Предстои съвсем скоро Водородната карта да бъде внесена Министерския съвет. Разработването на този документ е сред главните реформи по Плана за възстановяване и устойчивост, с която да бъдат създадени базовите нормативни, финансови и административни предпоставки и механизми за производство и доставка на водород. Това каза Мария Тодорова, директор на дирекция "Политики и анализи" към Министерството на иновациите и растежа (МИР), цитирана в съобщение на интернет страницата на ведомството. Тя отбеляза, че Пътната карта за развитие на водородните технологи се разработва съвместно с представители на бизнеса и научните среди като намерението е да ориентира индустрията към водородно базирана икономика, с фокус т.нар. зелен водород. 

В следващите 5 до 7 години страната ни може да мобилизира ресурс в рамките на 3.2 млрд. евро по различни програми и проекти, включително частни инвестиции, за насърчаване на използването на потенциала на водородните технологии, подчерта Тодорова. Тя изтъкна, че финансирането на водородните технологии за производство, съхранение и износ ще бъде както с безвъзмездни средства, така и с финансови инструменти и комбинация между двете. 

Директорът на дирекция "Политики и анализи" към МИР отбеляза. че само в 20 страни в света съществуват т. нар. Водородни долини, като България е една от първите, които ще подкрепят реализирането на такъв проект за подпомагане на индустрията. "Проектът за водородна долина в България, който се предвижда да се реализира в Маришкия басейн, е един от едва 37 такива в 20 страни (към момента) и един от 9-те проекта по Програма "Хоризонт Европа", за които Европейската комисия осигурява финансиране в първата покана за подаване на проектни предложения през 2022. Проектът ще бъде подкрепен и с 8 млн. евро през Програмата за наука и иновации (ПНИИДИТ) към МИР, като общо за цялостното изграждане на предвидената водородна инфраструктура ще бъдат вложени над 30 млн. евро", посочи тя в репортаж пред БТВ и добави, че в проекта ще се включат представители на научните организации и бизнеса.

Тодорова обяви, че очаква стартирането му още през 2023 година, като срокът за изпълнението му е 5 години и уточни, че Водородните долини са локални екосистеми, които свързват производството, транспорта и потреблението на водород от крайни потребители като електромобилността или индустрията.

МИР отоври на 14 февруари процедурата по Плана от МИР за изграждане на ВЕИ инсталации от бизнеса с бюджет 200 млн. лв. "Производството на зелен водород чрез електролиза на вода, захранвана от ВЕИ (напр. фотоволтаици) е сигурно решение в посока декарбонизация на икономиката и подходящо за въглеродно интензивни производства", каза Тодорова. Тя уточни, че зеленият водород може да има множество приложения в промишлеността, транспорта, енергетиката и строителството и не замърсява. "Той се явява важна суровина за редица ключови индустрии като производството на амоняк и азотни торове, както и на конвенционални горива за транспорта. Водородът може да предложи чисти решения в транспортната система, чрез електромобилност на горивни клетки, за да бъдат намалени вредните емисии, а преобразуването и съхранението на енергия под формата на водород, произведен чрез електролиза на вода, осигурява лесното й преразпределение между секторите и регионите", коментира Мария Тодорова.