17-11-2017 20-11-2018

Тристранката не се разбра за вдигането на осигурителните прагове и минималната заплата

Социалните партньори не подкрепиха напълно и бюджета на Здравната каса

Снимка: БТА

Тристранката не се разбра за вдигането на осигурителните прагове и минималната заплата

Социалните партньори не подкрепиха напълно и бюджета на Здравната каса

16:03 | 21 ноември 2023 | Редактор : Елза Тодорова 6 3671 Снимка: БТА

Социалните партньори не постигнаха съгласие по бюджетите на Здравната каса и Държавното обществено осигуряване по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). По отношение на проектобюджета на ДОО червените линии се оказаха увеличението на максималния осигурителен доход, увеличението на минималната работна заплата на 933 лв. догодина, както и размерът на обезщетенията за безработица.

Бюджет 2024

Относно проекта на Закон за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за догодина всички освен Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепиха или изразиха принципна подкрепа.

От 1 юли догодина по т.нар швейцарско правило се предвижда увеличение с 11% на всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г. Заложен е ръст и на т.нар. вдовишка добавка за починал съпруг. От началото на 2024 г. минималната работна заплата ще стане 933 лв. Предвижда се увеличение на минималния и максималния осигурителен доход. Не се предвижда ръст на парите за втората година майчинство. Няма да се повиши и размерът на месечната помощ за безработица.

Част от работодателските организации подкрепиха проектобюджета на Държавното обществено осигуряване, но други се въздържаха. Синдикатите посочиха, че на този етап не подкрепят проектобюджета на ДОО и поставиха условия, които, ако бъдат удовлетворени, може да променят позицията им, предаде БТА.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се въздържат от подкрепа за проекта на Закон за бюджета на ДОО за 2024 г. Според тях трябва да се извърши пенсионна реформа, която е плод на широко обществено обсъждане. По думите на Добрин Иванов трябва да се обсъди и постигне широко съгласие за увеличаване на пенсионната възраст от една страна и увеличаване на тежестта на втория стълб.

"Има някои неща, които категорично не подкрепяме, като увеличението на минималната работна заплата на 933 лв. догодина", каза още Иванов. От АИКБ не са съгласни и с увеличението на максималния осигурителен доход. От АИКБ подкрепят предложението работодателят да плаща първите два дни от болничния период на служителите вместо досегашните три. Оттам приветстват и запазването на размера на майчинството през втората година и запазване на размера на обезщетението за безработица.

Българската стопанска камара потвърди принципната си позиция "за" проекта.

Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) коментира, че от организацията са притеснени, че не се взима под внимание становището на бизнеса, че формулата за определяне на минималната работна заплата е грешна. Въпреки забележките той каза, че организацията като цяло подкрепя проектобюджета на ДОО.

Румяна Георгиева от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) определи предложения бюджет на ДОО като балансиран. Ръстът на максималния осигурителен доход ни дава основание да се въздържим от подкрепа въпреки професионализма, с който е изготвен проектът, посочи тя.

Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) се въздържа от подкрепа на предложения проектобюджет на ДОО. Оттам считат, че нарастването на пенсиите води до по-дефицитен бюджет, каза техният представител. От ССИ не одобряват вдигането на максималния осигурителен доход.

В хода на дебата представители на бизнеса засегнаха темата, че е нужно да се започне да се обръща повече внимание на втория пенсионен стълб.

Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров коментира, че пенсионната реформа "е заявила своите устойчиви параметри".

За да подкрепим проектобюджета на ДОО, органите на КНСБ поставят две категорични едновременно важни условия, каза Ася Гонева. Едно от тях ще бъде условие и за подкрепа на държавния бюджет - обезщетенията за безработица, коментира тя. Второто условие е свързано с мярката да бъде ограничен периодът, в който предприятията могат да декларират дължимост на осигурителните вноски без ефективно да ги внасят, посочи Гонева.

В заключение, има много положителни неща, които заслужават да бъдат подкрепени в този законопроект, но като организация, представляваща интересите на осигурените лица, нямаме право да дадем подкрепа, ако не бъдат изпълнени тези условия и считаме, че те са достатъчно разумни и подпомагат други сектори, обобщи експертът на КНСБ.

Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" също не подкрепя проектобюджета на ДОО. Основната причина за това е размерът на обезщетенията за безработица. Не виждаме логика едни неща да се качват, а други да се замразяват, коментира Атанас Кацарчев. Той посочи, че от КТ "Подкрепа" не са съгласни и с размера на линията на бедност.

Всички без АИКБ подкрепиха проектобюджета на здравната каса

На заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) всички освен Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепиха или изразиха принципна подкрепа за проекта на Закон за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г.

Смятаме, че здравноосигурителната система се нуждае от конкретен план за развитие, който да е обезпечен с конкретни реформи, коментира Добрин Иванов от АИКБ. Той обясни, че реформи в предложения проектобюджет на НЗОК не се виждат и това е основание за АИКБ да се въздържи от подкрепа. От организацията отбелязаха нуждата от актуализация на националната здравна карта.

Българската стопанска камара (БСК) потвърждава принципната си подкрепа за проектобюджета на НЗОК, каза Станислав Попдончев.

Даваме си сметка, че България е с най-ниски разходи в здравеопазването в Европейския съюз и затова трябва да се полагат усилия за увеличаване на тези средства. Има напредък в този бюджет, коментира Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП). По думите му е отчетена препоръката за повишаване на средствата за профилактиката и превенцията на заболяванията.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалните в България (КРИБ) също изразиха принципна подкрепа за проектобюджета на НЗОК. От Съюза за стопанска инициатива подкрепиха предложения бюджет на здравната каса.

От Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и от Конфедерацията на труда "Подкрепа" подкрепят проектобюджета на НЗОК.

По време на дискусията беше посочено, че има рекордно увеличение на средствата за здравеопазване. Заместник-министърът на финансите Георги Клисурски коментира, че това налага и завишаване на контрола по отношение на разходване на средствата.

Залагат се стимули за личните лекари да извършват повече профилактични прегледи, посочи също той.

Заместник-министърът на здравеопазването Михаил Околийски коментира, че усилията са насочени към това да се обясни на хората "колко богат е пакетът" за профилактика. По думите му само 38% от хората практикуват тези профилактични прегледи и това не е достатъчно.

Акцент беше поставен и върху желанието на Министерството на здравеопазването за осигуряване на адекватна медицинска помощ в отдалечените населени места.

В проекта на бюджета на НЗОК за 2024 г. се предвиждат общо от приходи и трансфери 8 163 353 100 лева.

ИЗБРАНО