17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Възстановителният фонд на ЕС: битката за пари тепърва предстои

Първоначалното разпределение на средствата вече е известно, но едва ли ще е окончателно

Снимка: AP/БТА

Възстановителният фонд на ЕС: битката за пари тепърва предстои

Първоначалното разпределение на средствата вече е известно, но едва ли ще е окончателно

16:24 | 28 май 2020 | Редактор : Виктор Стефанов 37 3094 Снимка: AP/БТА

Европейската комисия представи вчера проект за създаване на фонд за възстановяване на икономиката на ЕС след пандемията, който е на стойност 750 милиарда евро. Средствата ще бъдат ползвани приоритетно за развитието на проекти и компании, които ще подпомогнат постигането на задачата на ЕК за икономика без въглеродни емисии до 2050 година. Сумата от 750 милиарда евро ще бъде взета като кредити от финансовите пазари, а ЕК планира да я върне до 2058 година.

Възстановителният фонд на ЕС

Предвижда се 500 млрд. евро да бъдат предоставяни като грантове, а 250 млрд. - като заеми.

Предложението на ЕК е първоначално и подлежи на промени. Очаква се обсъждането в Европейския съвет да започне през юни. Вчера плановете на комисията бяха представени в Европейския парламент и получиха нееднозначна оценка.

По всяка вероятност общият размер и съотношението между заемите и грантовете тепърва ще се договаря. Някои страни в ЕС, които "ще трябва да плащат" най-много, вече заявиха, че нищо не е окончателно.

На какви суми ще могат да разчитат страните, засега

България ще може да разчита на 15 млрд. евро от средствата, предвидени във възстановителния фонд на ЕС, представен вчера от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. За да получи достъп до тези пари обаче, страната ни трябва първо да внесе 3.3 млрд. евро (близо 8% от БВП на страната). Тоест има шанс да получи по плана на ЕК нетно 11.7 млрд. евро под формата на заеми и безвъзмездни средства.

Това показва предложението на Комисията, публикувано в интернет от румънския евродепутат Сигфрид Мурешан, предаде economic.bg (виж таблицата). Подобна цифра за България съобщи и българският евродепутат Андрей Новаков вчера.

Виж още 750 млрд. евро за Европа: Колко ще получи България и кой ще вземе лъвския дял

Въпреки че други европейски страни ще получат в пъти по-голяма подкрепа от предвидената за България, страната ни е на второ място като отношение към брутния вътрешен продукт. Пред България се намира единствено Хърватия, която според документа също ще има достъп до 15 млрд. евро, но има по-малък БВП.

Най-много средства за развиваща се икономика в Европа пък ще получи Полша. Според таблицата с разпределението Полша е напът да получи 64.5 млрд. евро - четвъртата по големина сума за целия Европейски съюз след Италия (153 млрд. евро), Испания (149.3 млрд. евро) и Франция (78 млрд. евро).

Румъния може да получи достъп до 33 млрд. евро, а колкото България и Хърватия - от 15 млрд. евро - може да се възползват още Унгария и Словакия.

Разпределени на средствата от Възстановителния фонд по страни

Какви условия ще постави ЕК

Европейската комисия ще поиска от европейските компании, които отделят значително количество вредни за околната среда газове, да представят планове за "зелено" преобразяване на бизнеса си, за да получат финансиране от възстановителния фонд след пандемията. Това съобщи а заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс днес на видеобрифинг.

Виж още Историческо рухване на енергийните инвестиции: имат ли шанс проектите

Приоритетът ни е създаването на зелена и цифрова икономика, каза той. Що се отнася до компаниите, които произвеждат значителни вредни газове, то те ще трябва да представят планове за "зелено" преобразяване, за да получат европейско финансиране, посочи той.

Друг зам.-председател на ЕК - Валдис Домбровскис, каза, че до октомври държавите от ЕС да подадат първите национални планове за икономическо възстановяване от последиците от пандемията, предаде БТА.

В плановете, подавани до комисията, държавите ще трябва да уточняват как намеренията им преследват целите на ЕС за постепенното отпадане на употребата на изкопаеми горива в икономиката и за допълнителна цифровизация.

Виж още Пандемията може да преобърне човешкото развитие за първи път от 30 г.

Държавите сами ще поставят целите и сроковете за изпълнение по проектите, подкрепени от фонда. Отпускането на средствата ще става на части, след успешното изпълнение на междинните цели.

Домбровскис уточни, че ЕК предлага отпускането на сумите да бъде обвързано със състоянието на върховенството на закона във всяка от страните в ЕС.

Той съобщи, че за начало ЕК предвижда налагането на данък върху пластмасовите изделия като стъпка от въвеждането на нови данъци за осигуряване на "собствени" приходи за европейския бюджет.

За и против: борбата в ЕС предстои

След представянето на предложението за възстановителния фонд вчера германският канцлер Ангела Меркел заяви, че очаква тежка битка за одобрението на плана.

Виж още "Пестеливата четворка" в ЕС внесе алтернатива на плана Меркел-Макрон

Президентът на Франция Еманюел Макрон отбеляза, че денят е "решаващ ден за Европа" и допълни, че френско-германското предложение от миналата седмица е "направило този напредък възможен".

Франция ще се бори, за да гарантира, че обемът на възстановителния фонд няма да бъде намален, заяви представител на Елисейския дворец.

Италианският премиер Джузепе Конте определи плана като "страхотен сигнал от Брюксел, точно в посоката, указана от Италия".

"Нарекоха ни мечтатели, защото вярвахме в това от самото начало", припомни премиерът.

Според него 500 (млрд. евро) грантове и 250 (млрд. евро) кредити са подходяща сума. Конте също така призова за ускоряване на преговорите и бързо освобождаване на ресурсите.

Австрия смята, че планът на ЕК е "отправна точка за преговори", информира Ройтерс.

Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция, които са известни като "пестеливата четворка", предложиха по-рано този месец фонд, който да отпуска само кредити, но не и грантове.

"Има страни, които (според плана) ще трябва да плащат, като нидерландците, шведите, датчаните и ние. Следователно, в израз на отговорността ни към данъкоплатците, заявяваме ясно, че предпочитаме заеми", каза австрийският канцлер Себастиан Курц.

Нидерландското правителство реагира хладно на предложението на Брюксел, посочвайки, че е малко вероятно то да бъде прието в сегашната си форма, посочва ДПА.

"Трудно е да си представим, че това предложение ще бъде крайният продукт на преговорите", каза нидерландски дипломат.

ИЗБРАНО