според Попов, най-важният въпрос, който трябва да се реши е как да се мобилизират допълнителни средства и да се създаде инвестиционна среда, която да трансформира България. Българският гражданин има 56 млрд. лева във влогове, които ежегодно намаляват заради инфлацията, а могат да се мобилизират в различни инициативи, санирането например, препоръча експертът.
Той посочи, че новите технологии ще изместят на пазарен принцип старите технологии, ще създадат работни места и ще привлекат инвестиции във високи технологии. Затова когато говорим за енергетика и енергиен сектор, дигитализация на мрежите и пълната либерализация са изключително важни инструменти за напредъка, коментира Попов.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}