Поредица от събития у нас и по света ни върна в темата със санкциите по Глобалния Закон "Магнитски" - санкции за нарушаване на човешките права и за значителна корупция.

По света се говори за война и евентуални масови персонални санкции, които със сигурност, ако се стигне до тях, ще бъдат мотивирани и с нещо от заложеното в този закон.

У нас пък два различни тричленни състава на Върховния административен съд обявиха за нищожни предприетите миналото лято действия от Министерския съвет във връзка с наложените от САЩ санкции на български лица. Накратко - Глобалният, за какъвто е обявен, американски Закон "Магнитски", не действа у нас, нищожен е съответно и създаденият от служебното правителство "черен списък", в който влязоха санкционираните по този закон, но и свързани с тях лица и фирми. Няма законово основание за такъв акт.

Спомняме си, че на базата на Закона "Магнитски" българското правителство създаде административен акт, който разпорежда на публичните субекти да прекратят отношения с включените в тях и призова банките да спрат да извършват сделки за тях.

Съдебните решения отпушиха силни политически страсти. След среща с главния прокурор Иван Гешев премиерът Кирил Петков беше призован в прокуратурата, за да осветли лицата на корупцията в България. Самият Петков каза, че ще поиска да разбере какво прави прокуратурата във връзка със санкционираните лица по Закона "Магнитски" - дали има допълнителни разследвания спрямо Делян Пеевски, Александър Манолев и Илко Желязков (тримата в американския списък).

ДПС очаквано отговори с гневна критика към премиера и се втурна да брани своя депутат. В декларация в парламента Йордан Цонев заяви, че партията е поискала и получила отрицателни отговори от всички държавни органи, "че при тях не се съдържат данни за извършени от г-н Пеевски деяния, описани в мотивите по санкцията "Магнитски".

Кирил Петков му отговори макар и няколко дни по-късно. "Истината е, че преди правителството на Америка да вземе и да сложи хора в листа "Магнитски", те минават през много голям филтър" на различни институции. "След този филтър лицата на листа "Магнитски" се слагат и се обявяват. Шансът цялата американска администрация да се е объркала, винаги съществува, но аз лично, за съжаление, имам повече вяра на тях, отколкото на прокуратурата в момента, защото тя се управлява непрозрачно и нейната ефективност е доказано лоша", отсече Петков в парламента.

Самият Пеевски пък в своя позиция каза, че темата "Магнитски" e "ясна", а санкцията се обжалва от неговите адвокати по надлежния ред и в съответствие с американския закон. "Винаги съм вярвал в американското правосъдие и в това, че истината относно налагането на санкцията рано или късно ще излезе наяве."

Министърът на финансите Асен Василев сякаш призна, че у нас не можем да защитим индустрията и банките при налагане на санкции като тези от списъка "Магнитски", засега не е анализиран техният ефект. По тази причина се подготвя механизъм - закон, който да се прилага при външни санкции, заплашващи финансовата система и икономиката на страната. Законопроектът ще развие заложеното в нормативния акт - Решение 441 на Министерския съвет, обясни финансовият министър, когото ДПС също разкритикува (заради подготвяния закон).

От думите на министъра се разбра, че законът ще защитава, а няма да атакува нарочените, както прави Законът "Магнитски" и вдъхновените от него аналогични закони в други страни, включително от ЕС.

В интервю по БНР наскоро служебният правосъден министър Иван Демерджиев каза, че е била подготвена концепция за бъдещ закон, чиято цел не е била да се прилага пряко законът "Магнитски" на територията на България, а да се предпазят от неговото действие държавата, най-вече държавните органи, държавните предприятия, структуроопределящите предприятия, които са в специален нормативен списък.

Защото макар американският (глобален) закон да няма пряко действие в България, той има екстериториално действие и много лесно това действие би могло да засегне тези структуроопределящи за нас органи и предприятия, изтъкна Демерджиев. Според него проблемът на България е в икономическите ѝ възможности да поеме удар, какъвто може да дойде по линия на прилагането на Закона "Магнитски". "Например една банка - много бързо могат да бъдат спрени международните ѝ разплащания и на практика да се превърне в обикновено чейндж бюро за 24 часа", даде пример бившият служебен министър.

Защо законът е глобален и застига потърпевшите навсякъде

На 2 юни 2021 г. Службата за контрол на чуждестранните активи OFAC (Office of Foreign Assets Control) на Министерството на финансите на САЩ* санкционира три български лица за широката им роля в корупцията в България, както и техните бизнес мрежи, обхващащи 64 субекта. Това се оказа най-сериозното глобално действие на "Магнитски", предприето в един ден в историята на програмата. Тази новина тогава съобщиха всички информационни агенции по света. Изводът, който мнозина направиха тогава, беше, че прилагайки своите закони екстериториално, Съединените щати се стремят да контролират и да предотвратят сериозни нарушения на правата на човека и мащабна корупция. същевременно, налагайки осезаеми и значителни последици върху имуществото и интересите на извършителите, САЩ защитават не само своите интереси, но и световната финансова система.

В същото време наблюдатели, политици, експерти отбелязаха, че определените санкции повдигат много въпроси по отношение на законност, справедливост и сигурност, особено когато се засягат местни пазари и по-малки предприятия.

Именно поради екстериториалния обхват на санкциите, както предупреждава и Демерджиев, законът застига наказаните с него и свързаните с тях. Така действат и другите американски санкции - по различни поводи срещу физически и юридически лица. Вече писахме, но нека припомним, че от времето на президента Доналд Тръмп САЩ въведоха правило, по което, съгласно американското законодателство, ще е незаконно, за който и да е субект по света да продава каквото и да било на лице, което е включено в санкционен списък.

Правилото се основава на имплицитната заплаха, че компании, които разчитат на американска продукция (технологии, софтуер, заеми, каквото и да е американско, което е на пазара), за да произвеждат своите продукти - дори ако физическите компоненти на самите продукти не са американски - могат да се окажат отрязани от решаващи лицензи или оборудване, ако откажат да спазват забраната на САЩ, наложена върху конкретното лице - независимо за какви санкции става дума.

Изключителният обхват на правилото в бизнес отношенията на фирми извън САЩ го прави политически обременено, според Джим Луис, старши вицепрезидент и директор на Програмата за стратегически технологии в Центъра за стратегически и международни изследвания. Американската администрация добре разбира това, но залогът за нея явно е голям: защита на човешките права и борба с голямата корупция.

САЩ имат широк спектър от възможности, когато става въпрос за блокиране на трансфера на технологии, както по отношение на юридическите лица в дадена страна, така и на компаниите извън нея, които биха били обект на такива санкции.

Законът "Магнитски" и какво прави ЕС по въпроса: в атака или в отбрана

Ще се върнем към "голямата тояга", използвана от Съединените щати като световен полицай - така някои определят механизмите за различни санкции, налагани от Вашингтон. Но преди това да видим как европейският съюз отговори на действието на Закона "Магнитски".

Законодателството "Магнитски" се отнася до серия закони, предвиждащи правителствени санкции срещу чуждестранни лица, които са извършили тежки нарушения на правата на човека или са замесени в значителна корупция. Първият закон е приет в Съединените щати в памет на руския адвокат и данъчен съветник Сергей Магнитски.

Магнитски почина в предварителен арест в руски затвор през ноември 2009 г., след като му беше отказан достъп до медицинска помощ и се смята, че е бил измъчван. Той защитаваше интересите на инвестиционния фонд "Хермитидж Кепитъл Мениджмънт", след като неговият основател Бил Браудър заяви, че милиони долари фирмени пари, които компанията плаща като данъци, са били откраднати от руски служители. Фондът се смята за най-големия чужд инвеститор в Русия до 2005 г.

Приет през 2012 г., Глобалният Закон "Магнитски" беше първата от ново поколение програми за санкции, които, за разлика от традиционните санкции, насочени към отделни държави, могат гъвкаво да се прилагат към извършители от цял ​​свят, независимо къде се намират.

Оттогава редица страни приеха подобно законодателство - Канада, Обединеното кралство, Европейския съюз.

Известно е, че ЕС има правомощията да налага ограничителни мерки или санкции, като намерението е да се насърчават мир и сигурност, предотвратяване на конфликти, борба с тероризма, защита на демократичните принципи и правата на човека и предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение. Санкции могат да бъдат наложени на правителства на трети държави или на недържавни образувания и физически лица. Такива санкции включват оръжейно ембарго, търговски ограничения, като забрани за внос и износ, финансови ограничения, ограничаване издаването на визи или забрани за пътуване.

Но за разлика от това на САЩ, европейското законодателство не преследва със санкции голямата корупция.

ЕС усилено разработва свой собствен вариант на Закона "Магнитски", с който да се бори с корупцията в държавите от Съюза, каза Иван Демерджиев. 

Какво залага европейският аналог на Закон "Магнитски"

Т.нар. "План за действие относно правата на човека и демокрацията" дава на 27-те държави-членки на ЕС правомощия да:

  • забраняват на определени физически лица да пътуват в Европа;
  • замразяват активи както на длъжностни лица, така и на организации, компании или банки;
  • забраняват на европейците да предоставят средства на лицата, ангажирани със сериозни нарушения на правата на човека.

Санкциите могат да се прилагат срещу действия като геноцид, престъпления срещу човечеството, политически убийства и произволни арести. Могат да бъдат наказвани и други нарушения, ако се прецени, че са "широко разпространени, систематични или по друг начин представляват сериозна загриженост", описа възможностите си Европейският съюз.

Въпреки че европейският Закон "Магнитски" не включва възможността за насочване към корумпирани играчи, каквато е оригиналната версия в САЩ, той все още е един от най-важните в глобалната борба срещу нарушаването на правата на човека. Като се има предвид обещанието на администрацията на президента Джо Байдън да работи по-тясно със съюзниците за постигане на целите на националната сигурност, европейският Закон "Магнитски" създава възможност за правителството на САЩ да интернационализира допълнително своите инструменти.

Наред с това практическото въздействие на санкциите съгласно Европейския акт "Магнитски" е силно поради връзките, които някои нарушители на човешките права вероятно имат с Европа поради държаните там активи, финансова дейност, която извършват в или през Европа, и желанието им за европейски пътувания.

Въпреки че Европейският акт "Магнитски" е важен етап, неговото налагане няма да бъде без препятствия. Липсата в закона на разпоредба, насочена към корупцията, е проблематична. Атлантическият съвет (Aatlantic Council) цитира Бил Браудър да обяснява, че "злоупотребата с правата на човека и клептокрацията вървят ръка за ръка, те са преплетени". Освен това решението за налагане на санкции в ЕС изисква консенсус между двадесет и седемте членки на блока, което вероятно ще затрудни по-спорните предложения за санкции.

Може ли ЕС да спаси някой гражданин (фирма), нацелен от санкции

Екстериториалното прилагане на санкциите на САЩ утежнява участта на санкционираните, като ги изолира от международни бизнес партньори и доставчици. Както стана дума, Глобалният Закон "Магнитски" на САЩ изисква прилагането на така наречените вторични санкции срещу граждани и фирми, които не са американски, и които трябва да спрат да правят бизнес с включените в "черния списък" или "списъка на блокираните" (Specially Designated Nationals And Blocked Persons List - SDN) или рискуват да станат обект на санкции от страна на САЩ. Като се има предвид, че списъкът SDN вече има повече от 1500 страници и включва повече от 6000 имена, чуждестранните фирми трябва да изразходват значителни ресурси за самоограничаване.

ЕС обаче има "регламент за блокиране", който възпира гражданите на ЕС да спазват конкретни санкции на САЩ и изисква засегнатите да уведомят Европейската комисия в рамките на 30 дни. Същевременно дава възможност на лицата от ЕС да възстановяват щетите, причинени от санкциите в съдилищата на ЕС. Освен това законодателството на ЕС забранява изпълнението на съдебни решения, издадени от американски съдилища срещу граждани на ЕС.

ЕС въведе защита, може би защото смята, че нормативен акт, приет от трета страна не е достатъчно основание за санкции и ограничаване на права на територията на ЕС без съдебно решение в самия ЕС. Но този "блокиращ" регламент работи формално. Европейските закони не променят съществено поведението на европейските фирми, компромисите, които те са готови да направят, като се съобразяват доброволно със санкциите на САЩ, забраняващи сделки с включените в списъка на SDN, отбелязват в свой анализ Мери Лъвли и Джефри Скот от Института "Питърсън" (Piterson Institute for International Economics - PILE). Физически лица и компании от ЕС могат да водят дела, за да си възстановят разходите, които биха понесли, като се противопоставят на санкциите. Те могат също да поискат обезщетение от съответната държава-членка за невъзстановени загуби. Органите на ЕС обаче рядко изискват уведомления от засегнатите компании и изглежда не са склонни да субсидират засегнатите фирми за направените от тях разходи заради несъобразяване със санкции. Освен това прилагането е отговорност на всяка държава-членка; повечето не са приели конкретни специфични закони, но "блокирането" от страна на ЕС не действа към промяна на поведението на европейските фирми. Вместо да рискуват изгонване от американските пазари и потенциални наказания за несъобразяване със санкциите, фирмите от ЕС доброволно се отказват от бизнес с тези, които са нарочени от Съединените щати, коментират двамата автори. Всъщност тяхна е констатацията, че санкциите са "голяма тояга", която САЩ използват, влизайки в ролята на световен полицай срещу корумпирани режими и лица.

Тук е мястото за още един извод на Иван Демерджиев - редица държави от ЕС са преценили, че нямат необходимост от конкретно законодателство, но нашата има.

Какво се случва в Балтика

През февруари 2018 г. Латвия стана шестата страна в света и последна сред балтийските републики, членки на ЕС, която прие своя версия на Закона "Магнитски". Нейният парламент гласува за налагане на ограничения за пътуване на 49 руски граждани, замесени в смъртта на руския адвокат Сергей Магнитски или в други нарушения на човешките права.

Санкциите са атакуващи - насочени директно към замесените лица - всичките 49 души.

Канада и Литва въведоха свои собствени разпоредби "Магнитски" съответно през октомври и ноември 2017 г. Естония и Обединеното кралство също са приели версии на Закона "Магнитски".

Лидерът на "Хармония" (Harmony) Янис Урбанович - единствената партия, обявила се против закона в Латвия, обясни своето противопоставяне в началото на 2018-а така: "Ясно ми е, че всякакви немотивирани и слабо оправдани атаки срещу руснаци в Русия също засягат сърцата и умовете на руснаците в Латвия".

49-имата, наказани от Латвия, са изброени и в американския Закон "Магнитски", сред тях Рамзан Кадиров и други, свързани с нарушения на човешките права срещу ЛГБТК граждани в Чечения.