Европейската статистическа служба Евростат намери защои два пъти да подчертае името на страната ни в последния си отчет за разходите за труд: България с най-ниски разходи за работна сила и втори път - България с най-бързи темпове на нарастване на тези разходи. Отчетният период е 2022 г.

Ето по-общата информация

През 2022 г. средните почасови разходи за труд в икономиката* (без кои отрасли виж в обяснителлната бележка) в предприятия с 10 или повече души персонал се изчисляват на 30,5 евро в ЕС и 34,3 евро в еврозоната, в сравнение със съответно 29,0 и 32,8 евро през 2021 г.

Най-малко в България, най-много в Люксембург

Средните разходи за труд на час са твърде различни между страните от ЕС, като най-ниски са регистрирани в България (8,2 евро) и Румъния (9,5 евро), а най-високи в Люксембург (50,7 евро), Дания (46,8 евро) и Белгия ( 43,5 евро).

Разходите за труд на час в индустрията са 30,7 евро в ЕС и 36,6 евро в еврозоната. В строителството, съответно 27,3 и 30,8 евро. При услугите - 30,2 евро и 33,3 евро. В класифицираната небизнес икономика - земеделие, гори и рибарство (с изключение на публичната администрация) разходите са съответно 31,3 и 34,8 евро.

Двата основни компонента на разходите за труд са заплати и всички разходи, различни от заплати (за обучение, данъци и осигуровки, пенсии и всякакви други обезщетения, които работодателят плаща). Делът на извънзаплатните разходи в общите разходи за труд в икономиката е 24,8% в ЕС и 25,5% в еврозоната. Най-нисък дял на тези разходи е твърде различен по странин - в Литва (5,4%) и Румъния (5,3%), а най-висок във Франция (32,0%), Швеция (31,9%) и Италия (27,8%).

Разходи в предприятия икономиката за час (с 10 и повече души персонал), в евро, за 2022 г.

Източник: Eurostat

Най-много са се увеличили почасовите разходи за труд в България

През 2022 г., в сравнение с 2021 г., почасовите разходи за труд в икономиката, изразени в евро, са нараснали с 5,0% в ЕС и с 4,7% в еврозоната.

В рамките на еврозоната почасовите разходи за труд са се увеличили във всички държави-членки. Най-голямо увеличение е регистрирано в Литва (+13,3%), Ирландия (+9,3%) и Естония (+9,1%).

За страните от ЕС извън еврозоната почасовите разходи за труд, изразени в национална валута, са се увеличили през отчетната година във всички страни, като най-голямото увеличение е регистрирано в България (+15,3%), Унгария (+13,9%), Румъния (+12,2%) и Полша (+11,7%). Най-малко - в Дания (+2,3%).

През четвъртото тримесечие на 2022 г. България също отбеляза най-голямо нарастване по този показател (+16,5%).

През 2022 г. повечето държави от ЕС постепенно премахнаха схемите за подкрепа, въведени през 2020 г. и удължени през 2021 г., за да облекчат въздействието на пандемията от COVID-19 върху предприятията и служителите. Такива бяха например краткосрочните договори или временното прекъсване на работа с напълно или частично компенсиране от правителствата. Тези схеми обикновено се записват като субсидии (или данъчни облекчения) с отрицателен знак в несвързания със заплатите компонент на разходите за труд. Следователно, постепенното премахване на схемите за подкрепа, свързани с COVID, допринася положително за нарастването на почасовите разходи за труд, отбелязва Евростат.

Статистическата служба на ЕС пояснява, че под общи разходи за труд се разбират разходите на работодателите за наемане на персонал: заплати и несвързаните с тях разходи минус субсидиите (правителствената подкрепа). Включват разходи за професионално обучение или други разходи, като такива за набиране на персонал, за работно облекло и т.н. В заплатните разходи се включват преките възнаграждения, бонусите и надбавките, изплатени от работодателите в брой или в натура срещу свършената работа, плащания към спестовни схеми на служители, плащания за неотработени дни и възнаграждения в натура като храна, напитки, гориво, служебни коли и т.н. 

*В икономиката (цялата икономика) Евростат включва всички икономически дейности с изключение на разделите земеделие, горско стопанство и риболов; публична администрация и отбрана; задължително социално осигуряване; домакинството, включително като работодател; производството на стоки и услуги за собствена употреба.